Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕРКИ СРЕЩУ КРИЗАТА СЕ ПЛАНИРАТ СЕГА

Кризата приближава България със скоростта на огромна приливна вълна. Независимо от демонстрираното от управляващите спокойствие, негативните ефекти от финансовите трусове в САЩ и Европа вече се разпростират и върху нашия пазар. Засега те се усещат само по нарастващата цена на предоставяните от банките кредити и по бясната им надпревара за привличане на депозити от населението и фирмите. Средният размер на лихвите по левовите заеми, надхвърлящи 2 млн. лв., за една година се е покачил с 2.32 процента. През август 2007-а той е бил 9.01%, а година по-късно вече е 11.33 процента. А това е огромно повишение и натоварва със значителни разходи дружествата у нас. На 2 млн. лв. дълг подобно увеличение се равнява на повишаване на годишните лихвени плащания с 46.4 хил. лева.
Рязко покачване има и при ипотечните и потребителските заеми. Лихвите по необезпечените кредити за населението за една година са се покачили от 9.5 на 11.66%, а годишният процент на разходите (в него освен лихвата се включват и всички такси и комисиони) - от 10.93 на 12.74 процента. По краткосрочните потребителски заеми в левове годишният процент на разходите за август вече се доближава до 17.1 процента. Що се отнася до изключително бързо развиващите се ипотечни заеми, там годишният процент на разходите за август е 10.35%, а само допреди две години заем за жилище при лихва над 6% изглеждаше доста скъп. Казано по друг начин - разходите на длъжниците в България рязко и бързо се увеличават. Засега, поне според анализите на БНБ, това поскъпване не води до увеличаване на просрочията по предоставените заеми. Явно и фирмите и гражданите разполагат със средства, за да поемат нарасналите разходи. Но докога?
Международната финансова криза крие
две заплахи за България
Първата е по линия на външното финансиране. Веригата от банкови фалити в Европа и САЩ подрива и без това нестабилното доверие на финансовите пазари, което води до намаляване на обема на предоставяните кредитни линии и до оскъпяването им. А повече от една четвърт от средствата, с които оперират българските банки, идват от чужбина. Това впрочем е и едно от обясненията за поскъпването на заемите в България.
Втората и може би по-страшна заплаха е свързана с
евентуална рецесия на пазарите в Европа
Впрочем много експерти вече не обсъждат дали ще има такава, а прогнозират кога тя ще се случи и колко време ще продължи. А по-дълбокото и продължително забавяне на ръста на икономиката на европейската общност неминуемо ще доведе до свиване на потреблението и на вноса. А това ще е сериозен удар върху българския бизнес, защото над 80% от износа на българските фирми е насочен към пазарите на ЕС. Свиването точно на този износ сериозно ще засегне приходите на производствения сектор у нас ще доведе до свиване на доходите на фирмите, до освобождаване на работници и служители, до намаляване на данъчните постъпления и до увеличаване на разходите за социални помощи. Намаляването на активността на чуждестранните инвеститори неминуемо ще се отрази негативно върху бързо разрастващия се през последните три-четири години строителен пазар. В обобщение - рецесията може да свие бизнеса у нас дотолкова, че той да се затрудни сериозно да обслужва кредитните си задължения към банките. Ето тогава наистина ще настъпят тежки времена и за фирмите, и за банките, и за населението, което е и длъжник, и кредитор на финансовия сектор.Тогава наистина
кризата ще се пренесе на наша територия
Управляващото мнозинство, правителството и БНБ трябва да са готови с пакет от мерки за туширане на подобна ситуация. На първо място, изпълнителната власт би могла да приготви пакетите от документи за обществени поръчки за изграждането на няколко големи инфраструктурни проекта, които да се финансират с държавни средства. Разбира се, не е необходимо да се чака икономиката ни да бъде ударена от кризата, за да се задействат подобни инвестиционни начинания. Но в тежки ситуации тези проекти са особено ефективни за борба с безработицата и за създаване на бизнес за компаниите в страната. Добре е изпълнителната власт да направи всичко зависещо от нея и да привлече например инвеститори като австрийската Фьост Алпине. Тя обяви, че се готви да вложи милиарди евро в изграждането на нови металургични мощности. Престъпление е, ако в сегашната ситуация подобен проект ни се изплъзне под носа.
