Банкеръ Weekly

рикошет

"Лошо" време за събирачите на лоши дългове

Председателят на асоциацията на събирачите на дългове Райна Митева (втората от ляво на дясно) и нейният заместник Александър Грилихес демонстрираха интересни разрези на пазара за първото полугодие на тази година.

Близо два пъти пада обемът на нови дългове, възложени за събиране на колекторски фирми. Сравнението е направено на база на първата половина на тази година срещу съответния период на миналата.

"Има подобни флуктуации в нашата дейност. Най-често те се дължат на няколко големи възложители, които правят кампании. Тава се прави обикновено преди продажбата на нови дългове. Те се възлагат на фирми от нашия бранш за последно пресяване - да се събере каквото може, което надува обема. След това обаче, когато се продаде дългът, обемът за възлагане се е стопил." Това обясни специално за "БАНКЕРЪ" Александър Грилихес, заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). 

Ако тази схема се случи с две големи банки или примерно с телеком и банка, това съществено изкривява статистиката. Например, през януари тази година се реализира голяма сделка за портфейла на ОББ с потребителски кредити, след което те вече не са възлагани за събиране. Подобни схеми завъртяха и "Софийска вода", както и "А1".

Отдавна бизнесът не е толкова привлекателен, откровен е Грилихес. Най-вече защото маржовете много спаднаха. Това е така, защото портфейлите вече се "поизносиха", в смисъл - има малко пресни просрочени кредити, защото икономическите условия са добри. А старите портфейли вече са  толкова  "въртени", че вече нищо не може да се извлече от тях. "Нашата компания  "Фронтекс интернешънал" дори отряза двама клиенти, защото портфейлите с лоши кредити са почти безнадеждни", каза той. При нас събирането на дългове работи с пренебрежимо малък марж, но той съществува по-скоро като допълващ основния ни бизнес - изкупуването на  лоши кредити.

При изкупуването на кредити купувачът гледа да си докара около 20% доходност. Това включва преките разходи, но не включва общите административни харчове. При събирането на дългове комисионите варират в големи рамки - от 2% за новите дългове до примерно 30% за стари борчове. Но нетната печалба за компаниите едва ли е повече от 10-15%, дори и по-малко напоследък.

Поне за момента ние от бранша не виждаме ясни индикации за прегряване на икономиката. Кредитирането расте, но няма бум на новите лоши кредити, защото условията продължават да са добри. Банковата система в голяма степен поразчисти старите лоши заеми, като ги продаде. В момента може би има не повече от 5-6% лоши потребителски кредити, които са все още в банките. Това е двойно повече спрямо разумното, но е далеч по-ниско от това, което беше преди години - около 15 процента. При жилищните кредити процентът е около 7, но там е по-особено, защото банките сами се оправят, като разпродават обезпеченията.

Тази ситуация обаче "не е добра" за нас, защото бизнесът ни е антицикличен - в момента, в който се влошат общите показатели, при нас нараства работата.

При продажбите на необслужвани кредити за първото полугодие на тази година обаче има ръст. Финансови и нефинансови институции са продали на фирми за събиране на дългове с близо 60 на сто повече необслужвани заеми през първото полугодие на 2018 г. спрямо същия период на миналата. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). То обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.

През шестте месеца на годината се наблюдава и тенденция комуналните фирми да възлагат събирането на неплатените от клиентите им сметки на компании, които не са членове на колекторската асоциация.

Като цяло обемът на нововъзложения дълг търпи осезаем спад от над 47% в сравнение със същия период на миналата година. Докато в периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове на обща стойност от 1.416 млрд. лв., година по-късно те вече са 743.9 млн. лв., сочат данните на АКАБГ.

На фона на двойния спад на обема на възложени задължения се наблюдава и голямо понижение в броя им - над три пъти. За първите шест месеца на годината те са 636 000, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1.94 милиона.

"Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане", коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.

По думите й, данните са показателни за стабилизирането на системата и на практика представляват добра новина, както за икономиката на страната като цяло, така и за задължените лица.

