Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Лесна рецепта за „бюджет-чорба”

Продуктите се определят под външен натиск, подправките са национализъм и патриотизъм

Опозиционният монолог, често граничещ с разум, бе изслушан за сведение от управляващите.

Имали сме и нелоши държавни бюджети в „мирни” години, но традицията повелява по изборно време да се готви „бюджет-чорба”. Всеки път преди вот, за голямата част от харчовете се подозира, че са записани, не за да се търси икономически и социален ефект, а да послужат като електорален катализатор. Предизборните бюджет-чорби винаги са носили и ще носят субективен властови вкус в опит да се налучкат органолептичните нагласи в небцето на избирателя.

 

Тази година обаче много хора взеха да губят и мирис, и вкус. Коварният COVID-19 ги лиши от тях за дълго време, а някои - завинаги. Да се направи противопандемичен бюджет не изглеждаше лесно. Но грубия прагматизъм и политическата безпардонност победиха. Оказа се, че може настроенията „отвън” да държат ръката на готвача и да я направляват какъв набор от продукти и мерителни единици да избере. Властта се измъкна с една „лесна рецепта за бюджет-чорба”: кой каквото иска, ако е под натиск. Повече доволни хора - по-щедър вот.

Лекотата на готвенето на бюджета беше предопределена и от това, че се създаде илюзия за неограниченост на продуктите, след като Брюксел и Вашингтон (МВФ и Световна банка) казаха „Харчете!”, а стегнатите бюджетни дефицити в Евросъюза бяха развързани.

Ако използваме граматическата конструкция на Цв. Цв., "това, което имаме като Бюджет 2021" е една „бюджет-чорба” забъркана по лесна рецепта". 

Важното е да има за хората, както непрекъснато ни облъчва премиерът Бойко Борисов. Защото там са гласоподавателите, а пък бизнеса, който все е недоволен от постоянното нарушаване на пазарните принципи и корупцията, да разчита на оперативните програми. Нищо, че те са правени за едни други времена, не за пандемични.

В една кухня трябва да има само един главен готвач - Shef, както му викат на Запад. Въпреки че неговите съвети и заповеди трябва да бъдат изпълнявани безпрекословно, всички останали носят отговорността за реализацията им до чиниите. У нас обаче

главните са трима – Спасителят, Патриотът и Националистът.

Спасителят е ясен. По принцип той продължава да мъкне премиерския си кръст, защото нямал право да ни изостави в това тежко време. В частност обаче си го тресе най-обикновен страх от възможността ние рязко да станем антихристи. И затова продължава да ни прави добрини - асфалтови, социални, икономически, бюджетни...

Патриотът заложи на туризма и хиперболизира ролята му в Брутния вътрешен продукт (макар делът му да не е повече от 10%), както и на заведенията за хранене, питейните и танцувални обекти. Там ръчният труд преобладава, а това е добра база за придърпване на електорат през бюджета и противопандемичните "изключения".

Националистът пък насипа оръжейна смазка в „бюджет-чорбата”, което на пръв вкус я направи блудкава и трудно смилаема. Предстоящото заиграване с лодки и самолетчета за 3 млрд. лв. изглежда нелепо на фона на човешкото страдание и липсата - примерно - на лекарства срещу пандемията и на лаптопи за дистанционното обучение на учениците.

Сичката Мара втасала! Аll Mary fermented,

за да ни разберат американските и германските ни контрагенти.

Превръщането на България от гълъбче на мира в тежко въоръжен „ястреб” изглежда нелепо, но въобще не е така. "Трансформацията" означава външна подкрепа - точно за това правителство. Плюс армейски електорат - не само от действащата малочислена войска, но и от огромния брой офицери и старшини от резерва.

Така че ако някой го дразни „бюджет-чорба”, може да използваме евфемизъм за основния икономически закон за следващата година:

„Бюджет на политическата пандемия”!

С цялата й щетимост и непредсказуемост...

Това, което липсва в България, и което го има в станалите части на Европа и в САЩ, е навременни и целеви мерки за бизнеса. Ще се окаже, че следващото правителство още през следващата пролет ще трябва да променя бюджета,за да осигури допълнителна конкретна помощ за реалната икономика.

