Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛИХВИТЕ ПО ЗАЕМИТЕ ЗА ГРАЖДАНИ ЗАСТИНАХА

Влизането на България в Европейския съюз, независимо дали това ще стане в началото на 2007-а, или на 2008 г., няма да доведе до автоматично намаляване на лихвите по заемите, които отпускат банките у нас. Това трябва да знаят хората, които се надяват, че след като станем част от ЕС, ще могат да получават финансиране на по-ниски цени, подобно на гражданите, живеещи във Великобритания, Германия или Испания. Там лихвите по потребителските и ипотечните кредити са с три-четири процента по-ниски от тези у нас. Във Великобритания например, където ипотечните заеми са може би най-масово предлаганите, годишните лихви са между 4.6 и 5%, но те могат да се ползват само от живеещите и работещите в тази държава. Невъзможно е българин, независимо от доходите, които има, да получи заем от банка в Англия или в Германия, защото общоприетото правило е, че този вид услуги са национални и не се вписват в правилата на глобалното банкиране.
На практика, единствено финансовите услуги за фирмите не признават националните граници. Докато тези за гражданите навсякъде по света не излизат от периметъра на държавата, в която живее и работи клиентът. На всичко отгоре тенденциите на международните пазари, изтощени от ниските лихви през последните години, в момента са за постепенно увеличаване на лихвените равнища по всички видове финансови услуги. Причината е, че двата центъра, от чиято политика зависи движението на лихвите - Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка, последователно увеличават лихвените равнища по репо операциите си. На 8 юни ЕЦБ ги повиши от 2.5 на 2.75%, като очакванията са до края на годината те да достигнат 3.5 процента. Федералният резерв пък покачи на 29 юни лихвените равнища от 5 на 5.25% и вероятно през следващите пет месеца и половина те ще надхвърлят 5.5 процента. Вследствие на тази политика
нарастват всички лихви по депозитите и кредитите
както в евро, така и в щатски долари на международните пазари.
Много българи вероятно ще се запитат това пък какво отношение има към операциите в левове. Оказва се, че връзката е пряка. Банките отпускат заеми за населението със средства, които привличат от граждани, фирми и от кредитни линии от чужбина - при определена цена. Когато тези сметки, депозити и влогове са в левове, лихвените равнища, които банките начисляват по тях, са по-високи от случаите, при които съответните сметки са в евро или в долари. При сегашното повишаване на лихвените равнища на международните пазари кредитните институции у нас ще бъдат принудени да плащат по-висока цена и по депозитите и сметките в споменатите валути. Така общата цена на привлечения от тях ресурс - особено отвън, ще расте. Тези очаквания предрече още през април управителят на БНБ Иван Искров.
Всички знаем, че от около година централните банки в двете основни зони - доларовата и еврозоната, навлязоха в цикъла на повишаване на лихвите. Прогнозите на пазара са, че лихвите ще се вдигнат в основната зона, към чиято валута сме прикрепени (б.ред. - разбирай еврото). Логично е да очакваме, че това ще се отрази и на нашия пазар, макар и не в толкова голяма степен, тъй като все още маржовете на нашите банки са по-големи от тези в ЕС, каза тогава Искров.
По-високите лихви на международните пазари винаги са повод за
увеличаване на депозитите
които банките правят в други финансови институции. Общоприето правило е, че този вид инвестиции са с много по-ниска степен на риск спрямо кредитите. А когато доходността им се повиши, те стават по-изгодни от предоставянето на заеми. Експерти в БНБ например смятат, че управителният й съвет ще свали всички ограничения върху ръста на кредитите само ако лихвите на ЕЦБ по репосделките се увеличат над 3% годишно. Очакванията са, че при тези равнища банките ще започнат да инвестират голяма част от свободните си средства в депозити в други финансови институции от ЕС и в чуждестранни ценни книжа. Което означава, че хъсът им да предоставят нови заеми ще отслабне.
Политиката на ЕЦБ и на Федералния резерв - за повишаване на лихвените равнища, вече се усеща и на нашия пазар. Ако се вярва на статистиката на БНБ от началото на 2006-а до края на април лихвите по краткосрочните заеми в левове за граждани са намалели от 12.94 до 10.4%, след което те постепенно са започнали да се увеличават и в края на юни вече са 11.69 процента. Същата тенденция, не че е обоснована, се забелязва и при краткосрочните заеми в евро. Лихвите по тях в началото на 2006-а са били 9.78%, през март са намалели до 7.01%, а в края на юни са се покачили до 9.06 процента.