Логично е законодателството да продължи да се променя с оглед да се
намалят осигурителните вноски
Това може да не доведе до изсветляване на икономиката, но със сигурност ще намали разходите на фирмите и ще способства за повишаване на тяхната платежоспособност. С други думи, бизнесът ще разполага с повече средства за обслужване на кредитните си задължения. Не е без значение да се вкарат в действие всички възможности за ускоряване и опростяване на съдебните процедури по осребряване на заложените като обезпечения движими и недвижими имущества. Това е също една гаранция за ефективното събиране на вземанията на банките, а оттам - и на тяхната ликвидност.
По отношение на повишаване на доверието във финансово-кредитния сектор, от голямо значение е клиентите да са спокойни за парите си, вложени в него. В този смисъл от чисто популистична (а не практична) гледна точна е добре
да се помисли за увеличаване на размера на гарантирания от държавата минимален размер
на банковия депозит. По-важно е обаче да се създаде абсолютна финансова обезпеченост на Фонда за гарантиране на влоговете, който да е в състояние при необходимост да изкупи и да стабилизира всяка една банка у нас - в това число и най-големите. В момента фондът разполага с около 800 млн. лв. собствени средства, които са набрани изцяло от вноските на кредитните институции. Няма да е лошо, ако и държавата се включи в този процес, като вкара по сметките на гаранционната институция 200-300 млн. лева. С активи от 1 млрд. лв. фондът наистина може да поеме и да стабилизира всяка една банка у нас. Но има и още нещо. Със своите средства в момента той се явява като кредитор от последна инстанция, като изкупува всички ДЦК на банките или сключва с тях репооперации. Увеличаването на потенциала му за подобен род сделки ще повиши ликвидността в целия финансово-кредитен сектор. Всички тези промени могат да бъдат извършени при гласуването на предстоящите промени в Закона за гарантиране на влоговете, с които ще бъде въведена новата система за рисково претеглените вноски. Централната банка също е в състояние да предприеме някои мерки за
повишаване на ликвидността
на кредитните институции. Да напомним, че всички големи емисионни институции по света хвърлиха огромни суми за поддържане на платежоспособността на търговските банки. Защо и БНБ да не последва техния пример? При това в случая не става дума тя да се намесва със собствени средства, а просто да освободи част от парите на банките, които е замразила под формата на минимални задължителни резерви. Ще припомним, че през май 2007 БНБ повиши размера на въпросните резерви от 8 на 12% от привлечените средства на кредитните институции. Тогава имаше свръхликвидност, нямаше никакъв проблем с привличането на евтино външно финансиране и годишният ръст на кредитите бе около 60 процента. Тогава мярката бе въведен с мотива, че е здравословно този ръст да бъде понижен. Сега, година и половина по-късно, ръстът е намалял до 43% годишно. В същото време заради кризата на международните пазари и намалелия и поскъпнал поток от външно финансиране ликвидността у нас рязко се сви. Неслучайно банките започнаха бясно да наддават за парите на българите, което доведе до бързо покачване на лихвите по депозитите. Заради жестоката конкуренция те ескалиараха буквално всеки месец. За една година средният размер на лихвата по левовите спестявания със срок до една година се увеличи от 4.3 на 5.89%, а по тези в евро - от 2.97 на 4.53 процента. Някои банки вече предлагат промоционални лихви по дългосрочни депозити, които са между 10 и 12% годишно. С тази конкуренция и заради липсата на достатъчно свободни средства започваме да се самоизяждаме. Ако нещата продължават така, нищо чудно някоя банка в скоро време да загази, коментира мениджър на голяма на българска кредитна институция, пожелал анонимност. Той смята, че ако сега БНБ намали минималните задължителни резерви до 8%, това ще върне на банките около 1.2 млрд. лв. и ще им позволи да вложат тези пари в доходоносни операции. Така търсенето на свободни средства ще намалее и лихвените равнища ще се успокоят. По този начин разходите на длъжниците няма да се повишават, което ще им позволи да стабилизират финансовото си състояние и ще гарантира редовното погасяване на кредитите. С една такава мярка ще се внесе стабилност не само във финансовия сектор, но и в цялата икономика - ефект, върху който си заслужава сериозно да се помисли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във