Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ликвидна ли е държавата?

Защо фискалният резерв не бива да пада под 10 млрд. лева

Фискалният резерв е единственият източник на държавата за справяне с финансовите последствия от всякакъв вид кризи. Защото - иска или не, в ситуацията на валутен борд, в която страната ни се намира вече близо 20 години, единствено правителството и Министерството на финансите имат юридическото право да играят ролята на кредитор от последна инстанция. По тази причина те трябва да разполагат с необходимите средства, за да посрещнат по всяко време този свой ангажимент.

Според официалната информация на Министерството на финансите в края на август 2016-а фискалният резерв  е 14.5 млрд. лeва. От тях 12.9 млрд. лв. са на депозити в БНБ и в търговските банки, а 1.6 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За септември картината е малко по-различна, но измененията в статистическите данни не са толкова важни. Позволява ли сегашното ниво на фискалния резерв държавата да изпълнява задълженията си - текущи и еднократни, към своите кредитори и да спазва ангажиментите си на кредитор от последна инстанция, вменени й от Закона за гарантиране на влоговете и от Закона за възстановяване и преструктуриране на банки и инвестиционни посредници.

Става дума за много важни финансови задължения на двете власти в страната - изпълнителна и законодателна, от изпълнението на които до голяма степен зависи въпросът какъв държавен дълг правителството трябва да поеме през 2017-а.

Казано по друг начин, става дума за ликвидността на държавата.

Няколко са важните фактори, свързани с нея.

На първо място, правителството е длъжно по всяко време да разполага с нужните средства, за да плаща текущите си разходи - дължимите лихви и падежиращи главници по външни и вътрешни държавни заеми. До края на септември по-голямата част от лихвените плащания по държавни заеми - около 700 млн. лв., вече са направени. Погашенията по главници - над 1 млрд. лв., също.

През октомври трябва да бъдат погасени държавни облигации за още 205 млн. лв. и с това държавният ангажимент по обслужване на дълга за 2016-а почти приключва. Тук не смятаме текущите  плащания по държавни облигации за по 9-10 млн. лв. месечно за периода от началото на октомври до края на годината. За тях пари ще се намерят каквото и да става.

На второ място, правителството трябва по всяко време да разполага със средства за осигуряване на предвидените в бюджета плащания. Тук става дума за заплати, за пенсии, за помощи, за разходи на здравната каса и за направени инвестиции. През октомври само за пенсии трябва да бъдат платени 852.1 млн. лева.

Според изявления на финансовото министерство целият натрупан до август бюджетен излишък ще бъде използван за покриване както на следващи бюджетни плащания, така и на задълженията на правителството по предвидени вече инвестиционни разходи за 2016-а. Така че, независимо от отчетените излишъци през осемте месеца на годината за близо 3 млрд. лв.,

бюджетът в най-добрия случай ще приключи годината на нула

а най-вероятно дори да излезе на дефицит.

На трето място, правителството по всяко време трябва да разполага с достатъчно пари за покриване на еднократни разходи, свързани с различни съдебни спорове, които български и чуждестранни субекти водят срещу държавата ни. Както се видя от случая с арбитража за АЕЦ "Белене", такива дела могат да ангажират хазната с милиарди левове. И е добре тя да ги има в наличност, а не когато стане ясно, че дължи едни пари, да търси заеми на вътрешните и международните пазари. В този ред на мисли би било разумно - когато се гласува проектозаконът за държавния бюджет, към него правителството да приложи и една справка за водените срещу държавата ни дела за над 100 млн. лв., в която да пише кой ни съди, за какво, за каква сума и на какъв етап е делото. Да не се окаже в някоя година, че трябва да плащаме не 1.27 млрд. лв., а два пъти повече, но държавата не разполага с тези пари във фискалния резерв. 

На четвърто място, държавата по всяко време трябва да разполага с достатъчно средства за подкрепа на ликвидността в банковата система, ако такава е нужна.

Кредитор от последна инстанция

Заради спецификата на валутния борд именно изпълнителната власт е единствената институция, която може да окаже временна ликвидна подкрепа на една банка. Практиката от средата на 2014-а показа, че една такава навременна подкрепа може да има решаващо значение дори за предотвратяването на по-големи щети във финансовия сектор. И всякакви политически декларации, че с изпълнението на един подобен ангажимент банковата система се прикачва за бюджета и й се подписва празен чек, са манипулативни.

Защото ако правителството не разполага със средства, за да даде навреме ликвидна подкрепа на дадена банка, то може да бъде принудено да похарчи много повече пари, за да подкрепи Фонда за гарантиране на влоговете при изпълнение на функциите му по преструктуриране на банки, описани в чл.144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на банки и финансови институции, или още по-лошо - да изплати гарантираните депозити в нея при обявяването й в несъстоятелност.

В този смисъл, ако сме коректни, във фискалния резерв винаги трябва да има едни 4-5 млрд. лв., които да бъдат използвани от правителството в спешен порядък за туширане на всякакви кризи на българския финансов пазар. Защото пак от случая с Корпоративна банка се видя какво става, когато изпълнителната власт няма на разположение нужните средства, за да реагира бързо при една подобна форсмажорна ситуация.

В Народното събрание политиците вместо бързо да вземат решение и да гласуват исканото увеличение на лимита за дълга, се занимаваха в предизборни манипулации. И това доказа, че не може да се разчита здравият разум да надделее над тяснопартийния профанизъм в защита на държавния интерес. Което означава, че нито едно правителство не трябва да разчита на депутатите, когато става дума за бързото решаване на важни и сложни финансови въпроси.

Точно затова фискалният резерв винаги трябва да бъде голям и по-точно при сегашните условия той не бива да пада под 10 млрд. лева. Влизаме не само в сезон на избори, но и на гласуване на следващия закон за държавния бюджет, така че депутатите да се захващат за работа. Защото текстовете, определящи лимитите на дълга, който в случая правителството ще може да поеме през 2017-а, са неразделна част от закона за бюджета.

На правителството му остават 1.9 мрд. евро свободен лимит от онази квота от 8 млрд. евро външен дълг, която то договори в четиригодишното дилърско споразумение от 2015-а. Вярно е, че при сегашните резултати на бюджета прогнозите за много малък дефицит през 2017-а и наличието на висок фискален резерв на пръв поглед изглежда, че държавата няма нужда да поема нов дълг. Не трябва обаче да забравяме, че предстои плащане на парите за "Белене" - около 1.27 млрд. лева. А нито обществеността, нито повечето депутати знаят дали държавата не е заплашена да бъде осъдена за големи суми и по други дела.

Освен това през 2017-а предстои погасяването на облигационния заем в размер на 950 млн. евро, емитиран през 2012-а, когато финансов министър бе Симеон Дянков. Ясно е, че предстоят разходи, които силно ще редуцират сегашния фискален резерв. А както вече казахме - за да може държавата безпроблемно да изпълнява функциите си и да е предпазена от всякакви неблагоприятни изненади, в това число покриване на разходи от природни бедствия или от бежанска вълна, фискалният резерв не бива да пада под 10 млрд. лева.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във