Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лихвена секира за бизнеса

S 250 7611243c b16c 4331 9848 0b89b4a73553

Притиснатият до стената бизнес получава удари от всички страни – от неизпълнените правителствени обещания за подкрепа, от грубите похвати на данъчните, а сега и от банките, които не искат да изостават от общата тенденция. Забелязва се, че лихвените проценти по кредитите за бизнеса поеха леко нагоре, което затвърждава прогнозите на Българската народна банка. Не стига това и безмерно скочилите такси, но се оказва, че за фирмите става по-скъпо и да държат парите си в банка.

Ситуацията за предприемачите едва ли ще се подобри

в следващите месеци. Но, както се казва „На кого му пука?“ Например БНБ очаква годината да приключи с между 8 и 13% спад на икономиката вследствие на безпрецедентната криза. Според експертите от централната банка възстановяването ще продължи до 2022 г., което означава най-малко две непредсказуеми години.

Статистиката на БНБ

до края на юли показва, че цената на кредитите по нов бизнес до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличават от 3.26 % в края на юни до 3.43% месец по-късно.  При бизнес кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове увеличението е от 2.45% на 2.74% на месечна база. При заемите за нов бизнес над 1 млн. евро, пък нарастването е от 2.15% на 2.39 процента.

От няколко месеца финансовите аналитици

подгряват активно публиката

за очакваното покачване на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. Логиката им е, че още през март, т.е. някъде около началото на кризата, лихвените проценти на паричния пазар в Еврозоната са се увеличили. Това важи най-вече за  средносрочните и дългосрочните сегменти, т.е. за 6-месечен и 12-месечен ЮРИБОР, а тези сегменти се ползват  като референтни лихвени проценти от някои банки. Въпросът е: защо някак си механично (или в опит да се следва политиката на банката-майка) се стъпва директно на ЮРИБОР, след като структурата на икономиката и социалният статус на населението у нас са доста по-различни от тези в повечето страни-членки на ЕС. И въпреки, че виждаме как се променят техните икономики под въздействието на заплахата от мутацията на световния вирус.

По-важен е един друг фактор, че

банките не успяват да пласират свободния си ресурс

под формата на кредити, тъй като от години се оплакват от липсата на добри проекти за финансиране. Към това сега се наслагва и очакването за влошаване на кредитоспособността, което води до потенциално увеличение на необслужваните кредити. Ако към споменатите до тук фактори се добави и по-високата рискова премия на страната оправдателната формула за повишението на лихвите по кредитите става съвсем прилична. Но тя е неизгодна за бизнеса. И тук интересите на двете страни се разминават.

Бизнесът вече показва признаци на задъхване, след като поизчерпи резервите си в периода на принудително прекратяване на дейността. Единственото му спасение  засега е само т.нар. кредитен мораториум, който дава възможност за отсрочване на вноските по заемите. По последни данни

фирмите са поискали отсрочка по кредити

в размер на 7.737 млрд. лв., като одобрените заеми са в размер на 6.967 млрд. лева.

В такава ситуация не са изненада прогнозите за допълнително забавяне на кредитирането до края на годината. БНБ аргументира очакванията си с намаленото търсене на ресурс, икономическата нестабилност, несигурните перспективи и възможността за допълнително затягане на стандартите и на условията за отпускане на нови кредити от страна на банките, които едва ли ще са склонни да поемат допълнителен риск.

Далеч по-любопитна е обаче

прогнозата за продължително нарастване на депозитите

на неправителствения сектор, т.е. на гражданите и фирмите. Именно нарастването на депозитите и на балансовия капитал водят до ръст на активите на банковия сектор, които в края на юли нарастват с 2.5 млрд. лв. до 117.7 млрд. лева.

Логичното обяснение е, че потребителите все повече отлагат харчовете и предпочитат да пестят, а фирмите не планират значителни инвестиции във време на несигурност и неясно бъдеще за икономиката.

Цената на влоговете обаче се покачва.

Към края на юли средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет и в левове, и в евро е отрицателен - съответно минус 0.003% и минус 0.27 процента. Като добавим и таксите, които банките начисляват на своите корпоративни клиенти, се оказва, че става все по-скъпо за бизнеса да държи парите си на сигурно място - в банковите си сметки. Лихвите по депозитите на гражданите, макар и да не са съвсем в отрицателната територия, също се задържат около нулата.

Въпреки че гражданите и бизнесът демонстрират доверие в стабилността на банковата система, времената за кредитните институции също не са никак леки. Те оперират в ситуация на свиваща се печалба и заради кризата им се налага да заделят все повече провизии.

Към 31 юли печалбата на банковата система е 596 млн. лв., или с 43.0% по-малко в сравнение с отчетената за седемте месеца на 2019 година. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, пък нарастват двойно до 443 млн. лв., при 220 млн. лв. година по-рано.

Ако все още има нещо добро в цялата ситуация то е, че засега

бремето на лошите кредити още не е връхлетяло

банковата система. Към края на второто тримесечие обемът на заемите с просрочие над 90 дни спада дo 3.825 млрд. лв. - от 3.969 млрд. лв. тримесечие по-рано. Измерени в проценти, необслужваните кредити за банковата система спадат средно до 5.71% - от 5.92%, колкото бяха в края на март.

"Предвид очакваното забавяне на икономическата активност и свързаното с това нарастване на необслужваните кредити, което би оказало натиск върху доходността и капиталовата позиция на кредитните институции, запазването на антицикличния капиталов буфер на ниво от 0.5% през третото тримесечие на 2020 г. допринася за устойчивостта на банковата система", категорични бяха централните банкери.

Първи индикатор за тенденциите в края на 2020 г. и началото 2021-а ще има през септември, когато Управителният съвет на БНБ ще вземе решение за нивото на антицикличния капиталов буфер, приложимо през четвъртото тримесечие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във