Банкеръ Daily

Финансов дневник

Лошите заеми намаляват, но рискът за тях расте

След септември делът им ще скочи, смята Любомир Каримански

S 250 d6c3f6ea 6399 46a2 a427 cfc0cd469811
S 250 94715586 b05b 4bd4 b1e5 5f37524a5dd3

Икономиките в Европа започват да намаляват темпове, с което рискът от увеличаване на дела на лошите кредити ще започне да се увеличава. Но засега „напук” на всички застигнали България кризи, делът но лошите кредити продължава да намалява. Какъв е този парадокс?

„Да, в момента лошите кредити не са проблем. Те все още намаляват. Но след септември ще наблюдаваме обратния тренд”. Това каза специално за „БАНКЕРЪ” Любомир Каримански, депутат от ИТН, председател на бюджетната комисия в парламента. Той обясни, че досега двигателят на икономическото развитие – строителството, се представя много добре, но през есента това вече няма да е така. „Тогава кривата на 

делът на лошите кредити ще се обърне нагоре

и можем да очакваме да стане доста стръмна за кратко време”, обясни Каримански.

„По принцип войната в Украйна - по предварителни прогнози, трябва да започне да се отразява с един лаг във времето между 6 и 18 месеца от началото й. Това означава към края на годината, началото на следващата в кредитната система на България необслужваните заеми да започнат бавно да растат”. Коментира специално за „БАНКЕРЪ” Георги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц банк” България  и член на УС на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Към момента лошите кредити не надхвърлят 5.6-6% от портфейлите на банките, а в ТБ „Алианц” те са около 3.5 на сто добави той. Репортерска проверка показа, че банката, управлявана от Заманов е своеобразен рекордьор по този показател.

При предходната криза в резултат на Ковид пандемията, очакванията са били за чувствителен ръст на лошите вземания на банките. Но 30 месеца след началото й, това все още не е факт.

„Аз също смятах, че Ковид ще ни удари с около 10% ръст на лошите кредити като абсолютна стойност, но това не се случи”, призна Заманов. Последната статистика на БНБ е в подкрепа на казаното от Заманов.

На фона на растящите обеми отпуснати заеми, 

паричната статистика на БНБ показва запазването на тенденцията на спад  необслужваните редовно - т.е. качеството на банковите портфейли продължава да се подобрява. Така, към края на първото тримесечие делът на лошите и преструктурирани кредити се понижава до 5.9% при 6% в края на февруари и 7.77% през март 2021 г. В номинално изражение все още става дума за заеми за над 4 млрд. лв., като разпределението по сегменти е почти 2.5 млрд. лв. фирмени, 1.1 млрд. лв. потребителски и 427 млн. лв. жилищни.

За момента данните не показват обръщане на посоката вследствие на мораториума, въведен заради пандемията от COVID-19, по силата на който фирми и домакинства получиха възможността да поискат отсрочване на вноските по заемите си. До края на 2021 г. кредитополучателите, които се възползваха от тази опция, можеха да не правят плащания по лихви или главници, като въпреки това задълженията им не се водеха необслужвани. От началото на тази година обаче те вече би трябвало да са се върнали към редовното погасяване на вноските си, а ако продължават да имат проблеми с обслужването, банките ще трябва или да преструктурират тези проблемни вземания, или да ги прекласифицират като просрочени - което потенциално би се проявило в статистиката с известен лаг, заради сроковете, след изтичане на които, дадена експозиция се обявява за просрочена.

Интересна тенденция е 

растящият брой потребители, които бързат да погасят задълженията си, 

за да могат да изчистят кредитното си досие и да изтеглят по-изгоден банков кредит, отбелязва изпълнителният директор на специализираната в управление на вземания компания "Фронтекс интернешънъл" Лилия Димитрова, която е и зам.-председател на Асоциацията за управление на вземанията.

Данните на компанията сочат, че ако през 2020 г. над 30% от потребителите са били в реална невъзможност да плащат, то към края на 2021 г. делът им намалява до 14%. Леко понижение е отчетено и при дела на хората, които декларират нежелание да покриват месечните си вноски - от 18% през ноември 2020 г. до 17% към края на 2021-ва.

Ефектът от постепенното възстановяване на икономиката от пандемичната криза и по-предвидимата среда се вижда и в числата за това 

колко от потребителите са поискали от колекторската компания

някаква отстъпка - намаляване на дължимата сума, разсрочване за по-дълъг период и т.н. - за да могат да изплатят дълговете си. Така, ако през 2020 г. за общо 23.6% от пълните погасявания са били поискани и направени отстъпки, то за 2021 г. този дял намалява до 10.2%, което според колекторите говори недвусмислено за финансово стабилизиране на потребителите.

Данните от началото на 2022 г. също дават знак в тази посока - през януари средната вноска, която клиентите на "Фронтекс интернешънъл" са правили, е била с около 13% по-висока в сравнение с ноември 2020-та.

В условията на ниски лихви и засилено предлагане на заеми през първото тримесечие на годината 

отпуснатите кредити за домакинствата нараснаха, 

посочват от БНБ. Запазването на настоящите нива на ръст на кредитите създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната промяна към повишаване на лихвите може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват дълговете си и да доведе до нарастване на лошите заеми при влошаване на икономическите условия, посочват от БНБ.

Предвид рисковете, свързани с несигурността в икономическата среда, управителният съвет на БНБ реши да запази антицикличния капиталов буфер на ниво от 1.5% до третото тримесечие на 2023 година. Това има за цел да засили устойчивостта на банковата система при евентуално нарастване на необслужваните кредити, гласи позицията на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във