Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Литва разбърка столовете в Европейската централна банка

От 1 януари Литва стана 19-а страна членка на еврозоната и й предстои всичко добро и лошо, свързано с това членство. Защото присъединяването към валутния блок е много повече от смяна на валутата и от разплащанията в евро. Оттук нататък Вилнюс ще трябва да се придържа към още по-строги фискални правила, да участва в банковия съюз и да изпълнява стриктно изискванията на Брюксел за паричната политика. Влизането в еврозоната ще струва на Литва и около 600 млн. евро, главно заради вноските към Европейския механизъм за стабилност и в други спасителни фондове, създадени да помагат на членките от блока с финансови затруднения. Но този ход ще има много геополитически и икономически последици за малката балтийска държава.

Централната банка на Литва (Lietuvos bankas) вече е част от системата на централните банки в еврозоната (Евросистемата) и спазвайки задължителното изискване, изплати остатъка от вноската си в капитала на ЕЦБ и преведе дела си в чуждестранните резервни активи на ЕЦБ. Страната се присъедини и към Единния надзорен механизъм на ЕС, а под прекия надзор на ЕЦБ попадат три литовски банки – SEB bankas, Swedbank и DNB bankas. Те вече бяха подложени на стресттестовете, проведени през лятото на 2014-а в 130 банки, бе направена и цялостна оценка на активите им.

Присъединяването на балтийската държава към валутния блок пуска в действие новата система на ротационното право на глас в управителния съвет на ЕЦБ (тя изисква минимум 19 държави членки). Гуверньорите на националните банки се разделят на групи според размера на техните икономики и финансови сектори. На всяка среща на управителния съвет на ЕЦБ един от членовете на групата на петте най-големи държави - Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия - няма да гласува. От правото си на глас ще трябва да се откажат и трима членове на групата с останалите 14 гуверньори от страни с по-малки икономики. От тях на ротационен принцип ще гласуват единадесет.

Решението за това кой в конкретния момент ще се откаже от гласа си се определя чрез жребий. Така в края на декември бе решено, че на първото заседание за 2015-а през януари няма да гласуват управителите на централните банки на Испания, на Естония, Ирландия и Гърция.

Едно от първите значими решения, което гуверньорите ще трябва да вземат през следващите месеци, е дали да подкрепят програмата за количествени облекчения (quantitative easing) на ЕЦБ като възможност за възстановяване на растежа във валутния блок.

Въпреки че от време на време няма да могат да гласуват, всички управители на централни банки ще продължат да участват в заседанията и дискусиите на управителния съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във