Банкеръ Daily

Финансов дневник

Марко Рясков договаря разсрочването на предвоенни заеми на България

Марко Рясков е бил управител на БНБ (февруари - април 1935 г.) и министър на финансите (април - ноември 1935 г).

На днешния ден през 1935 г. е назначено с Указ на цар Борис III поредното 53-то правителство на Царство България, което е оглавено от безпартийния Андрей Тошев. То управлява страната до 23 ноември същата година.

През април 1935 г. цар Борис III принуждава ген. Пенчо Златев да подаде оставката на кабинета си. Новото правителство, ръководено от приближения на двореца дипломат Андрей Тошев, продължава политиката на утвърждаване на безпартийния режим, за сливане ролята на монарха в обществения живот и обезличаване на политическите формации. Увеличава се участието на държавата в икономиката. През лятото на 1935 г. единственият сериозен политически противник на царя е Военният съюз. Деветнадесетомайците преминават на открити антимонархически позиции и това довежда до разгрома на организацията.

Кабинетът, оглавен от Андрей Тошев, е образуван от военни и граждански дейци, поддръжници на политическата власт в ръцете на цар Борис III - вторият от т.нар. служебни, преходни кабинети. 

Сред осемте министри е и Марко Илиев Рясков (1883-1972 г.) - един от многото български финансисти, който в този период заемат последователно двата най-важни постове у нас - управител на БНБ (февруари - април 1935 г.) и министър на финансите (април - ноември 1935 г).

Марко Рясков е роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. В 1899 г. баща му го изпраща в единственото тогава Търговско училище в Свищов. След завършването му (1903 г.) продължава образованието си в Антверпенския висш търговски институт в Белгия. През 1905 г. получава диплома с почетно отличие.

След завръщането си в България, на 1 август 1905 г. постъпва Българска земеделска банка. Между 1905 и 1910  г. той специализира в Берлин (Германия), в Дисконто-Гезелшафт, ипотекарно кредитиране. След това той участва във въвеждането на ипотечните заеми у нас, сравнително нова за страната практика.  

През 1921 г. е назначен за директор на Българска кредитна банка. 

Неколкократно е канен за управител на БНБ - през 1923, 1931 и 1934 година. Това става едва в началото на февруари 1935 година. Той има решаващ принос в преговорите за разсрочване на плащанията по българските облигационни предвоенни заеми в Англия, Австрия и Германия.

През април 1935 г. му е предложен постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предложението, при условие да бъде временно на този пост. На 15 ноември 1935 г. подава оставка по здравословни причини. Остава в министерството до края на годината, за да подготви законопроект за данъчна реформа.

На 20 октомври същата година Рясков полага основия камък на новата сграда на БНБ. 

През февруари 1936 г. се връща в Българска кредитна банка и заема предишния си пост като директор. 

След 9 септември 1944 г. е репресиран. Но след 9 септември 1945 г. до 1948 г. той е назначен отново за директор на Българска кредитна банка, която е станала собственост на Съветския съюз (тъй като по-голямата част от капиталите и са били немски).  На 15 декември 1948 г. Марко Рясков, след почти 40 години работа в банката, подава оставка от поста си на директор, за да не бъде уволнен след сливането на Българска кредитна банка с БНБ, което става през февруари 1949 година.

Марко Рясков е бил председател и на Фондовата борса. Той е бил близък приятел с Д.А. Ценов, когото обещава да завещае средства за основаването на Висшия финансово-стопански институт в Свищов.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във