Банкеръ Daily

Финансов дневник

Локдаун за промените в застраховането

Пандемията и изборите мотаят развитието на бранша

Пандемията и парламентарните избори блокират излизането на важни нормативни промени в застраховането от Комисията за финансов надзор. Това показа проверка на „БАНКЕРЪ” за настроенията на депутатите по темата. Те неглижират поправките, изготвени от Надзора, на принципа: "Всичката Мара втасала, та само до застраховане ни е сега”.

Депутатите панически бягат от темата „Бонус-малус”

при „Гражданската отговорност”, защото тя от години предизвиква ожесточени спорове, а и вероятно въвеждането на тази система ще докара големи главоболия на недисциплинираните водачи.

„Толкова години я обсъждаме и не сме стигнали до единно мнение, защо сега да претупваме нещата”, коментира депутат, пожелал анонимност.

Комисията за финансов надзор имаше амбицията до края на изтеклата година да приеме

Наредба за оценяване и изплащане на неимуществените щети при катастрофи. 

 

Това е изискване на Кодекса за застраховането. Става дума за това колко да плаща застрахователят по "Гражданска отговорност" при трайна загуба на работоспособност или летален край вследствие на инцидент на пътя.

Тази тема също се отлага за неопределено време поради депутатската пасивност. А КФН направи немалко по нея.

Страните членки на Евросъюза работят по две „матрици”, за да правят изчисленията. В едни от тях, като Германия например, всичко е строго метрифицирано като основните показатели са „години в брак", „брой деца”, „възраст на децата” и основното – доход на починалия. При тази схема чрез формула се стига до размер на обезщетението, да го кажем автоматично, дори и без да се стига до съд.

В други държави се работи с по-широки и разтегливи параметри и там решението на съда е съдбоносно.

Според консултанти, които разработват българската уредба на тези казуси, 

ние правим нещо средно.

Защото, въпреки че германската система е най-чиста и ясна, ниските доходи и още повече възнагражденията под масата, я правят нереалистична за България.

Към момента съдебната практика показва, че при смърт  на пътя най-близките на жертвата могат да получат до 100 хил. лева. Всичко е оставено единствено в ръцете на съда. Затова хищни адвокати обикалят гробищата и предлагат на опечалените защита. Според авторите на проектонаредбата големият проблем не е, че понякога се стига до съвкупни обезщетения от над половин милион лева, а в това, че всъщност се плаща за „сълзи”, а не според някаква, макар и елементарна, икономическа логика.

Съболезнования на близките, но „претърпените мъки и страдания” , както е терминът сега, няма как да оценят обективно загубата на любимия им човек. Тази порочна практика ще бъде спряна и парите заради мъка ще бъдат орязани, за да може семейството на загиналия да има реална финансова подкрепа за живота си без него.

При изготвянето на проектонаредбата КФН работи в тясно сътрудничество със застрахователния бранш, но се очакваше да се включат и представители на социалното и здравното министерства, както и на съдебната система. Тези институции обаче са проявили  нулев интерес  по темата към момента.

Друг голям проблем е 

въвеждането на дистанционното застраховане

и в то при най-оборотната застраховка „Гражданска отговорност”. Вече шеста година това не може да стане поради груб лобистки натиск, който продължава да лепи зеления стикер на предното стъкло на автомобилите.

През миналата година наблюдавахме "брауновите движения" на застрахователите, които обещаваха да отменят стикера и въпреки това не гласуваха единодушно, така че наблюдавайки ги, заинтересованата публика избухна в нестихващ смях. Но това не смути почти никого от ангажираните с темата лица - те просто са "над нещата".

„Въз основа на проведени разговори с  печатница „Демакс” АД  Ви уведомяваме, че на 22.07.2020 г. е сключен анекс към Договора за изработка на стикери и контролни талони.” Уведомлението идва от Гаранционния фонд, който играе главна роля в този казус.

Това изненадващо съобщение получиха българските застрахователи. От него стана ясно, че от първи септември стикерът, който показва наличието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” ще поевтинее от 1.39 лв. на 1.19 лева - огромен спад - с цели 20 стотинки. „Грандиозната” крачка към облекчаване на шофьорите с 20 ст. силно изненада бранша, който от години очаква стикерът да бъде премахнат. В съобщението се казва още, че печатницата е поела ангажимента да предложи нова визия на стикера и талона.

„Това е пълна подигравка с нашите настоятелни искания, това е гавра със здравия разум”, коментираха някои застрахователи.

Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изпрати още през 2018 г. писмо до Комисията за финансов надзор (КФН ) с предложение лепенката да отпадне. И МВР има същата позиция. Но някой в държавата пречи да се вземе правилното решение и шофьорите продължават да плащат всяка година за ненужните лепенки, а сумата се измерва в милиони левове.

От години полиците по "Гражданска отговорност" се издават чрез ЕИСОУКР 

- Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в реално време. Там се регистрира всеки нов договор за застраховка на МПС в момента на сключването му. Всеки обикновен гражданин може да провери онлайн наличието или липсата на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. Така, че лепенките по стъклата изобщо не са необходими и  въпреки това те все още са задължителни.

Системата ЕИСОУКР обаче се управлява от Гаранционния фонд (ГФ), а упраляващите го - в лицета на бившия му ръководител Борислав Михайлов не подкрепяха премахването на стикерите. Да се надяваме, че новият - Стефан Стоилков, ще го стори.

Защо България не прави това, което се прави във всички развити страни - 

отказ от хартиена бюрокрация 

и предоставяне на застрахователните услуги изцяло по електронен път, пита Христо Христов, първият шеф на застрахователния надзор у нас. В случая интересите на застрахователите и потребителите съвпадат - застрахователите искат лепенките да отпаднат като излишна формалност, а потребителите искат да не плащат по 1.19 лева за стикер (сумата става 4.76 лв., ако годишната застраховка се плаща на 4 вноски). Всяка година за тази отживелица автомобилистите дават едни излишни 10-12 млн. лева.

Но точно тези милиони не са излишни за печатащите стикерите - за тях това си е един добър бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във