Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛОШИТЕ КРЕДИТИ В БЪЛГАРИЯ СА МАЛКО

Г-н Желев, напоследък много упорито се говори за премахването на данъка върху дивидента като антикризисна мярка. Вие като експерт как мислите, има ли смисъл от подобни стъпки?
- Има смисъл, ако се приеме, че по този начин ще се привлекат инвеститори, които знаят, че при нас има нулева ставка на данъка върху дивидентите. По този начин те ще осъществят инвестиционните си намерения в страна, която предлага по-благоприятни условия за бизнес. Това е тяхно индивидуално решение. По принцип предназначението на данъка върху дивидента е да задържи парите в продуктивното потребление. Над 120 млн. лв. са постъпленията от данък дивидент и от ликвидационни дялове за миналата година. При нулева ставка на практика тези средства ще се освободят изцяло за лично потребление. Ако обаче този налог бъде премахнат, е справедливо да бъде намалена и ставката за данъците на едноличните търговци и внимателно да се прецени какъв ще бъде ефектът за бюджета.
Имате ли данни с колко биха намалели приходите на хазната, ако данъкът върху дивидента бъде премахнат?
- За 2008-а планираните приходи са 133 млн. лв., а касовото изпълнение към 17 октомври е близо 124 млн. лева. Има нормални икономически уравнения, в които не може, от една страна, да се намалява данък, а, от друга, да се увеличават приходите за бюджета. При това положение намеренията ни за увеличаване на разходната част на бюджета, съответно и на приходната, в сравнение с 2008-а, са за над 15% ръст. Но те не могат да бъдат изпълнени, ако непрекъснато намаляваме данъците.
След въвеждането на плоския данък има ли вече такъв ефект, защото според доста изследвания хората продължават да се осигуряват на минимална работа заплата и да получават останалата част от възнаграждението си под масата, а процентът на гражданите, които декларират реалния доход, който получават, е изключително малък.
- В случая изсветляването на икономиката не може да бъде измервано през една-единствена мярка, била тя и намаляване на данъчната и осигурителната тежест. Това няма как да стане и в рамките на една година. В този смисъл трябва да се отбележи, че намаляването на осигурителната тежест доведе до съществени промени. Но само по себе си това е свързано с нагласите на по-голямата част от данъчнозадължените лица и с тяхната представа за паричния размер на облагането. При нас нещата се премерени и от друга гледна точка. Нашите ставки на преките данъци са едни от най-ниските.
Вие сам казахте пред журналисти, че се очакват проблеми с осигуряването на ликвидност на българските банки. Как трябва да се справим с това? Може би да се помисли за данъчни стимули за икономиката или нещо друго?
- Смятам, че са изчерпани възможностите за данъчни стимули, особено с 10-процентния данък. Според мен при различните участници на пазара - домакинствата, бизнеса и публичния сектор, проблемът с недостига на средства се решава по различен начин. При домакинствата това става чрез повишаване на доходите и чрез вземане на кредити от финансови институции. А правителството се опита да повиши доходите, като насочи в тази сфера средства от бюджетния излишък в размер на 1.2 млрд. лева. Това може да се определи като антикризисна мярка, която подобрява ликвидността. Защото примерно от 660 млн. лв., предвидени за социалния пакет, около 350 млн. лв. са предназначени за пенсионерите. В този случай нормалното поведение на 70% от възрастните хора е да си върнат задълженията към различни доставчици на стоки и услуги. Това значи, че ако наистина 70% реагират така, поне 210 млн. лв. се връщат обратно на пазара и ще влязат в компаниите.
Бизнесът решава своите проблеми с ликвидността чрез данъчните кредити. Трябва да се има предвид, че въпреки неудовлетвореността на бизнеса нашите постоянни указания са максимално бързо да се връща на коректните дружества данъчният кредит. Икономическата целесъобразност налага да се върне възможно най-бързо данъчният кредит, за да влезе във фирмата оборот. За 2008-а, към 17 август, за София-град Националната агенция по приходите е върнала данъчен кредит в размер на 600 млн. лв. в повече, т.е. 600 млн. лв. повече са в оборот.
А как стои въпросът с ликвидността в банковия сектор?
- Важни фактори за макроикономическата стабилност са положителното бюджетно салдо и фискалният резерв, който преди десет дни беше около 11.2 млрд. лева. Също така в момента банките са в много добро състояние като финансови показатели и капиталова адекватност. Лошите кредити (необслужвани кредити над 90 дни) както преди, така и сега могат да се провизират. Данните от миналия месец за състоянието на банковата система показват, че лошите кредити са около 2.80 до 3.10% от всички заеми, раздадени от банките. Това е доста малък процент. Друг стабилизиращ фактор са минималните задължителни резерви, които сега са 12% от привлечените от банките средства. Добре е да се помисли какво ще бъде поведението на банките при евентуално намаляване на минималните задължителни резерви. Ако продължават да увеличават кредитната си експанзия, ще се увеличи процентът на лошите им кредити. Това ще създаде проблем на цялата система. Ако пък намалят кредитирането, ще възникнат трудности за бизнес сектора. Необходимо е да се поддържат специфични равновесия и адекватно на външната среда поведение, да се анализират и оценяват последиците. Системен риск или затруднения за българските банки няма и ако към това се добави предложението на правителството да се вдигне прагът за гарантиране на влоговете на 50 хил. евро, това ще съхрани стабилността на банковия сектор.
Разговора води Ралица Пейчева

Facebook logo
Бъдете с нас и във