Банкеръ Daily

Финансов дневник

Летище „Враждебна“ – пръв приятел на пенсионера

S 250 90189782 828a 4b4b ac2b ca757f89d17c

През предишните години от концесионни такси в Държавния фонд за гарантиране на  устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) годишно влизаха около 100 млн. лв. Когато концесията на летище София се осъществи, в продължение на 35 г. във фонда ще влизат годишно по  около 50 млн. лв. допълнително, което е увеличение на парите в него с около 50 процента. Това коментира специално за banker.bg Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който в това му качество преди месец бе избран за член на Управителния съвет на Сребърния фонд. Както е известно  членовете на ръководствата на   националнопредставителните  организации на работодателите заемат тази позиция на ротационен принцип.

Преди него за такива приходи говори и министърът на транспорта Росен Желязков.По думите му  годишните концесионни възнаграждения ще влязат във фонда за подпомагане на пенсионната система, както е по закон.

По данни отпреди няколко дни общият паричен ресурс, натрупан  към края на юли в Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, е в размер на  3,106 млрд. лв. От тях 3,067 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка, което е станало  с решение  на Управителния съвет на фонда. Това се разбира  от данните, публикувани от Министерството на финансите на неговия сайт.

"Парите са обособена част от Фискалния резерв, а не суверенен фонд, който   може да се инвестира и да носи по-голям доход - това, което ние преди време предлагахме", отбеляза Васил Велев. Това е един резерв, който в тежки години може да бъде деблокиран.

По думите му, във връзка с демографската картина и разходите на пенсионната система неотдавна е била обсъждана прогноза, според която след 2040-а година нещата ще се влошат рязко. Тогава можело да се появи нужда от резервни средства, но парите във фонда не са от такъв порядък, че да окажат сериозна подкрепа в този смисъл, смята Велев. Общият размер на фонда бил по-малък от годишния дефицит на пенсионната система.

Трансферираните през юли средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ са в размер на 24,72 млн. лв. За първото тримесечие на годината сумата е 17,67 млн. лв., а за второто – 141,45 млн. лв. Общо за 2018-а са трансферирани 136,54 млн. лв.

Според приетата дългосрочна  инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от  фонда за 2019-2021 г., натрупаните пари през този период  остават на депозит в БНБ - поне до 2021-а, а най-вероятно и до 2040-а. Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система, ще се управляват все така консервативно, както става и в момента. Подобно на  предшествениците си  финансовият министър Владислав Горанов прецени в началото на октомври миналата година (когато документът бе приет), че това е най-безопасната стратегия.

Но е оставен и резервен ход -  стратегията може да се променя и ежегодно, ако се наложи. Освен това сегашните пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в БНБ или други инструменти по сметки в нея.

Бизнес организациите от години настоява постъпленията в Сребърния фонд "да бъдат се подкрепени“ с приходи от допълнителни източници, но засега няма движение в тази посока. И между експертите взимат превес песимистините оценки.

„Сребърният фонд е мъртъв. Трите милиарда лева в него са вече част от Фискалния резерв, приходи в него отдавна не постъпват, а активното му управление  е забравено като идея”. Това каза специално за banker.bg Лидия Шулева, смятана за човека, създал  фонда. „Три милиарда лева са жалка сума. Във фонда за десетината години откакто съществува,  там  трябваше да са натрупани  поне 20 млрд. евро. Едва тогава би имало реален смисъл от тези пари”, е заключението на  бившият вицепремиер и  социален министър Шулева. 

Показателно е, че Сребърният фонд беше създаден през 2008-а с вноска от 2 млрд. лв., а за последвалите вече 11 години в него са постъпили само 1 млрд. лв. – от приватизация и концесии. Конкретно в края на миналата година сумата е с около 120 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2017-а. От тях 103 млн. лв.  са дошли от концесии. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния конттрол приходите също са скромни -  2 млн. лева.

Ще напомним нещо, което сме писали и коментирали многократно през годините - при създаването на резервния пенсионен фонд идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходите  от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се инвестират разумно - в съответствие с  ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни според изискванията на  закона. Нещо повече - по време на първото правителство на ГЕРБ,  по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков  бе гласуван  законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества бяха  прехвърляни  в Държавната  консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията  от това като дивидент за  държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева. 

По закон също така до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни  - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации.

Темата с постъпленията в Сребърния фонд периодично се появява за обсъждане в публичното пространство. Българската  стопанска камара настояваше в него да постъпват и излишъци от такси, събирани от държавни институции, които надхвърлят разходите за съответните услуги, както и да влизат всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване. Но и тази идея, а и искането парите от фонда да се управляват активно, не намират политическа подкрепа. 

„При създаването на фонда фискалният резерв беше на едно от историческите си дъна, дефицитите също бяха немалки заради кризата през 2008 г. Идеята тогава беше заради кризисната ситуация да се подкрепи именно фискалният резерв. Само че нещата не продължиха конструктивно - над 2 млрд. лв. бяха  изсипани  за безвъзмездно саниране на частни жилища, вместо да се дадат за подобряване на състоянието на болници, на училища, а защо не и за бъдещи пенсии", подчертава Шулева. По думите й, когато е създавала Сребърния фонд е имало 200 млн. лв. дефицит в НОИ и това е било около 8 процента. Сега дефицитът е над 40%, а сумата за която става дума  е над 4 млрд. лева. Ето защо Лидия Шулева смята, че "пенсионната система оттук нататък е обречена да се дофинансира само от данъци”.

Жалко е, че България не успя да възприеме чуждестранния опит. Един от най-големите и успешно управлявани пенсионни фондове е този на Норвегия, който е създаден още през 1990 г. в отговор на няколко икономически трусове. В края на 2007-а, малко преди да се създаде нашият фонд, норвежкият  е акумулирал повече от 390 милиарда долара. Средствата в него идват от реализирания фискален излишък на страната. Активите се инвестират в чуждестранни акции, в облигации и в парични инструменти, и деривативи. Собственик на фонда е финансовото министерство, което определя стратегическата инвестиционна политика, риска и изискваната възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез специализирано звено, отделено от другите дейности на банката) и на външни консултанти и портфолио мениджъри. Реалната доходност на управляваните средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната  инфлацията). Реалната доходност с натрупване за периода е над 70 процента.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във