Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лондон отхвърля ипотечната директива

В края на януари 2014 г. Европейският съюз прие Директивата за ипотечните кредити, която въвежда ясни правила за защита на потребителите и гарантира отговорно поведение от страна на кредиторите и на кредитните посредници. Държавите членки на ЕС трябва да пренесат разпоредбите й в националните си законодателства до 21 март 2016 година.


И въпреки че основната цел на директивата е да подобри практиките в страните от ЕС, част от тях отправят остри критики към текстовете и определят законодателството като груба намеса на Брюксел в регулациите на националния им пазар. Намерението на Европейската комисия да хармонизира отпускането на ипотечните заеми в 28-те страни членки се сблъска и с острата съпротива на Великобритания.


Бяха необходими близо 10 години на ЕС да постигне споразумение по директивата, от която в крайна сметка отново не всички държави са доволни. И макар че 2016 г. изглежда далеч във времето, някои страни членки на ЕС вече започнаха да умуват как въвеждането на текстовете в националното им законодателство ще се отрази на бизнеса там. А позициите са доста спорни.


Според Съвета на ипотечните кредитори във Великобритания директивата предлага важна защита за потребителите, но в същото време е строго бюрократична и въвеждането й ще струва скъпо на британските банки. Всеки един сектор от икономиката на Острова е особено чувствителен към приемането на нови европейски регулации, но възражeнията срещу тази директива са по-яростни от всякога. Британските кредитори гледат на нея като на поредното вмешателство на ЕК в законодателството на страната и според тях това е ненужен документ, който единствено ще забави процеса на покупка на имот. Банковите институции на Острова недоволстват и срещу изискването да предоставят информация на клиентите за "най-лошия случай", при който могат да се развият лихвените проценти. Според тях това ще доведе до объркване. Част от възраженията им обаче звучат смешно, като например нежеланието им да прилагат Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), който ще замени британския му еквивалент.


Питър Уилямс от Асоциацията на ипотечните кредитори във Великобритания смята, че опитът на ЕС да хармонизира практиките в тази сфера няма да бъде успешен заради различията между страните членки. "Когато погледнете пейзажа в Европа, практиките варират твърде много. В някои държави ипотечният заем се предлага при същите условия като потребителския кредит, докато в други, като например Великобритания, има ясна разлика между потребителски кредит и ипотечен кредит", казва Уилямс


Някои от критиките към законодателството са и резултат от подмяната на фокуса на директивата. В първите години когато започна създаването й, целта на ЕК беше да създаде един по-интегриран и конкурентен пазар на ипотечни кредити в ЕС. Концепцията обаче се измени след финансовата криза през 2008 г. и акцентът се постави върху по-добрата защита на потребителите от "лошите практики на банките".


Дженифър Джонсън, представител на Европейската ипотечна федерация, интерпретира тази промяна като опит от страна на Еврокомисията да намери адекватен отговор на кризата, въпреки липсата на доказателства, че се осъществява безотговорно кредитиране в повечето страни членки на ЕС. "Така беше разработен един нов формат, който обхваща всичко - от поведението на бизнеса до това какво ще се случи, ако нещо се обърка", казва Джонсън.


За да изразят своето недоволство към общоевропейските разпоредби, през април тази година Великобритания въведе собствени правила за работа на ипотечните кредитори, които според регулатора съответстват повече на пазара.


"Основният проблем с директивата е, че не виждаме тя да добавя допълнителна стойност за потребителите, а само допълнителни разходи и неприятности", смята Робърт Синклер, главен изпълнителен директор на Асоциацията на ипотечните посредници.


Ефектите на директивата във Великобритания ще зависят и от това как я тълкуват в Министерството на финансите и в Агенцията за финансов надзор (FCA)на Острова. През следващите месеци те планират да проведат публични консултации, за да обсъдят възможностите за въвеждане в националното законодателство, като целта на британците е да сведат до минимум регулациите за бизнеса. Най-спорните въпроси за британските кредитори включват и определянето на такси при предсрочно погасяване и правото на потребителя да се възползва от седемдневен период на размисъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във