Банкеръ Weekly

антитероризъм

Мастило обезсмисля взрива на банкомат

Оплискани с боя банкноти и дамгосани ръце възпират бомбаджиите

S 250 cc6c4505 4a64 4a75 99bf f27b3149fe26
S 250 39533938 7c0f 4a71 b07f 847f2b34264a
S 250 026b306d 0dcf 4351 8418 f4e1631f421b

Докато класическият обир на банка остава назад в миналото, атаките върху банкомати нарастват с всяка година в Европа от 2011 г. насам. Извършителите се нуждаят от  около 3-4 минути, за да вземат парите. Вероятността да бъдат хванати е малка.

Ние вече не сме изключение - 17 банкомата са атакувани у нас от началото на годината. Случаите повдигнаха въпроса за сигурността на машините за пари и мерките, които предприемат банките. Специалистите по сигурност казват, че ако в банкоматите се монтират устройства, които да боядисват парите при въздействие върху него, хем няма да има загуби, хем престъплението ще спре.

Според  председателя на Асоциацията на банките Петър Андронов такива мерки обаче не се обсъждат, защото "всеки сам решава въпросите как да се охранява". Според Андронов банкоматите са добре защитени. "Най-вече те са покрити със СОТ, върху тях има видеонаблюдение, те са застраховани и не на последно място – сумите, които има в отделно устройство, не са толкова големи. Нивото на защите е предостатъчно сега. Разбира се, всеки може да прецени дали е необходимо нещо повече да направи".

Дотук добре. Банкерът мисли банкерски. Някой губи ли? Не.

Изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян е на малко по-различно мнение. „Защитата на банкоматите е едно вечно състезание между "добрите и лошите", защото банките винаги търсят компромис между сигурността и удобството на клиента“, казва той.
"В криминалния свят има моди на най-различни неща. Явно сега е модата на микровзривовете на банкомати", смята банкерът.
Хампарцумян сочи, че има начин как банкоматите да станат по-устойчиви и визира два варианта: или по-малко пари да се съдържат в тях, или устройствата за теглене на пари да се поставят на по-труднодостъпни места.

Но епидемията за взривяване на банкомати добива значителни размери. Засега с променлив успех за крадците, но с реална заплаха за невинни жертви. Едва когато загине човек ли ще решим, че тази мода не е безобидно начинание и е можело да бъде пресечена навреме. Още повече че в по-напредналите страни отдавна е измислено ефективното противодействие на този тип престъпност. Която там е била на мода преди 4-5 години.

В Германия например банките са намерили успешни начини да защитят парите в АТМ-ите.

При взрив банкнотите биват напръскани с мастило от специални ампули. След такива случаи пострадалите банки ги връщат на централната банка (Bundesbank). В Националния център за анализи на увредени пари сумата бива установена в лаборатория и бива върната като нови банкноти на банките.

"За миналата година броят на случаите, при които банки предават увредени след взрив банкноти на централната банка, е двуцифрено число", каза за "БАНКЕРЪ" представител на германския специализиран център.Оттам припомниха, че през 2015-а  тези случаи са били 63, а година по-рано - 116.

За намаляването на случаите на взривяване на банкомати  голям принос има една фирма, която произвежда банкомати, специално оборудвани срещу взривяване.Това е една малка семейна фирма, която от 140 години произвежда трезори. Казва се STACKE, работи в немския град Аахен. Фирмата с 50 работници е измислила т. нар. "абсорбиращи енергията модули". Това са специални модули, които се монтират в отделението с парите на банкомата. "Почти всички немски банки показаха интерес към продукта ни, голяма част от тях вече дадоха поръчки.", казват от фирмата.

Поставянето на такъв модул на един банкомат струва около 3000 евро.  Това не е съществена сума, защото един нов банкомат струва около 20 000 евро. А банкоматите, които приемат и внасяне на суми, са още по-скъпи. На всеки 6 години уредът трябва да бъде реновиран, проверен или изцяло подменен. Месечната поддръжка на един банкомат струва на съответната банка средно около 2000 евро.

Голяма част от банкоманите вече са оборудвани с мастилена защита. Това обаче не е задължително, а препоръчително и всяка банка сама да решава на какво да разчита.

В Швеция, Белгия и Франция е задължително по закон всеки банкомат да е оборудван с мастилници, които при опит за разбиване на банкомата да ги заливат с мастило и по този начин да ги правят негодни.

"Когато мастилото попадне по кожата, няколко дена няма как да се премахне. За полицията по този начин е по-лесно да открие извършителя. Още по-лесно е, когато и обществото знае за тази система. Когато всеки знае, че банкнотите с петна са от обир на банкомат, тогава нито един престъпник няма да има шанс да изхарчи откраднатото", казват от немската полиция.

Служители от немски банки споделят: "На черния пазар вече има специални разтворители, които премахват мастилото от банкнотите, без да ги увреждат. Има и черен пазар за омастилени банкноти."

Някои производители на системи за омастиляване на банкноти пък оборват тези твърдения: "Нашия мастилен разтвор е най-високият писък на техниката и сме абсолютно убедени в това, че не може да бъде измит или премахнат. Това е потвърдено и чрез множество сертифицирания на известни европейски институти. Няма случаи, в които измиването да е било успешно."

Но въпреки ожесточената конкуренция между банкоматните терористи, от една страна, и банкерите и полицията - от друга, взетите мерки с омастиляването на банкнотите имат могъщ възпиращ ефект.

 

 

Експертите

Затворът и датчиците вършат работа

Атаките срещу банкомати у нас са престъпление без пострадали – машините и парите в тях са застраховани, а извършителите се съдят за обикновена кражба с взлом. Това трябва да се промени с по-строги наказания и по-сериозни мерки за защита на устройствата, смятат експертът по охрана и сигурност Здравко Дерелиев и членът на комисията по сигурност в НС Маноил Манев (ГЕРБ), който има сериозен стаж в полицията. Депутатът посочи, че в момента за взломиран банкомат се дават до 6 години затвор. „Това не е достатъчно, използването на тези средства като газовите бутилки го прави по-опасно престъпление”, коментира той и призна, че няма как да се проследи пътят на парите. Дерелиев изрази мнение, че различни престъпни групи пробват този тип деяния и при успех подобряват методите си.

„Банкоматът не е един ламаринен шкаф. Той има вградена каса, което изначава, че в групата има разбивач на каси и това прави работата високо професионална. Взривяването е само един от етапите, работата по касовото устройство е по-сериозната част”, допълни на свой ред Манев.

В Германия и Холандия е имало ръст на тези престъпления преди години, като след това има известно затишие. Манев допълни, че атаките срещу банкомати в тези две страни в момента се извършват предимно от чужденци, които не са запознати с взетите от властите мерки, след които разбиването не води до никакъв резултат. Сред вариантите за защита са шокови, сеизмични и вибрационни датчици, както и механизми за унищожаване на парите.

Здравко Дерелиев отбеляза, че при свързване на АТМ устройствата с видеонаблюдение в реално време рискът от кражби намалява значително. "Банките трябва да вземат мерки да си охраняват банкоматите както трябва. Това, че са застраховани, не означава нищо”, категоричен беше Маноил Манев. С нови законови промени ще се въведат минимални изисквания за сигурността на устройствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във