Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИТЕ - УРАВНЕНИЕ С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

Августовските жеги предизвикаха истинска сиеста в българския финансов сектор (за тези, които не знаят - сиестата е времето между 2 и 4 часа следобед, когато заради летните горещини не може да се върши каквато и да е работа и всичко почива). Точно в такава ситуация се намира банковият ни сектор. В него просто нищо не се случва. Е, разбира се, тече рутинната работа по набиране на влогове и отпускане на кредити, но нищо повече. Дори очакваното приключване на сделката по продажбата на мажоритарния дял в Българо-американска кредитна банка потъна в летаргия и зачака да настъпи есента. Освен че е заспал, пазарът не дава никакви индикации за това, как ще се развива до края на годината. Дори по такава гореща тема като цената на кредитите банкерите отказват да правят каквито и да е прогнози. А всъщност това е въпросът, който вълнува почти всички българи: ще се вдигнат ли отново лихвите по заемите, или годината ще завърши при сегашното им равнище?
Няма яснота за това, как ще се развие този пазар през следващите няколко месеца. Това много зависи от цената на средствата, които привличаме. А дали тя ще се повиши засега можем само да гадаем, заяви председателят на управителния съвет на Банка ДСК Виолина Маринова.
Колегата й от Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев подчерта, че съществуват два компонента, от които зависи движението на лихвените равнища.
Цената на повечето корпоративни валутни заеми е директно свързана с европейския финансов пазар. Имам предвид, че лихвите по тези заеми са плаващи и зависят от движението на европейския междубанков лихвен процент (ЮРИБОР). Той пък от своя страна е силно повлиян от лихвата по репо операциите на Европейската централна банка. Ако до края на годината тя не скочи с повече от 0.25%, банките у нас вероятно няма да повишат цената на корпоративните заеми. В противен случай ще поскъпнат. Що се отнася до финансирането, което предоставяме в левове - каквито са най-вече кредитите за населението, цената му до голяма степен се влияе от вътрешни фактори. Тя например зависи от това дали БНБ ще увеличи минималните задължителни резерви. Виждате, че отговорът на въпроса дали цената на заемите ще поскъпне, зависи от доста много фактори, които не знаем как ще се развият, коментира председателят на управителния съвет на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев.
Бъдещето на лихвите по заемите е обвито в пълна мъгла. Посоката на тяхното движение наистина зависи от събития, които трудно могат да се прогнозират.
Външният фактор
е Европейската централна банка и по-точно решенията за базовия лихвен процент (този по репо операциите), които сега е 4.25% годишно. Той влияе пряко върху ЮРИБОР, а той е изходната точка при формирането на цената на финансирането, което нашите банки получават от чужбина. Това финансиране, както вече на няколко пъти писа в. БАНКЕРЪ, е основен фактор за развитието на кредитирането. Както казва изпълнителният директор на Банка Пиреос (България) Емил Ангелов: Проблемът не е в ликвидността. Чуждестранните майки на българските кредитни институции са в състояние да подсигурят необходимият им ресурс. Въпросът е в цената, на която той се предоставя. Разнопосочни са и мненията за
намеренията на ЕЦБ
относно базовата й лихва. Някои банкери - да ги наречем умерени оптимисти, очакват ако не намалението й с 0.25%, то поне тя да се запази на сегашното си равнище от 4.25% годишно. Други техни колеги смятат обратното. Те са на мнение, че ЕЦБ прекалено много се бои от инфлационни процеси в Еврозоната и за да се предпази от тях до средата на октомври, ще повиши базовия лихвен процент. Те обаче не смятат, че покачването му ще е драстично и базовата лихва до края на годината ще достигне не повече от 4.5% годишно. Евентуално до по-голямо увеличение на ЮРИОБОР може да се стигне, ако на европейските финансови пазари продължат да се проявяват
признаци на нестабилност
- банки и застрахователни дружества да изпадат в ликвидни кризи и в несъстоятелност, да пропада пласирането на емисии от акции и облигации или пък да нараства делът на необслужваните заеми. В такава ситуация доверието между играчите ще намалее допълнително и цената на финансирането, което те предлагат, ще нарасне. При натрупването на подобни обстоятелства поскъпването на средствата, които българските банки вземат от чужбина, ще е неизбежно, а негативният ефект върху ползващите заеми български фирми ще е бърз и осезаем. Впрочем ще го усетят и гражданите, които теглят големи и дългосрочни кредити в евро - например за покупка на имоти.
Вътрешните фактори
които влияят върху състоянието на кредитния пазар, са най-общо казано, два. Това на първо място са определяните от БНБ минимални задължителни резерви. Накратко казано, лихвите по кредитите в левове зависят от това дали Централната банка ще увеличи размера на въпросните резерви. В момента те са 12% от средствата, които кредитните институции привличат под формата на депозити, влогове и сметки от граждани и фирми, както и чрез издаване на облигации. Преди година те бяха само 8 процента. Заради това покачване само за година - от средата на 2007-а до средата на 2008-а, годишният процент на разходите (той включва лихвата и всички такси и комисиони) по обслужването на потребителските заеми се увеличи средно с 1 процент. По краткосрочните ипотечни кредити (до една година) той е скочил от 15.06 до 16.06%, по средносрочните (от 1 до 5 г.) е нараснал от 12.42 на 13.14%, а по дългосрочните потребителски заеми годишният процент на разходите се е повишил от 10.15 на 11.58 процента. Същата е ситуацията и с ипотечните заеми, при които годишният процент на разходите е увеличен от 9.14 на 9.45% за кредитите до десет години, а за по-дългосрочните (които са по-масово използвани) той се е покачил от 8.58 до 9.59 процента.
Въпросът сега е дали БНБ ще повиши отново въпросните
минимални задължителни резерви.
Това зависи от най-вече от три неща. Първо, дали ръстът на кредитите ще намалее до 30% годишно. Второ, дали дефицитът по текущата сметка на платежния баланс ще по-голям, отколкото бе през 2007-а. И трето и най-важно - как едно увеличение ще се отрази на ликвидността на банките, които нямат достатъчно широк достъп до външно финансиране. За момента прогнозите са, че ръстът на кредитите ще надхвърли очакваното от БНБ равнище, както и че дефицитът по текущата сметка ще е по-висок от миналогодишния. Централната банка обаче няма да се реши толкова лесно да прибегне до увеличаване на минималните задължителни резерви, тъй като тази мярка може да доведе до рязко (и дори може би до крайно) свиване на ликвидността за банките, които не са собственост на чуждестранни капитали.
На второ място, върху цената на заемите силно ще влияе
ръстът на привлечените средства
от граждани и фирми. За момента той е по-нисък от този на кредитите, което е основната причина банките толкова активно да прибягват до външно, финансиране. Тази зависимост се запазва вече години наред, макар, че през последните осемнадесет месеца банките хвърлят големи усилия в рекламата на различни видове депозити, влогове и сметки с висока доходност. Според някои мениджъри, ако ръстът на влоговете не се увеличи, банките ще бъдат принудени да повишават доходността, която предлагат за привлечените средства от граждани и фирми. Тогава и кредитите за тях могат да поскъпнат. От всичко казано се вижда от колко много неизвестни зависи отговорът на въпроса дали цената на заемите ще се повиши и с колко. Засега повечето шефове на големите кредитни институции у нас смятат, че ако БНБ не повиши минималните задължителни резерви, поне до края на тази година няма да им се наложи да вдигат лихвите по заемите. Но както вече казахме, всичко това си остава в сферата на добрите пожелания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във