Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛИЗИНГЪТ СТАВА ДВИГАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

Валентин Гълъбов е изпълнителен директор на Ти Би Ай Кредит и Ти Би Ай Лизинг от 2002 година. Завършил е две магистратури - по икономика и по информационни технологии. В професионалната му автобиография пише, че е бил председател на борда на директорите на Български морски флот и член на борда на директорите на ЗПАД Булстрад.
Гълъбов е баща на двама синове. Казва, че не обича да говори за себе си. Въпреки това обяснява, че през свободното си време обожава да кара ски по красивите български планини и сърф - без значение къде. Житейската философия на 44-годишния финансист, зодия Близнаци, е Конструктивното начало е полезният ход.

Г-н Гълъбов, в началото на годината представители на лизинговия пазар у нас твърдяха, че този бизнес доста се е разраснал и едва ли ще станем свидетели на по-висок ръст от 60 процента. Преди седмица обаче БНБ публикува данни, които коригираха тези очаквания - увеличението на сектора е 83 процента. Според вас, на какво се дължи той и докога ще се запази на такива нива?
- Действително през последната година - година и половина лизингът бележи значителен ръст. Този вид услуга е на път да заеме подобаващо място сред финансовите продукти, предлагани в страната. Но това съвсем не е случайно, за увеличението има много сериозни причини. Нека погледнем нещата така. Ако ипотечното кредитиране през последните години създаваше и подпомагаше да се развие базата на бизнеса, то лизингът подкрепя надстройката му, т.е. по-добрата технологична обезпеченост на фирмите. Един бизнесмен обаче купува машините, съоръженията, оборудването си поетапно, според нуждите си. С други думи, това невинаги е планирано. Затова е много необходима бързата и адекватна реакция на лизинговите компании спрямо параметрите на конкретната ситуация.
С това дълго експозе искам да кажа, че е дошло времето лизингът да заеме мястото си на двигател на икономиката. В този смисъл реализираният ръст е съвсем обективен и нормален. Впрочем това, че го има, е индикатор, че икономиката вече е навлязла във фаза, когато става по-ефективна, по-рентабилна, по-конкурентоспособна...
Другата причина за значителния ръст се крие във факта, че лизинговите компании рискуват заедно със своя корпоративен партньор и следователно са заитересовани точно колкото и той от успеха на начинанието му. По същество единственото обезпечение на лизингодателя по неговото вземане е добрата прогноза за развитието на бизнеса. Тоест за да предоставим финансов ресурс, ние не търсим бързоликвидно и рентабилно обезпечение, както е при ипотечното кредитиране например, а залагаме на потенциала на клиента си. Затова дори в условията на международна ипотечна криза лизингът продължи да се развива нагоре. Впрочем пазарните сътресения съвсем не възпрепятстваха разрастването на сектора.
Казахте, че основната гаранция, когато финансирате клиент, са добрите очаквания за развитието на бизнеса му. Има ли обаче сектори, към представителите на които лизинговите компании са по-предпазливи и предпочитат да не ги кредитират?
- Всяка компания върви по линията на по-голяма или по-малка специализация, т.е. тя оперира в ниши, в които с течение на времето е събрала опит, история, наясно е с потенциала. Поради тази причина в различните пазарни сегменти отделните компании проявяват различна степен на консерватизъм. Не бих казал обаче, че има ниши, които категорично са се откроили като рискови. По-скоро има по-малко и повече познати сегменти.
Бих добавил, че в момента най-значителният елемент в оценката на риска е възможността за вторична реализация на оборудването. На малък пазар като българския тя е доста ограничена. Особено когато става въпрос за нестандартно и специализирано оборудване.
Смятате ли, че оперативният лизинг ще намери своето място в палитрата от услуги? В момента на него се пада малко над 1% от пазара.
- Оперативният лизинг тепърва започва да се развива в България. Всички по-сериозни компании, които навлизат на нашия пазар, са свикнали автопаркът им да бъде финансиран чрез този вид услуга. Впрочем тук акцентът върху думата услуга е двойно по-голям, защото поддръжката и управлението им остават в компанията, която е предоставила автомобилите. Освен това клиентът може да обновява возилата си на всеки три-четири години. Другото хубаво на тази услуга е, че месечните вноски по същество са вид наем, т.е. признават се като разход, ДДС се ползва като данъчен кредит.
Заради всичко казано дотук смятам, че лизингът на автомобили ще продължи да се развива с добри темпове. Всъщност за относително младите лизингови компании у нас този актив бе сравнително лесен обект за даване на лизинг. В бъдеще акцентът все повече ще се измести върху финансирането на машини, съоръжения, специализирано оборудване. Бих се учудил, ако в този сегмент няма растеж. В противен случай икономиката трябва да спре, а аз нямам такива очаквания.
