Банкеръ Daily

Финансов дневник

Лагард настоява Фондът за възстановяване да остане за постоянно

Кристин Лагард

Лидерите на Европейския съюз трябва да преценят дали да не превърнат Фондът за възстановяване на общността и неговите 750 млрд. евро в постоянен антикризисен инструмент, заяви в интервю за френския вестник "Монд", публикувано на 19 октомври, председателят на Европейската централна банка - Кристин Лагард. Мотивът й е, че "този план за възстановяване е в отговор на извънредни обстоятелства". Поради което "би трябвало да се обсъди възможността той да остане в европейския набор от инструменти, за да се използва отново при възникването на сходни условия". Госпожа Лагард се надява и на дебат за обща бюджетна възможност за еврозоната, който ще бъде обогатен от сегашния опит на блока.  

Въпреки че ЕЦБ настоява отдавна за общ бюджет на еврорегиона, коментарите на госпожа Лагард са еволюция на предишното й убеждение, че Фондът за възстановяване е еднократен акт, което тя сподели пред Европейския парламент през септември. То бе в отговор на въпрос на холандски законодател дали председателят на ЕЦБ смята, че фондът трябва да е постоянен, на което Нидерландия твърдо се противопоставя. Както и на предишни становища на европейските централни банкери, че този инструмент може "да послужи за урок" на Европа.   

Фискалната подкрепа е ключов елемент за овладяването на регионалната икономическа криза, редом с монетарните стимули. За които госпожа Лагард твърди, че все още не са изчерпали възможностите си и има още какво да дадат, ако се наложи, на фона на втората вълна на разпространение на пандемията от коронавируса. 

Тревогите на паричните стратези за скоростта на икономическото възстановяване растат. По-малко от две седмици преди поредното официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ икономическата перспектива на еврозоната бързо се влошава заради новите ограничения срещу разпространението на заразата. 

Два дни по-рано, на 17 октомври, членът на изпълнителния борд на ЕЦБ - Фабио Панета - коментира за гръцкия всекидневник "Катимерини", че по-стриктните мерки, които трябва да ограничат разпространението на COVID-19 на територията на еврозоната, ще обременят допълнително националните икономики. Последните прогнози на банковия екип са, че растежът на блока на еврото ще се върне на предкризисните си равнища в края на 2022-а, а новите мерки "могат да отдалечат още повече този краен срок".  

Панета потвърди готовността на ЕЦБ да прилага всички необходими инструменти в подкрепа на икономическия растеж на еврорегиона и да върнат инфлацията в близост до целевото й ниво от 2% годишно. Последните инфлационни данни на европейските централни банкери показват, че съществува сериозен риск инфлационната динамика да е по-слаба от прогнозираната. 

Господин Панета коментира за "Катимерини", че пандемията създава нови купища лоши заеми, с които банките ще трябва да се справят. Например, гръцките кредитори вече са натрупали огромно количество проблемни задължения, които през второто тримесечие са в размер на 36.7% от общото количество отпуснати заеми и заплашват да надхврлят 40% до края на годината. 

Гръцкото правителство вече е задействало план за защита на банковите активи в италиански стил, известен като "Херкулес", който трябва да редуцира лошите им кредити с 40 процента. Според него, банките трябва да "пакетират" проблемните си задължения в ценни книжа (т. нар. секюритизация) и впоследствие да ги продадат с частични държавни гаранции. Същевременно, Атина не се е отказала и от идеята за създаването на лоша банка за еврозоната или за отделните страни членки, която да поеме несъбираемите вземания. 

Господин Панета уверява, че ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с всичките си акционери, включително и с Гръцката централна банка, по тези въпроси. 

Очакванията са пандемията да повиши публичния дълг на Гърция до почти 200% от БВП през 2020-а. Той ще се обслужва при ниски кредитни разходи и при много дълъг среден период на погасяване на задълженията. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във