Средният размер на необслужваните задължения расте на годишна база

Средният размер на необслужваните задължения на българите расте на годишна база и достига 1162 лв. през първата половина на 2018 година. За сравнение, през същия период на миналата година сумата е 728 лв., но през втората половина на миналата година достигна 1162 лв. и запазва това равнище и през първите шест месеца на тази година.

Средният обем на задълженията зависи от два основни фактора - поведението на клиентите и структурата на обработваните дългове. "През последното полугодие наблюдаваме трайно повишаване на качеството на живот на населението заедно с ръст на позитивните очаквания за бъдещите периоди. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си позволяват по-скъпи ваканции и по-луксозни стоки, често със заемни средства", коментира Миткова.

Тя отбелязва, че финансовата култура на българите не е на достатъчно високо равнище и управлението на личните финанси не се прави отговорно, в резултат на което се стига и до момента на забавяне или пропускане на някои вноски. "Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката", смята Миткова.

Банките са водещи при продажбите на лоши дългове. През първата половина на годината се е променило и поведението на ютилити компаниите, които не възлагат, а събират сами задълженията си или ги насочват към фирми, които не са членове на асоциацията.

Това променя структурата на обработваните дългове, като акцентът остава върху финансовите продукти - банкови и небанкови кредити и лизинги, чиято абсолютна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху средния размер на задълженията, коментира Миткова.

По данни на Асоциацията има значително разместване при разпределението на възложителите на дългове. Въпреки това  банките и небанковите продукти запазват водещите си позиции. За изминалото полугодие банковият сектор е източник на 54% от всички възложени дългове, докато за същия период на 2017 г. процентът е бил 48 процента.

На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т. нар. бързи кредити, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от възложения дълг, обработван от колекторските агенции, при 20% за същия период на 2017 година.

Бързите кредити, които хората ползват, са за техни конкретни нужди в момента. Това  обуславя сравнително по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите продукти, които са свързани с дългосрочни и по-добре обмислени инвестиции, коментира Грилихес.

В сектора на телекомуникационните продукти се отчита сериозен скок на продадените вземания - от 6% за първото полугодие на 2017 г.  до 15% за същия период на 2018 година.

Сериозен дял от почти 10% през първите шест месеца на годината заемат застрахователните продукти, които през 2017 г. на практика не са присъствали в статистиката.

Най-впечатляваща е промяната при компаниите за комунални услуги, които отстъпват позиции и представляват 1%  на фона на 22% за същия период на 2017 година. Това се дължи най-вече заради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията.

В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1 процент.

АКАБГ отчита ръст на изкупените задължения през първите шест месеца на 2018 година. Продадените необслужвани заеми са в размер на 584.6 млн. лв., което е с близо 60% повече спрямо началото на 2017 година.

"Обемът на изкупените дългове нараства постепенно в унисон със световните тенденции задълженията да не се обработват вътрешно и/или аутсорсват за дълъг период от време, защото това не е ефективно нито за кредитора, нито за длъжника", коментира Миткова.

Тя допълва, че изкупените портфейли са изцяло с финансови дългове - различни по вид банкови кредити, натрупани през последните години. Смяната на кредитора, макар да тревожи част от длъжниците, на практика е позитивна и за тях, защото отваря възможност за предоговаряне, разсрочване, промяна на условията, смята Миткова.

Профилът на длъжника - млад и образован

Според данните от проучването младите българи стават все по-некоректни платци, докато преди това бяха хората на възраст между 41 и 50 години. Профилът на длъжника през тази година е млад мъж до 30 години, зодия Водолей, със средно или висше образование и обикновено нает на трудов договор. Най-голям брой некоректни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. Според данните за териториално разпределение на некоректните платци прави впечатление, че от негативната статистика отпада Велико Търново, коментира Грилихес. Най-добре се справят със задълженията си хората над 50-годишна възраст, жители на София, Пловдив и Враца, сочат последните данни на асоциацията на колекторските компании.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във