Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕРКИТЕ НА БНБ НАТИСНАХА МЕЖДУБАНКОВИТЕ ЛИХВИ

Управителният съвет на БНБ за пореден път показа, че е в състояние бързо и най-важното ефективно да реагира на пазарната конюнктура. Седмица след като във финансовите и политическите среди започна дискусия за необходимостта от мерки за намаляване на лихвените равнища УС на Централната банка предприе конкретни действия. На свое заседание във вторник членовете му решиха да променят правилата за определяне и ползване на минималните задължителни резерви. Припомняме, че в момента банките са задължени да заделят по свои сметки в БНБ 12% от всички привлечени средства от граждани и фирми, както и от дългосрочното финансиране, което получават от финансови институции или от пласирани свои облигации.
Става дума за огромна сума пари около 6.5 млрд. лв., от които банките не получават никакъв доход. Правилата позволяват те да ползват до 50% от тези средства, когато имат нужда от тях - обикновено за да посрещнат непредвидени плащания, но за периода, през който въпросните суми не са в наличност по сметките в БНБ, банките плащат огромна лихва - два пъти размера на основния лихвен процент. Като се има предвид, че за месец октомври ОЛП е 5.38%, става ясно какви големи разходи правят банките, ако в минималните им задължителни резерви има недостиг.
Голямото търсене на левове на финансовите пазари и слабото им предлагане пък доведе до бързо покачване на цената на краткосрочното финансиране в национална валута.
Индексът ЛЕОНИЯ, отразяващ лихвите, при които банките предоставят помежду си еднодневни депозити, от началото на годината се увеличи от 4.49% на 6.37%, като най-високата си стойност регистрира на 17 октомври. Точно на тази дата при премиера се събраха управителят на БНБ Иван Искров, министри и икономисти, за да дискутират мерки, които да предотвратят опасността от възникване на ликвиден проблем в икономиката на България. Стигнало се е до единното становище, че е необходимо да се предприемат действия за осигуряване на достъпно финансиране за фирмите и за подкрепа на развитието на бизнеса.
Веднага след срещата ръководството на БНБ е обмислило варианти за въздействие върху пазара, така че междубанковото финансиране да поевтинее, а оттам да намалее и натискът за поскъпване на кредитите. Конкретният резултат бе факт още във вторник, когато УС на БНБ реши да признае до 50% от касовите наличности на банките за минимален задължителен резерв. Освен това той намали наполовина лихвата, която кредитните институции плащат върху недостига си по минималните резерви, ако въпросният недостиг е не повече от 1% от привлечените средства. По този начин банките получиха възможност да освободят от безлихвените си сметки в БНБ около 350 млн. лв., които да вложат в по-доходоносни операции. Още около 500 млн. лв. (това е въпросният 1% от привлечените средства) те ще могат да ползват, като плащат за тях на Централната банка цена, която е два пъти по-ниска от сегашната.
Мярката е доста консервативна и предпазлива, като се има предвид, че очакването беше БНБ да свали директно размера на сегашните резерви от 12 на 10% и дори на 8 процента. Само че членовете на УС на БНБ се опасяват, че българските банки могат да прехвърлят част от освободените средства по сметки в своите майки в чужбина. Затова се е стигнало до решението ликвидността да се освобождава малко по малко.
Факт е обаче, че дори и тази консервативна стъпка на Централната банка веднага бе усетена на пазара. За три три дни от обявяването на решението ЛЕОНИЯ намаля от 6.16 на 5.40 процента. Това до голяма степен създава предпоставки банките да не увеличават отново лихвите по кредитите. За намаляване на цената на заемите в момента едва ли може да се говори. За да се стигне дотам, цената на еднодневните депозити би трябвало да падне под 4.49%, колкото бе в началото на годината. Но това може да се случи единствено ако БНБ намали чувствително минималните задължителни резерви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във