Според бившият финансов министър Симеон Дянков, в бюджета трябваше да се заложат от 3 до 5 млрд. лв. над предвиденото за бизнеса. А мярката 60/40 да се измени още сега:

"Проблемът с мярката 60/40 е, че отнякъде бизнесът трябва да ги има тези 40% . Вече всички резерви на бизнеса са почти изчерпани. В Чехия, Словакия, Унгария минават на други проценти - 90/10, 85/15. Трябва да се увеличат процентите - отговорност на държавата, с готовност от следващата година, при трета и четвърта пандемична вълна, които са напълно възможни, да се стигне до безвъзмездна 100% помощ за бизнеса. Иначе просто работните места в някои сектори ще изчезнат", каза Дянков.

"Бюджетът така е направен сякаш криза няма да има. Трябва да се изградят ясни буфери и да се каже: "Може да разчитате на това..." Европейският съюз дава също пари. Затова и България бързо трябва да подготви проекти за тяхното усвояване. А такива няма.

Радосвет Радев, председател на Българската стопанска камара (БСК) също упрекна авторите на закона за бюджета в липса на осезаема подкрепа за бизнеса, тъй като предвидените 300 млн. лв. - по т. нар. мярка 60/40, ще покрият в основната си част процедури, които са приключили до края на 2020 година.

Скокът на социалните разходи и пенсиите вероятно ще доведат до частичен ръст на потреблението, но голяма част от него ще дойде от вноса, а друга част при средно и високодоходните групи ще увеличи спестяванията. Публичните инвестиции през тази и следващата година намаляват с около 17-18%, за сметка на социалните разходи. Очевидно, МФ отчита тези ефекти върху БВП, доколкото прогнозният ръст за 2021 г. е само 2,5% спрямо изключително ниската база при очакван от нас спад от около 5% за тази година.

Тревога буди високият риск от нарушаване на фискалната устойчивост и евентуалното забавяне на присъединяването към Еврозоната, което според нас следва да се случи на 1-ви януари 2024 г., каза Радев.

 


Числата


И догодина хазната ще завърши на дефицит, тоест ще похарчи повече, отколкото ще събере. Разликата е 5.484 млрд. лв. или 4.4% от БВП.  Така общият дефицит за двете години ще достигне 10 млрд. лв., защото през Закона за бюджета догодина се прави и актуализация на тазгодишния бюджет, където дупката се предвижда бъде отново около 5 млрд. лв. Такъв обаче е заложен и за следващите 2022 г. и 2023 г.  По принцип правителството няма право да преминава прага от 3%, но след дерогацията на това основно правило от ЕК и България промени своя закон временно, така че да може да се впише в рамката.

В същото време депутатите приеха, че до 2023 г., какъвто е хоризонтът на средносрочната бюджетна рамка, държавният дълг може да  достигне невижданите от години почти 40 млрд. лева. Причината е коронавирусната криза и наложителните след това социално-икономически мерки. Таванът на възможния дълг за другата година е закован на 4.5 млрд. лева.

Във финансовата рамка за следващата година се залагат 47.17 млрд. лв. приходи. При данъчните приходи ще има постъпленията от ДДС - 11.22 млрд. лв., следват приходите от акцизи - 5.58 млрд. лв. и тези от данъци върху доходите на физически лица 4.42 млрд. лева. Планираните разходи са 52.5 млрд. лв. Най-голямото разходно перо е за социална политика - 18 млрд. лева.

Увеличен беше бюджета на МВР със 77 млн. лв. - за да може да вдигне заплатите на полицаите с 15%, или с 5% повече от традиционно заложеното 10-процентно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор. Така общо разходите за персонал във вътрешното министерство достигат до над 1.8 млрд. лева.

Всички планирани увеличения с 30% на разходите за служители в администрациите, които са били на първа линия в борбата с коронавируса, влизат в сила. Учителите догодина ще вземат със 17% над нивата тази година, а останалите чиновници от бюджетния сектор – с 10% по-големи заплати.

През следващата година бюджетът за култура "подскача" с едва 13%, или номинално общо 244 млн. лева.

Догодина минимална пенсия става 300 лв., а минималната заплата – 650 лева.

И през 2021 г. партиите ще взимат държавна субсидия от 8 лв. на реален изборен глас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във