Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лихвите се сриват, маржовете растат

Правилото е "Стискай кеша и чакай по-добри времена"

S 250 63326f0b 3e72 4ad5 99fc 79cf92b9b9d9
S 250 3304087c c05e 4c72 9b7c 210382e28949

"Банката преминава към нова платформа на обслужване, поради което от 10 ноември прекратява поддържането на спестовния ви продукт. След тази дата парите ви ще се олихвяват с годишния лихвен процент по разплащателна сметка съгласно лихвения бюлетин на банката." Сигурно няколко десетки хиляди българи са получили такова съобщение в началото на септември. Всъщност с него обслужващата ги банка ги уведомява, че спира да поддържа един скъп за нея депозитен продукт и автоматично насочва клиентите си към услуги, които вече ще им носят символичен доход, и не товарят банката с разходи. За да стане по-ясно за какво става дума, ще уточним, че разликата е седем пъти и половина в полза на банката. При действието на стария спестовен продукт тя е плащала 1.5% лихва годишно, а по-разплащателните сметки - 0.2 процента. Ако се направи сравнение с по-далечни периоди назад - в 2011-а или 2012-а, разликите ще са още по-драстични. Защото клиенти, които са ползвали въпросния спестовен продукт, твърдят, че преди три-четири години годишната лихва по него е била 6 процента.

Впрочем статистиката на БНБ също показва колко драстично за няколко години са намалели разходите за лихви, които банките плащат по депозитите на клиентите. Говорим най-вече за тези на гражданите, защото именно благодарение на техните пари банковата система растеше през всичките години на кризата. Например в края на 2012-а средният лихвен процент по левовите депозити на населението е бил около 5%, а към края на юни 2015-а той вече е 1.3 процента. Но да не правим толкова далечни съпоставки. Показателно е, че за една година - от юни 2014-а до юни 2015-а, лихвите по спестяванията на хората в национална валута са намалели повече от два пъти - от 2.95 на 1.3 процента. За депозитите в евро намалението е над два пъти и половина  -  от 2.76 на 1.13 процента. А в долари е близо три пъти - от 2.18 на 0.78 процента. Така както са тръгнали нещата, нищо чудно в края на годината средната лихва по левовите спестявания на гражданите да е паднала под 1 процент.

Причините за намаляването на лихвите по депозитите

могат да се обобщят съвсем простичко - липсата на икономическа активност. Тя обяснява всичко. Лошата инвестиционна и пазарна перспектива, както вече неколкократно сме казвали, кара най-платежоспособните компании да се въздържат да реализират проекти за разширяване на производството и бизнеса си. Поради това те не търсят нови заеми и съответно няма бизнес за банките. Поради това и фирмените кредити, които са основният източник на приходи за банките у нас, не растат, независимо че поевтиняват. Според статистиката на БНБ за една година (от юни 2014-а до юни 2015-а) средните равнища на лихвите по заемите за търговски дружества в евро (основният вид финансиране, което ползват фирмите) са се свили от 8.86 на 5.59%  - при кредитите до 1 млн. евро и от 9.11 на 5.67% - за кредитите над 1 млн. евро. Като проценти намалението изглежда голямо, но като съотношение то е по-малко, отколкото бе сривът на лихвите по депозитите. Много

по-малко е намалението на лихвите по заемите за гражданите

При потребителските кредити в левове лихвите са паднали от 11.26 на 10.39 процента. А по заемите в евро са намалели от 8.91 на 7.6 процента. Със същия порядък се свива и годишният процент на разходите.

Подобна е картината и при жилищните заеми, където лихвите за една година са намалели с по-малко от един процент и в края на юни 2015-а се движат между 5.8 и 6.2%, в зависимост от валутата, в която са деноминирани. Годишният процент на разходите пък гравитира между 6.3 и 6.7%, а година по-рано се е движел в диапазона от 7.4 до 7.8 процента.

И въпреки това голямо търсене на кредити няма. От данните на БНБ личи, че банките като че ли са изчерпали потенциала си за намаляване на лихвените равнища по заемите, които предлагат, защото за юли по левовите заеми както за фирми, така и за граждани се забелязва известно повишаване на лихвите. Дали става дума за епизодично явление, или е проява на тенденция, ще покажат следващите месеци. Факт е обаче, че лихвите по депозитите, а оттам и разходите на банките се свиват много по-бързо, отколкото лихвите по кредитите, които им носят приходи. Поради тази причина независимо от общото впечатление за намаляване на лихвите

маржовете растат

(Маржът е разликата между лихвените нива по предоставеното финансиране и лихвите по привлечените средства, той е основният компонент, който носи печалбата на една банка.) За първото полугодие на 2015-а за банковия сектор той е 1.8%, докато година по-рано е бил 1.36 процента. Разликата в проценти не изглежда голяма, но в абсолютни стойности тя се измерва с 280 млн. лв. по-голям чист приход, отколкото през първите шест месеца на 2014-а. Ако направим същата съпоставка с таксите и комисионите, там увеличението на чистия приход е със 100 млн. лева. Така че отговорът на въпроса откъде банковата печалба расте, независимо от липсата на повишаване на обема на отпуснатите заеми, е: от увеличения лихвен марж и от ръста на таксите и комисионите. А маржът расте заради намаляването на лихвите по депозитите.

Какво могат да очакват клиентите

през следващите шест месеца? Не знаем дали лихвите по кредитите ще продължат да падат. По-вероятно е да се задържат на сегашните си равнища. Но със сигурност банките ще продължат да опитват да намаляват лихвите по привлечените средства и да увеличават лихвения си марж. В края на миналата година се питахме дали през 2015-а ще се стигне до лихви по едногодишните влогове на населението под 1.5 процента. Е, това вече е факт. Въпросът е дали до края на годината лихвите ще паднат до 0.5% и под това ниво?

Напълно е възможно, и то поради няколко причини. Първата е вече неколкократно споменатата прекомерна консервативност на банките, когато отпускат заеми. Заради неблагоприятната политическа и икономическа конюнктура в съседните ни държави и поради предстоящата проверка на качеството на активите нашите кредитни институции ще продължат да се въздържат да поемат по-голям кредитен риск.

Платежоспособните фирми и граждани най-вероятно също ще продължат да са по-предпазливи при вземането на нови заеми. Причината за това е слабият ръст на икономиката и опасенията, свързани с неяснотите около политическата конюнктура след общинските избори. Да не забравяме, че в момента основният инвеститор в страната, който финансира различни проекти, са държавата и общините. Експортноориентираният бизнес пък е зависим от развитието на икономиката на големи европейски държави като Германия и Италия, както и Турция. Добавиха се и неподвластни на предприемачите и доста променливи външнополитически и икономически фактори - в това число и проблемът с бежанците. Достатъчно е човек да гледа новините по телевизията, за да се убеди в какви непредвидими условия работи бизнесът. Страхът от неизвестното ще продължи да  определя поведението както на банките, така и на техните клиенти. А при такава ситуация поне до края на годината не може да се очаква някакво благоприятно развитие. Повечето участници на пазара ще продължат да се придържат към правилото: "Стискай кеша и чакай по-добри времена."

Facebook logo
Бъдете с нас и във