По вашите думи, международната ипотечна криза не е повлияла задържащо на лизинговия бизнес. По-трудният и скъп достъп до финансов ресурс обаче вероятно е оскъпил лизинговите услуги...
- Достъпът до финансиране и цената очевидно се влияят от международната обстановка. Двата източника на ресурс за лизинговите компании са банките и облигационните емисии. Не може те да не се оскъпят, щом се вдигат базовите лихви. Към момента обаче смятам, че ефектът от повишаването на цената на ресурса не е драматичен. Лекото поскъпване на услугата едва ли ще затрудни нашите партньори. Все пак ако бизнесът е добре развит и ако приходите, които ще донесе лизингованият актив, са пресметнати правилно, разлики от 0.5-1% изобщо не могат да променят драматично плановете на фирмите.
С други думи - независимо от значителния растеж на пазара и от това, че малко или много в последните месеци цената на лизинга се е увеличила, няма нарастване на лошите лизингови вземания...?
- Към момента не може да се говори за значително увеличаване на лошите лизингови вземания. Безспорно различните лизингополучители изживяват собствен жизнен цикъл, преживяват своите възходи и падения. Като потенциален проблем мога да посоча нарастващата междуфирмена задлъжнялост, но за катастрофални последици не би могло да се говори. Пък и не мисля, че изобщо ще имаме повод да говорим на тази тема.
В този смисъл обаче няма как да не ви попитам - с каква информация разполагат лизинговите компании, когато правят оценка на кредитоспособността на своите клиенти? Доколкото знам, в момента представителите на бранша нямат достъп до Централния кредитен регистър на БНБ...?
- Доскоро лизинговите компании правеха оценка за риска единствено на базата на експертни и статистически модели и на база на познанията си за пазара. С времето обаче ние, членовете на Българската асоциация за лизинг, стигнахме до извода, че е добре да направим собствен регистър. В крайна сметка това е цивилизованият начин за конкуренция и за сътрудничество. Всички сме заинтересовани от стабилността на нашата част от финансовата система. И затова инвестирахме в създаването му. Първоначално той имаше скромната задача да предпази компаниите от измами.
Но според нас не звучи логично небанковите финансови институции да нямат достъп до кредитния регистър на БНБ, както е в момента. Това трябва да се промени, пък дори и само за да се създаде равнопоставеност между лизинговите компании. Иначе у нас повечето такива дружества са дъщерни на банки, които оперират на местния пазар и косвено ползват информацията в този регистър. А от друга страна, всички участници на финансовия пазар работят с привлечен ресурс, който идва или от банките, или е публичен. Тоест предпазвайки себе си, ние пазим публичните средства. Освен това всички са заинтересовани ресурс да се предоставя на потребители, които знаят, могат и имат навици да си погасяват задълженията.
Затова ние сме готови да предоставим данните от нашия регистър и с тях да допълним информацията на БНБ. Това ще е полезно, защото нашите клиенти стават все повече, очакваме до края на годината размерът на бизнеса ни да достигне 5 млрд. лева. В началото на лятото от името на Асоциацията бе изпратено писмо до управителя на БНБ, в което е обяснена нашата позиция. Предполагам, че веднага след края на отпускарския сезон ще има движение по него. Убеден съм, че този въпрос ще бъде решен положително, защото е от полза за всички.
Повдигнахте въпроса за измамите в лизинга. Някои ваши колеги твърдят, че те все още са рядкост, но все пак след отварянето на границите полека-лека лошите практики от по-развитите страни започват да идват и в България. Има ли такова нещо, или тази заплаха се преувеличава?
- Тези, които вършат измамите на Запад, имат доста по-голям опит и са далеч по-изобретателни от българските играчи. Това проникване не може да бъде пресечено, но една добре организирана отбрана би свършила доста работа. Виждайки тенденциите в другите страни, ние се стараем да бъдем максимално подготвени. Затова направихме крачката да създадем регистъра, за който стана дума. Той е особено полезен в случаите, когато един и същ актив се лизингова няколко пъти при различни компании например...
Все пак може ли да се говори за някакви типични схеми за лизингови измами, които се използват и у нас?
- Спектърът от лизингови измами е много широк и едва ли лесно ще го изчерпим само в рамките на един разговор. Например специално се създават фирми, чрез които се извършват злоупотреби. Други злодеяния пък се подготвят системно и методологично. Най-общо казано, проблемът може да идва от доставчика на оборудването или пък схемата да е създадена от лизингополучателя. Най-опасна е ситуацията, в която и двамата участват в измяната и става въпрос за нещо организирано. Практиката, натрупана извън България, е много сериозна, има от какво да се научим.
Разговора води Светлана Стоилова

Facebook logo
Бъдете с нас и във