Банкеръ Daily

Бинго!

Лихвите по депозитите окончателно се сринаха

От 10 000 лв. на влог се „печелят” между 3 и 6 лева

S 250 ae5f1337 1981 4f33 8c14 9dffb500c875

Едва ли в средата на лятото някой си е мислел, че през есента лихвите по депозитите ще са още по-ниски. Всички казваха: „няма повече накъде”. Толкова нищожни изглеждаха процентите – 10 000 лв. на срочен депозит докарваха годишна доходност от 3 до 6 лева, които Данък лихва и инфлацията ги отвяват на мига.

Точно тогава обаче, през юли, всеки трети банкер беше убеден, че

лихвите по депозитите ще паднат през третото тримесечие

на тази година в сравнение с второто. Това е документирано в публикуваното от Министерството на финансите издание „Финансов сектор: оценки и очаквания".

Публикацията на Финансите представяше очакванията на широк кръг финансисти за основни макроикономически показатели и фактори, отнасящи се до извършваната от тях дейност. Групите, изразили мнение по въпросите на анкетата, бяха: банките, инвестиционните посредници, управляващите и пенсионноосигурителните дружества.

В групата на инвестиционните посредници мненията бяха разделени наполовина –

50% от тях „гласуваха” за поевтиняване, а другата половина – за стабилност.

И то само за депозитите в лева. За депозитите в долари и евро всички бяха единодушни, че промяна няма да има. Тези, които заложиха на стабилността  бяха убедени, че незавидно ниската цена на депозитите ще остане без промяна до октомври, просто защото няма накъде да пада.

В крайна сметка банкерите познаха - нали те са, които определят тези проценти. Така че лихвите по депозитите през септември се понижиха. 

Лихвите по депозитите на новите договори, които домакинствата в България са направили през септември, намалиха нивата си на годишна и месечна база без изключения, констатира БНБ.

При срочните депозити на домакинства през септември средните лихвени проценти в левове и в евро намаляват с 0.01 процента съответно до 0.06% и 0.07 на сто. 

Средните лихвени проценти по спестяванията, договорени за ползване след предизвестие, в левове и в евро се понижават с 0.05 съответно до 0.15% и 0.21 процента.

Въпросът:

"Как да защитим депозитите си от обезценяването?"

отново застана на преден план.

Има бодри гласове, които казват, че лихвите по депозитите ще започнат да растат. Един от тях е ексбанкерът Левон Хампарцумян. Той не съветва хората, особено тези в предпенсионна възраст, да бягат от банковия депозит.

Повечето експерти препоръчват алтернативни инвестиционни схеми, които съчетават сигурност близка до тази на депозита, но доходност доста по-добра от неговата.

Самите банки елегантно подтикват депозантите си да се „преориентират”. Редица кредитни институции преустановиха предлагането на някои видове депозити като срочните, които бяха сред продуктите с малко по-благоприятни лихвени проценти. Други, преобразуваха депозитите в разплащателни сметки, а трети наложиха такси за обслужване или за наличности, с което се стигна до ситуация, в която повечето клиенти реално плащат за съхранението на парите им в банковата система.

Според финансисти и кредитни консултанти е въпрос на време официално

отрицателните лихви да се настанят по-уверено на пазара.

Тази неблагоприятна за спестителите ситуация се влошава още повече и от ускоряването на ръста в потребителските цени. Годишната инфлация у нас достигна 4,8% през септември, което е най-високото ѝ ниво от девет години насам.

Но депозантите се оказват една доста инертна маса. Те продължават да трупат купчини пари  в банките...

Впечатляващо е поведението им през миналата година – годината на пандемията.

Независимо от нулевите лихви и постоянно растящите и новопоявяващи се банкови такси, парите по депозити нарастваха с ускорени темпове. В края на 2020 г. домакинствата държат спестявания в размер на 61 млрд. лв. - с 10% повече от предпандемичната 2019 година. Тоест -

за една година домакинствата са спестили 5.4 млрд. лева.

През първата година на пандемията хората са закрили много депозитни сметки с до 1000 лв. в тях - над 423 хиляди броя. Намалява броят и на сметките между 1000 и 2500 лв. Две са възможните причини за това - притиснати от ковид-кризата и загубата на работа и доходи титулярите им изтеглят всичките си спестявания или пък обединяват малките депозити заради нарасналите разходи по обслужването им. Трябва да се отбележи, че от всички 9.6 милиона депозити на домакинствата в банките, 60% са тези със суми под 2500 лева. 

Най-съществено (с над 10%) през изминалата година са нараснали парите по депозитите над 50 000 лева. При сметките с над 1 милион лева ръстът е най-голям - за една година милионерските сметки са се увеличили със 151 и вече достигат 1180, а парите в тях вече са 3.03 млрд. лв., което е с 24% повече от преди година.

На второ място по ръст са депозитите с 500 000 до 1 млн. лева. В тях има общо 1.434 млрд. лв., а това е с 16% повече от предкризисната 2019 година. Тези влогове са със 193 повече от преди година и достигат 2106.

Колкото по-малки са депозитите, толкова по-слабо нарастват парите в тях. Така например почти без промяна са парите в депозитите от 2500 до 5000 лева. А тези до 10 000 лв. са се увеличили с 2-3%.

Пандемията нанася пораженията си и в сферата на спестовността – сегрегацията се увеличава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във