Банкеръ Weekly

Благоевград се оказа

"Люпилня" на безработни с европейски обезщетения

Въпреки че по принцип са обречени на неуспех, опитите за заобикаляне на системата чрез фалшиви документи за кратки осигурителни периоди в Гърция продължават. За последно, нереалната трудова заетост в южната ни съседка се сблъска челно със зоркото око на Териториалното поделение на НОИ в Благоевград.


Статистиката сочи, че в различните области на страната се прилагат различни "правила" спрямо безработните лица с право на парично обезщетение за безработица по европейските регламенти. Този тип обезщетение се определя на базата доходите от последната заетост на безработния.

Оказва се, че част от териториалните поделения на НОИ изплащат изключително малък брой евробезщетения за безработица, докато други са като "развързани" - който не си е поискал, на не го не са дали.

В първата група попадат регионалните структури на НОИ в Перник - 44 бр., Силистра - 50 бр. и Монтана - 61 еврообезщетения.

Във втората група са Смолян - 470 бр., Пазарджик - 523 бр. и абсолютният рекордьор - Благоевград, който със своите 1753 лица с право на такъв вид помощ, "притежава" близо 25% от всички правоимащи в страната.

Защо на върха в класацията ги няма четирите най-големи областни центъра - София, Пловдив, Варна и Бургас - е прелюбопитно, но... днес темата ни е друга. И затова ще оставим "обичайните заподозрени" да отдъхнат малко.

"Обединяващо при трите области е близостта до българо-гръцката граница, което без съмнение е мотив част от живеещите в тях да търсят препитание в южната ни съседка. Оттук  идват и многото желаещи да получават - правомерно или не съвсем - обезщетения за безработица на базата на стаж в чужбина", обясниха от НОИ.

Изфабрикуваната " последна заетост " ,

обаче, лесно може да бъде уловена, категорични са експертите.

Когато говорим за Гърция и обезщетения за безработица по регламентите на ЕС, служителите в Благоевград търсят съдействието на колегите си в южната ни съседка за доказване на осигурителни периоди там. Това е стандартна процедура, която се извършва между всички държави-членки на Европейския съюз. 

В случая с Гърция, ако лицето е подало заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в България, като е декларирало последен период на заетост в южната ни съседка, то НОИ  изисква писмено служебно удостоверяване на приложения стаж. Ако проверката не установи данни за действителна заетост, гръцките власти

отказват да издадат "преносим документ U1" 

и съответно - не удостоверяват гръцкия осигурителен период.

" От това следва, че не са налице данни, доказващи наличието на осигурителни периоди в друга държава-членка на ЕС, ( в случая Гърция ) и изчисляването на обезщетението за безработица на лицето не попада в обсега на Регламент № 883/2004, а само на разпоредбите на българското законодателство. Преценката, тогава, се прави съобразно Кодекса за социално осигуряване въз основа само на придобития български стаж и български осигурителен доход", разясниха от НОИ.

Опитите

да се "прескочи" системата с помощта на фалшиви документи

за кратки осигурителни периоди в Гърция, са факт. И то не от вчера или онзи ден.

През май 2018 г. е получено писмо с отказ за издаване на "преносим документ" за 44 лица, тъй като наемането им в Гърция е било "виртуално и измамно".

След получаването на това писмо е извършена проверка на всички случаи в периода 2017-2018 г., при които лицата са представили документ за гръцки стаж.

Оказало се, че гръцката институция трябва да потвърди и данните от други 58 "преносими документа", тъй като от тях било видно, че лицата имат кратки периоди на заетост - около 10 дни. За шест от лицата приложените "U1" били отменени.

През 2019-2020 г. са получени около 150 писма от компетентната гръцка институция. С тях тя уведомява нашите органи, че на лицата няма да бъдат издавани "преносими документи", тъй като реално те не са упражнявали трудова дейност и наемането им било изфабрикувано.

За назначения за кратко, но на висок доход се сетили не само "тарикатите" в Гърция, но и у нас. "Състезания“ със системата и опити за злоупотреби от това естество изобщо не липсват в работата на НОИ - Благоевград и с родните фирми.

Високоплатени бармани в селска кръчма

При една от проверките си благоевградските инспектори на НОИ се натъкнали на едноличен търговец от малко Гоцеделчевско село с предмет на дейност в два съвсем различни икономически сектора - счетоводни услуги и управление на питейни заведения. Бързо станало ясно, че през фирмата са "минали" голям брой управители на барове и бармани - за кратък период, но на максимален осигурителен доход. В очите им се "набил" и мижавия оборот на селския бар: за цялата 2017 г. - фирмата има нетни приходи от продажби в размер на около 18 000 лв., от които едва 1000 лв. от продажби в самия "обект".

Да продаваш авточасти, но без работно място

Друга Гоцеделчевска фирма - за търговия на едро с части и принадлежности за автомобили също била хваната в схема. 

"Червената лампа" на инспекторите от НОИ светнала, тъй като за периода 2014-2016 г., от общо 26 лица на трудов договор, само четирима се задържали в дружеството повече от една година. Повечето от тях били назначени като "търговски представители", но сюжетът си останал един и същи: калкулиране на минимален осигурителен стаж с цел пласиране на трудовата борса и получаване на еврообезщетения.

Съмненията на инспекторите се подсилили и от факта, че работниците не само не са се задържали дълго във фирмата, но и в техните трудови договори липсвало нещо много важно - обектът, където са упражнявали правото си на труд.

Счетоводители с осми клас…

В полезрението на контролните органи на НОИ-Благоевград попаднала и фирма от региона, която предлагала консултантски и счетоводни услуги. Подозренията паднали върху нея заради собственикът й който бил добре познат на НОИ. Интересното в случая били не само изфабрикуваните назначения, но и ниският образователен ценз на замесените.

"Учили недоучили, те се "грижат" за счетоводството и "дават" консултации на други фирми и (макар и за кратко), като получават пари за това. Същевременно техен "колега", пак през проверявания период, е заемал същата длъжност на трудов договор, но на минимална работна заплата", разказват от НОИ.

"Нямам представа, с какво се занимава фирмата ми!" 

През 2018 г. една от регулярните проверки на НОИ завършила направо куриозно.

На управител на фирма в благоевградския регион било изпратено задължително предписание за представяне на определен списък от документи. Писмото обаче се върнало в поделението на НОИ като непотърсено. Инспекторите, посетили адреса за кореспонденция, също ударили на камък и потърсили съдействие от полицията. Едва като усетило "тоягата",  длъжностното лице се явило в офиса на НОИ и дало писмени обяснения, според които:

- не знае каква е дейността на собствената му фирма; 

- не знае на какъв адрес се намира обектът, в който по документи работят подчинените му;

- няма представа дали в дружеството са наемани лица за кратък период от време; 

- никога не е подписвал никакви трудови договори.

Накрая, въпросният пишман мениджър собственоръчно пише: "Нямам представа, с каква дейност се занимава и къде се намира фирмата и не мога да представя никакви документи".

Наистина в случая, дали става дума за кражба на самоличност предстои да се установи от компетентните органи, допълниха от НОИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във