Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лихвено безвремие

Време на безвремие. Такава асоциация създава движението на лихвените проценти по кредитите и депозитите през септември. Актуалните данни на БНБ на практика потвърждават тенденциите за минимални изменения в лихвените равнища от последните месеци. Ръстът на привлечените депозити отново е налице, а темпът на нарастване на кредитите за пореден месец се забавя. Което означава, че инерцията от мощното отпускане на заеми преди началото на кризата още не е изчерпана.

 

Както обикновено, за бизнеса има добри и лоши новини. Добрите са, че има леко понижение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. Например, на месечна база (т.е. август спрямо септември) по заемите до 1 млн. евро, договорени в левове, лихвата пада от 3.45% на 3.22%, а при договорените в евро - от 2.93 на 2.87 процента. При кредитите над 1 млн. също има леко понижение на лихвите - от 2.50% на 2.48% при левовите заеми. И доста по-чувствително при евровите - от 2.63% на 2.16 процента. По-незначителен е спадът при лихвите по останалите заеми, например -

по овърдрафта и по кредитните карти.

На този фон през деветия месец на годината бизнес кредитите нарастват с 2% на годишна база при 2.2% годишно повишение през август и в края на септември достигат 34.810 млрд. лева.

Лошите новини за предприятията са, че в това време лихвите по новооткритите им депозити продължават да задълбават в отрицателната територия. На месечна база лихвените проценти по новите влогове с договорен матуритет в левове падат от -0.06 на -0.09%, а при тези в евро - от -0.02 на -0.03 процента. Изменения при лихвите по овърнайт депозитите на бизнеса няма, като те остават прекалено близко до нулата. По вече съществуващите влогове на предприятията има почти незначително движение. 

Любопитното е, че тези лихвени условия

не спират бизнеса да влага парите си в банките

под формата на депозити.

Според статистиката на БНБ влоговете на нефинансовите предприятия са 28.529 млрд. лв. в края на септември. В сравнение със същия месец на 2019 г. те се увеличават с 12.4% при 12.2% годишно повишение през август.

Друг интересен момент е, че при депозитите на домакинствата няма месечни изменения, като те остават на равнище около 0.10-0.11 процента. Както вече е ставало дума, това е неблагоприятна ситуация за клиентите на банката, защото ако към ниските лихви добавим повишените такси и инфлацията излиза, че на практика престоят на парите в депозитното хранилище е не само неизгоден, но и че дори плащаме на кредитните институции да използват парите ни. Дори тази тенденция обаче не спира домакинствата да предпазват спестяванията, като ги насочват към банките. 

Депозитите на домакинствата са 58.152 млрд. лв.

в края на септември 2020 г., като се увеличават със 7.9% спрямо същия месец на 2019 г. при 7.6% годишен ръст през август.

При лихвите по кредитите за домакинствата ситуацията е доста по-динамична. Например на месечна база лихвите по новоотпуснатите потребителски заеми в левове растат от 7.71% през август на 7.87% през септември. При тези в евро нарастването е от 3.10 на 3.66 процента. При жилищните обаче има понижение на лихвите, особено при ипотечните кредити в евро - от 3.65 на 3.35 процента. 

Като цяло, при лихвите по старите кредити за гражданите има леки изменения както нагоре, така и надолу, но те едва ли ще бъдат усетени от клиентите. Кредитите за домакинствата пък са 25.139 млрд. лв. в края на септември. Спрямо същия месец на 2019 г. те се увеличават със 7.5% при 7.4% годишно повишение през август 2020 година. В края на септември 2020 г. жилищните кредити са 11.634 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 12.3 на сто. Потребителските кредити възлизат на 11.806 млрд. лв. и се увеличават с 6.2% спрямо септември 2019 година.

Според

Есенната макроикономическа прогноза

на Министерството на финансите растежът на кредитите за частния сектор ще продължи да се забавя до края на 2020 г., отчитайки по-ниското търсене и негативните ефекти върху икономическата активност произтичащи от ситуацията с COVID-19. По-ниското търсене на кредити от фирми и домакинства ще отразява и нарасналата несигурност, по-висока склонност към спестяване и отлагане на покупки, които не са от първа необходимост. Нарастването на кредита за нефинансови предприятия ще бъде ограничено от очаквания значим спад на частните инвестиции и на реализираните печалби. Забавянето в растежа на кредита за домакинства ще бъде в синхрон с по-ниския растеж на доходите и по-ниското потребление през 2020 година.

От догодина финансовото министерство очаква търсенето на кредити да започне да се възстановява. От страна на нефинансовите предприятия то ще бъде по-слабо и повлияно от очакванията за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор. При домакинствата очакванията за по-високо търсене на кредити ще подпомогне възстановяването на потребителските им разходи. 

Очакванията са растежът на вземанията от предприятия общо да бъде около 1.9% в края на 2021 г., а на вземанията от домакинства - да се ускори до 5.6 процента. Общо вземанията от частния сектор през 2021 г.

ще се увеличат с 3.3%, прогнозира финансовото министерство. 

Предвижда се в периода 2022–2023 г. ускорението в растежа на кредита за частния сектор плавно да продължи, както за предприятията, така и за домакинствата, в синхрон с възстановяването на вътрешното търсене. Годишните темпове на нарастване от преди пандемията обаче няма да бъдат достигнати. Общо годишното нарастване на вземанията от предприятия ще се ускори до 3.8% и 4.6%, съответно през 2022 и 2023 г., а годишният растеж на вземанията от домакинства през 2022 и 2023 г. се прогнозира да бъде съответно 6.7% и 6.9 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във