Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Мачкат Корпоративна банка по поръчка

Подуправителят на БНБ Цветан Гунев е отказал да изпълни поръчка за съсипването на Корпоративна търговска банка с дата 13 юни, научи от свои източници "БАНКЕРЪ". Потвърдиха го и високопоставени лица от банковите среди, които са запознати с детайлите по случая.


От надзорното управление в БНБ е било поискано да изфабрикува мотиви, на базата на които да бъдат наложени тежки санкции към КТБ, които на свой ред да доведат до въвеждането на квестори и до отстраняването на някои от сегашните й акционери, най-вече на мажоритарния в лицето на Цветан Василев.


БНБ и по-специално подуправителят Цветан Гунев, който отговаря за управление "Банков надзор", е отказал да изпълни поръчката. Заради това "неподчинение" срещу него е предприето активно мероприятие. По информация на в. "БАНКЕРЪ" Гунев е подслушван и демонстративно следен. След като и този натиск не дава желания резултат, са предприети по-драстични действия. Главна прокуратура образува предварително производство, в рамките на което повдигна обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев по чл.282 от Наказателния кодекс (престъпление по служба) и му наложи мярка за неотклонение "подписка".


Когато и това не помага да се постигне поставената цел, Гунев излиза в отпуск, докато трае разследването, а уж доброжелателен служител на БНБ изпраща анонимен сигнал до някои медии. Най-пъргави се оказват журналистите на БНР (обществена медия на издръжка от данъкоплатците), които прочитат почти буквално анонимката в ефир. След като и това не "помага" да се наредят огромни опашки пред офисите на КТБ, закономерно идва последният удар от петък 20 юни - 4-5 вестника и сайт (с различни издатели) излязоха с кажи-речи една и съща разработка (може би препечатка на сигнала на "Протестна мрежа") и така подредиха опашките пред банката. С което ясно се видя, че няма институции в държавата. След като ченгета и прокурори определят вместо "Банков надзор" има ли големи кредитни експозиции в една банка, а медиите се произнасят дали те са на свързани лица, нищо добро не го чака бизнеса в тази държава.


Излиза, че изявленията на главния прокурор през седмицата трябваше само да облекат в подходящата дреха версията на правоохранителната власт.


Как започна всичко?

В началото на февруари "Протестна мрежа" внася сигнал в прокуратурата, че Корпоративна банка отпуска заеми на фирми, които са свързани лица, и в размери, надхвърлящи ограниченията за големи кредити. Но управление "Банков надзор" не изпълнява законовите си ангажименти да санкционира кредитната институция за тези нарушения.


По този сигнал прокуратурата възлага на Национална служба "Полиция" да направи проверка. Неин обект, поне по думите на Цацаров, са кредитите, отпуснати на деветнадесет фирми. В техните офиси преди две седмици бяха извършени обиски и изземвания на документи. За направената проверка полицията, пак по думите на Цацаров, е представила доклад и от него прокуратурата стига до заключението, че подуправителят на БНБ и начлник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев е извършил престъпления по служба. И му повдига обвинения по чл.282 от Наказателния кодекс, който гласи: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага, или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация".


След описаните действия на прокуратурата представители на "Протестна мрежа" побързаха да се похвалят в интернет пространството колко правилен и навременен е бил сигналът им. Дали това е така ще се разбере, когато бъде огласен някакъв резултат от проверките на полицията и на прокуратурата (ако някога бъде огласен).


Всъщност мнозина финансисти са на мнение, че този сигнал е употребен за други цели - за


саморазправа с Корпоративна банка

Ако се изразим енигматично като главния прокурор - става дума за едно от лицата, споменати в същия сигнал, и стоящата зад него политическа сила.


И тъй като конкретното съдържание на сигнала на "Протестна мрежа" засега не е публично оповестено дори на сайта на организацията, трябва да внесем едно пояснение за читателите ни:


Гунев би трябвало да е отговорен само за заеми, отпуснати в периода след 16 юни 2013-а, когато пое длъжността си шеф на "Банков надзор".


За да има нарушение при отпускането на тези заеми, всеки един от тях трябва да е бил на сума над 140 млн. лв. и да не е обезпечен. При положение че по кредита има направени ипотеки в полза на банката или са дадени други бързоликвидни обезпечения, той може да е и доста по-голям и пак да не е отпуснат в нарушение на банковите регулации.


