Банкеръ Daily

Финансов дневник

Мегаструктура под прицел

Асен Василев

Само преди дни служебният финансов министър Асен Василев обяви, че започва проверка в т.нар. Фонд на фондовете, който според изчисленията на Василев отчита загуба, при все че оперира ресурс от 1.3 млрд. лева. Моментално след анонса за задаващата се проверка се появиха и първите икономически хардлайнери, които призоваха за реформа или за директното закриване на финансовата структура, която е под шапката на Министерството на финансите.

 

Логичният въпрос е с к акво точно се занимава въпросният мегафонд и с какво допринася за икономическия растеж? Този въпрос следва да бъде зададен, защото през годините сме се нагледали на държавни бастиони, които ударно се превръщат в люпилня за чиновници със солидни доходи и почти никакъв принос за обществото.

Чрез Фонда на фондовете се разпределят средства по оперативните програми чрез специализирани схеми за облекчено дългово или дялово и квази-дялово финансиране. Идеята е, чрез тези инструменти фирмите не просто да получават грант, а да привличат допълнителни средства от частния и публичния сектор.

Защитниците на тези инструменти казват, че те осигуряват финансова подкрепа на крайни получатели с икономически жизнеспособни проекти, но с малки шансове за достъп до обичайно банково кредитиране или инвестиции от свободния пазар, защото нямат бизнес история или са оценени като рискови. Отделно, добре лансирана е тезата, че 

кредитите чрез финансови инструменти

са по-достъпни и по-изгодни от останалите заеми на пазара. Никой обаче не се е наел да изнесе публично данни дали това в действителност е така.

Напоследък обаче Фонда на фондовете се превръща в тежък воденичен камък на шията на бюджета. Ще припомним, че капиталът му бе увеличаван неведнъж с решение на Министерския съвет, т.е. с бюджетни средства. През януари тази година кабинетът "Борисов 3" наля 21.88 млн. лв. към фонда. За последно през април в капитала на ФнФ бяха изсипани още 600 000 лв. от бюджета на Министерството на финансите. Точно така се формира и сумата, оповестена от финансовия министър Асен Василев. Към това следва да прибавим и доста по-скромно подсиления капитал от 375 000 лв., която ФнФ получи през юни 2020 година.

При тази бюджетна щедрост към Фонда на фондовете изниква и въпросът

с какво допринася тази структура за приходите в хазната?

В устава на ФнФ пише, че ще работи като нормална компания с всички възможности за печалба и рискове от загуби. Предвидено е дори да открива клонове в страната и да раздава дивиденти. Може и да фалира или собствеността му да бъде прехвърлена - все хипотези, записани в устава. Въпросът, който поставихме, изглежда е реторичен, тъй като от създаването му досега не се е чуло за дивидентен принос към държавните финанси.

Любопитно е кой е отговорен за управлението на средствата. От миналото лято в управителния съвет на фонда влезе Владимир Данаилов, който бе посочен като кадър на столичната кметица Йорданка Фандъкова -  доскорошен зам.председател на ГЕРБ. Данаилов прескочи във ФнФ директно от креслото си в Столична община, където бе заместник-кмет по направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие". Другият представител в УС на фонда е Александър Георгиев.

Въпросът е как тези две физически лица отговарят за повереният им над милиарен ресурс? Като отчитат загуби? Или като поглъщат все повече бюджетни средства? В този контекст напълно логична е позицията на финансиста Любомир Дацов, според когото

в сегашния му вид ФнФ трябва да бъде закрит.

"Фондът взема над 1 млрд лв. от оперативните програми, като не е ясно докъде достигат те - до една малка група бизнесмени по уредения механизъм. Дори ако Фонда бъде оставен да работи, е добре да се види добавената стойност, която той носи. Няма смисъл да съществува една такава администрация, която си раздава огромни заплати, които не е заслужила и не изработва. Ако бъде оставен да работи, Фондът може да съществува в рамките на 200-300 млн. лв.“, казва Дацов.

По думите му Фондът е бил създаден като експеримент, защото се е смятало, че през следващия програмен период средствата от ЕС ще бъдат по заемния модел.

"Експериментираше се с един модел, през който да бъдат разпределени едни пари. Ако погледнем техниката на разпределение, там няма никакви значими идеи няма", добави Дацов.

В известен смисъл ефективността на фонда си пролича и при справянето с коронакризата. 

В разгара на кризата, държавата пусна две идентични схеми за преференциални COVID кредити, предназначени за бизнеса и ръководени от Българската банка за развитие (ББР) и от Фонда на фондове (ФнФ).

Още при пускането на инструмента на ФнФ през октомври 2020 г. се оказа, че общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките партньори, надхвърля бюджета на програмата, който е близо 158 млн. лева. И до ден днешен обаче фондът не е оповестил на сайта си колко кредити са раздадени по тази мярка.

Къде ФнФ запраща най-големи средства

Кои са най-големите проекти на Фонда на фондовете стана известно по време на питане към финансовия министър Кирил Ананиев от ексдепутатката Мария Капон по време на 45-ия парламент. 

Например по Финансов инструмент за развитие на водния сектор посредник е Европейска банка за възстановяване и развитие. Фондът е заделил 224.9 млн. лв. за подпомагане на проекти на ВиК дружествата в страната, като ЕБВР е поела ангажимент да добави собствени средства в същия размер.

На второ място Ананиев класира инструмента "Фонд за градско развитие". По него са създадени три под фонда. От Оперативна програма "Региони в растеж" са отпуснати над 220 млн. лв., а посредникът по този инструмент добавя 85.3 млн. лв. собствени средства. По-конкретно посредникът е консорциум, съставен от Обединена Българска Банка АД, Фонд ФЛАГ и Българска Консултантска Организация ЕООД.

Трети се класира инструментът „Регионален фонд за градско развитие“ АД

с размер на публичния ресурс от 130.4 млн. лева.

Посредникът осигурява собствени средства в размер на 82.1 млн.лева. Става дума за дружество, мажоритарна собственост на Банка ДСК.

"Силвърлайн партнърс“ ООД е посредник на фонда за дялови инвестиции „Мецанин/Растеж“, финансиран в размер на 75.3 млн. лв. със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година. Посредникът следва да привлече собствени средства и средства от независими частни инвеститори в размер на 26 млн. лева. А Фонд мениджърът обединява утвърдени експерти от водещи фондове за рисково финансиране в страната и в региона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във