Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КУПУВАЧИ ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС КЪМ СУИСФЪРСТ

Частната швейцарска инвестиционна банка Суисфърст (Swissfirst), към която вероятно ще бъдат предявени обвинения в използване на вътрешна информация при сключване на сделка, е привлякла интереса на повече от 12 инвеститори, които искат да купят части от нея или цялата компания, потвърди в края на седмицата говорителят й Йорг Неф. Очаква се да бъдат внесени оферти за брокерските й операции или за поделението й за частни банкови услуги. Сред заинтересованите са банки и групировки за частен капитал. Един от потенциалните купувачи е Патрик Бетшайдер - германски банкер, който през 2001 г. основал Мейн фърст бенк (MainFirst Bank). Суисфърст е наела швейцарската банкова групировка Креди Сюис (Credit Suisse) да оцени стратегическите й възможности.
Акциите на Суисфърст поевтиняха с около 30% през последния месец заради скандалните разкрития около нейна миналогодишна сделка. Става въпрос за поглъщането на Банк ам Белвю (Bank am Bellevue) - друга частна швейцарска банка, организирано и осъществено от главния изпълнителен директор на Суисфърст Томас Матер на 12 септември 2005-а. Според условията на сливането служителите на Белвю, които са собственици на банката, придобили 50% от акциите на Суисфърст, а в замяна купувачът получил оперативния бизнес на придобивката си.
Швейцарско-българският инвеститор Румен Хранов обаче протестирал срещу начина, по който била изпълнена сделката, и два месеца по-късно (през ноември) подал съдебен иск. Историята може би щяла да се потули, но през юли тази година пресата отново я раздухала, като публикувала предположение, че някои корпоративни и държавни пенсионни фондове, както и самият Хранов са загубили доста пари от транзакцията.
Сливането било осъществено без Суисфърст, която е публично търгувано дружество, да емитира нови ценни книжа. Матер успял да убеди някои банкови акционери да му продадат своите акции, които той по-късно прехвърлил на акционерите на мишената. (Петдесет процента от всички емитирани акции на Суисфърст били използвани като разплащателно средство за Белвю.) Онези, които продали книжата си, включително и Хранов, пропуснали 50-процентния скок на техните котировки след сливането и загубили над 20 млн. шв. франка, пишат местните вестници. Ощетените твърдят, че умишлено са ги държали в неведение за сделката, докато другите акционери на Суисфърст са знаели за нея. Неравноправното третиране на акционерите е абсолютно невъзможно според законите във Великобритания и САЩ.
По-тъмната страна на сагата е подозрението, че някои мениджъри на швейцарски пенсионни фондове са извлекли лична изгода от сливането, като са задържали собствените си акции от Суисфърст или са купили кол-опции (които им дават право да купят банкови акции при повишение на цената над определена стойност) и същевременно са продали банковите акции на управляваните от тях фондове, за да направят възможно поглъщането. Скокът на цената на опциите преди сливането предполага, че се касае за търговия при използване на вътрешнофирмена информация. Сред продавачите са били фондовете на Сименс, Рош, Куп и Ритер. Жълтата преса в Цюрих дори писа в средата на август, че мениджърът на пенсионния фонд на индустриалната групировка Ритер Юрг Маурер се е преместил в луксозна вила за 20 млн. шв. франка в края на миналата година. Той е продал 40 хил акции на Суисфърст или половината от всичките банкови книжа от портфейла на фонда преди сливането.
Прокуратурата в Цюрих разпореди да се претърсят офисите на Суисфърст и полицията изпълни тази заповед на 23 август. По време на акцията са били иззети документи във връзка с криминалното разследване за измама, незаконни бизнес сделки и възползване от вътрешна информация срещу Томас Матер. За него се твърди, че е спечелил 50 млн. шв. франка от сделката. Той притежава 18.5% от акциите на Суисфърст по данни на финансовата информационна агенция Дау Джонс нюзуайърс. Съдебните власти потвърдиха официално, че проверяват и пенсионни фондове. На 28 август Матер подаде оставка. В Долната камара на Федералния парламент на Швейцария пък се появиха призиви за по-голяма прозрачност при управлението на пенсионните фондове и годишен одит на личните банкови сметки на техните мениджъри.
Според законодателството в Швейцария присъдата за неправомерни бизнес операции се наказва със затвор до пет години, ако се докаже мотив за лично обогатяване. Суисфърст и Матер отхвърлят обвиненията. В средата на август банката отчете чиста печалба 43.3 млн. шв. франка за първото полугодие на тази година срещу 23.8 млн. франка през същия период на миналата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във