Оценката на големите кредити, както и всяка друга надзорна дейност, е доволно сложна работа. Тя изисква участие на тясно профилирани експерти, които са детайлно запознати с всички отбиви и утежнения, прилагани при изчисляването на т. нар. големи кредити. Съмнително е, че както Национална служба "Полиция", така и прокуратурата, а още по-малко хората от "Протестна мрежа" имат под ръка такива експерти.


Не ни се вярва и хората в тези три структури да са чели наредбите на БНБ, в които се описва как се изчисляват големи експозиции. Самият факт, че виканите преди седмица в прокуратурата мениджъри на Корпоративна банка няколко часа е трябвало да обясняват на юристите там що е това експозиция и какво общо има тя с кредитите, показва каква е грамотността по отношение на банковите регулации.


Впрочем тук е моментът да зададем един експертен въпрос. Според кои точно наредби на БНБ служителите на Национална служба "Полиция" са оценявали дали деветнадесетте заема, отпуснати от Корпоративна банка, нарушават банковите регулации, за да стигнат до заключението, че "Банков надзор" не си върши работата? По наредбите с националните ограничения или по тези, в които са отразени изискванията на Европейския регламент за капиталова адекватност?


В изявленията си главният прокурор Цацаров говори за проблемни кредити. Хората, които са наясно с надзорната терминология, знаят, че


понятие "проблемни кредити" не съществува

В нормативната база има заеми, които, в зависимост от това как се обслужват, се класифицират като "редовни", "под наблюдение", "необслужвани" и "загуба". Знаят ли прокурорите, че един заем може да се обслужва редовно и пак да нарушава регулациите за големи кредити? И обратното - заемът може да не е голям, но плащанията по него да са просрочени повече от 180 дни и тогава да се класифицира като "загуба".


Освен това главният прокурор и подчинените му би трябвало да знаят, че предоставянето на необезпечени заеми не е нарушение на правилата на БНБ, а още по-малко е престъпление. Защото, ако беше така, нямаше да има проектно финансиране, нито потребителски кредити, нито кредитни карти, които по същество са необезпечени кредити. Ето на този фон си позволяваме да се усъмним, че Национална служба "Полиция" и прокуратурата разполагат с необходимия експертен капацитет, за да преценяват дали която и да е банка отпуска заеми в нарушение на правилата на БНБ. И дали управление "Банков надзор" изпълнява задълженията си по закон.


По повод на тези събития уважаваният финансист Емил Хърсев поясни: "Банкери, а не полицаи и прокурори трябва да извършват банковия надзор, защото са по-квалифицирани. Банковият надзор е колектив от около 300 души, включващ и експерти от чужбина. Тези 300 души работят в екипи.


Надзорът се състои от три относително независими помежду си части - има текущ надзор, има ревизионен контрол, има последващ контрол върху междинните и окончателните финансови отчети на банките.


Проверките на банките се извършват от групи от по десетина надзорници. Ако приемем, че всички тези хора са си затворили очите,


как са си затворили очите компютрите в БНБ

които генерират резултатите от данни, получени от проверките на надзорните екипи? Но всяка банка, освен надзора от БНБ, има и вътрешен контрол.


Не мисля, че някога ще се докаже, че подуправителят си е затварял очите. Колегата Гунев със сигурност ще бъде оправдан, чудя се обаче кой ще поеме отговорността за случващото се."


След всичко казано дотук не можем да оценим обвинението срещу шефа на управление "Банков надзор" Цветан Гунев по друг начин, освен като поръчково (колкото и да се обижда г-н Цацаров от подобни определения) и като саморазправа за принципната позиция, която БНБ зае по повод на атаките срещу Корпоративна банка и която оповести ден преди да бъде обявено обвинението срещу Гунев.


Ако продължим нататък, действията на прокуратурата са посегателство върху независимостта на Централната банка и върху суверенното й право като единствена експертна институция да регулира кредитния риск в банковата система. А именно през последните няколко години на криза БНБ доказа високата си компетентност точно в тази област. Благодарение на нейната надзорна политика банковият сектор в България остана непоклатим, за разлика от този в други, много по-развити държави (като Белгия, Германия Холандия, Великобритания, Испания, Италия и др.), където големи кредитни институции фалираха или - за да не се стигне дотам, бяха подкрепени с огромни държавни субсидии. Само че никой не е чул шефовете на банковия надзор в тези държави да са преследвани от прокурорите заради слаба надзорна политика.


Всичко това, обяснимо, създава впечатление, че държавното обвинение не само е част от войната, която се води срещу Корпоративна банка, а част от нея.