За шест месеца лихвите при жилищните кредити пък директно са се покачили. Левовите заеми, които гражданите вземат за строителство или за покупка на имот в началото на годината, са се предлагали при средна лихва от 6.7%, докато сега тя е 8.59 процента. За кредитите в евро повишението е от 7.13% в началото на годината срещу 7.94% сега.
В момента годишните лихви на Пощенска банка по потребителските кредити с поръчител са 10.5%, а по тези без поръчител за първата година се начислява 10.5%, докато през следващите години от погасяването лихвата достига до 13 процента. Що се отнася до ипотечните заеми лихвата по кредитите в левове е 7%, а по тези в евро - 6.5 процента. Засега има възможности за намаляване на лихвите по потребителските кредити, тъй като там разликата между тях и цената, която банката плаща за парите които привлича от клиенти все още е голяма. Ако обаче тенденцията за бавно увеличаване на лихвите на ЕЦБ се запази банките у нас няма да имат възможност за намаляване на цената на потребителските и ипотечни заеми. Дори в един момент лихвите по тях могат да нарастнат, заяви изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин.
Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев гледа по-оптимистично от своя колега на бъдещето на пазара за заеми за гражданите. По потребителските кредити в левове лихвите на ОББ в момента са 12%-13% годишно, а по ипотечните лихвата за първата година е 1.5%, като за останалото време от погасителния период е 8.4% годишно. Не вярвам да има повишение на лихвените равнища по заемите за гражданите дори ЕЦБ да продължи да увеличава своите лихви. Конкуренцията на този пазар у нас е много голяма маржовете са високи и банките ще предпочетат да ги намаляват вместо да увеличават лихвите и по този начин да рискуват да загубят клиенти, коментира Вътев.
Клиентите трябва да имат предвид, че разходите, които ще направят при обслужването на един заем, не са свързани само с погасяването на лихвите и главниците по него. Освен тях получателите на заема ще плащат
много и различни такси и комисиони
свързани с проучването на документите им, с управлението на заема, с предсрочното му погасяване и т.н. Те са толкова разнообразни, че правят почти невъзможно сравнението между условията по различните заеми. Точно по тази причина в приетия в средата на юни Закон за потребителския кредит е записано изрично изискване банките да главницата и лихвата по кредита, месечната погасителна вноска и задължително да дават информация за годишен процент на разходите за различните видове потребителски заеми. Този показател обобщава всички разходи, които клиентът прави през годината за да обслужва своето задължение. Законът ще влезе в сила в края на септември. Но на някои банкови сайтове вече могат да се видят сравнителни данни за годишните проценти на разходите по предлаганите заеми.
При потребителски кредит от 7000 лв., който се погасява за пет години, годишният процент на разходите при различните банки варира между 11 и 15% - с 2-3% повече отколкото са годишните лихви по тези кредити. Интересното е, че в същия диапазон са и годишните лихви по реалните плащания за петгодишен потребителски кредит от 3500 евро.
Що се отнася до ипотечните заеми, проучването на сайта Моите пари показва, че усредненият годишен процент на разходите в края на май 2006 г. е около 8.25 процента. Сравнението е правено между офертите на петнайсет кредитни институции, които контролират 90% от пазара на ипотечни заеми и се отнася за двадесетгодишен жилищен кредит в размер на 50 хил. лева.
Експертите в някои големи български банки са на мнение, че единствено засилващата се конкуренция между банките може да доведе до намаляване на лихвените равнища по потребителските и ипотечните заеми. Според тях обаче, ако Федералният резерв и ЕЦБ продължат да повишават лихвите, заемите за гражданите в България много трудно ще поевтинеят. Нещо повече, възможно е кредитните институции у нас да увеличат както изискванията си за платежоспособност на клиентите, така и някои такси и комисиони по предлаганите заеми. Така че приближаването на държавата ни до ЕС не означава, че кредитите за граждани ще са по-евтини или по-леснодостъпни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във