Опитите за дискредитиране на Корпоративна банка насочват към


следния сценарий

- кредитната институция да бъде отнета от сегашните й собственици и предадена във владение на други лица.


Как може да стане това ли? Много просто. БНБ да вкара в нея квестори, което се случи в обедните часове на 20 юли. В рамките на тримесечния специален надзор ще стане известно какво ще се случи с досегашните собственици, ще има ли нови и кои ще са те.



Реакции

Часове преди изявлението на Цацаров БНБ пусна следното съобщение: “Във връзка с образуване на досъдебно производство срещу подуправителя и ръководител на управление “Банков надзор” г-н Цветан Гунев и за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, г-н Гунев по свое желание излезе в отпуск до приключване на процесуалните действия. Междувременно функциите на ръководител на управление “Банков надзор” вече се изпълняват от г-жа Нели Кордовска, главен директор на управление “Банков надзор”.


 


“Говоренето срещу банки е изключително вредно и неползотворно. Обръщам се към българските граждани да не се поддават на такива внушения, да не правят някакви резки движения и да не се плашат. В действителност, ако всички сме уверени, че спасението е в нашите ръце, тогава нищо лошо няма да се случи с България”, смята проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите и вицепремиер.



Владимир Ташков, изпълнителен директор на фондация “Буров”, заяви, че категорично заклеймява надигналата се истерия срещу Корпоративна банка. “Това е игра с огъня. Много лесно се нареждат няколко души на опашка пред офис, подгонени от истерията, а оттам нататък опашките растат неконтролируемо като изтърколени снежни топки. Трябва поне малко да сме научили от уроците на миналото, от което ни делят вече почти 20 години. Институциите трябва да застанат зад банката, другите банки трябва да я подкрепят, медиите трябва да спрат тази срамна атака, гражданите - да проявят търпение”, смята Ташков.


“Трябва да се спре със спекулациите около КТБ. Само да припомня, че има текстове в Закона за банките, които предвиждат отговорност за уронване на престижа на финансовите институции. Корпоративна банка все пак е четвъртата по големина банка. Ако има виновен, има си органи, които ще проверят - защо трябва показно да го прави прокуратурата, при това не за първи път се прави този идиотизъм. Ами това ако е в друга държава, така ще ги осъдят, че ушите ще им почервенеят, но в България си продължава тази полицейщина и за съжаление прокуратурата е част от тази работа”, заяви бившият финансов министър Стоян Александров



“БНБ дефакто е назначила изпълнителни директори на Корпоративна банка и застава с репутацията си зад нея, за да се възстанови доверието. Чисто технически процедурата е уредена в закон. Прилагането й е въпрос на техническа грамотност. Нито един депозит не е застрашен и банката не е в несъстоятелност. Хората не бива да теглят депозитите си, тъй като всички спестявания до 100 хил. евро са защитени. Яли сме го този горчив хляб. Когато всичко това свърши, политиците и обществото трябва да направят всичко възможно това никога да не може да се повтори”, заяви председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк” Левон Хампарцумян.


 


Какво каза главният прокурор

На 18 юни пред медиите главният прокурор Сотир Цацаров обясни следното: “Извършена е проверка по сигнал, касаещ начина на упражняване на действията на “Банков надзор” съобразно Закона за кредитните институции и съобразно Закона за БНБ спрямо определена или определени банки. На тази база и на базата на сигнала на “Протестна мрежа”  е била възложена проверка на Национална служба “Полиция”. Тя е завършила с определена справка. На базата на тази справка е образувано досъдебно производство. В рамките на това производство са били извършени претърсвания и изземвания на деветнадесет адреса, където са регистрирани търговски субекти. Нито един от тези субекти не е банка или пък медия. Пряко резултат от това е онова, което бе съобщено от БНБ. Сигналът на “Протестна мрежа” е разделен на три части. Едната от тях касае определено лице и определена банка, но акцентира изключително силно на начина, по който определени длъжностни лица в БНБ упражняват своите правомощия. Всички тези действия не са насочени срещу финансовата стабилност или към настоящи и бъдещи финансови резултати и показатели на банка.” Цацаров категорично отрече, че активността на прокуратурата е възбудена от един анонимен имейл срещу управление “Банков надзор”, за който Българското национално радио съобщи рано сутринта на 18 юни. (В него най-общо се говори, че “Банков надзор” контролира банките избирателно.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във