Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КТБ загуби политическата битка

Всякакви политически намерения и възможности за оздравяването на Корпоративна банка умряха, след като управителят на БНБ Иван Искров изчете от трибуната в пленарната зала на Народното събрание предложението на инвеститорите и акционерите на банката, водени от ЕРIC. Депутатите бяха втрещени и от онази негова част, в която се казва, че инвеститорите предлагат да бъде създадено съвместно дружество "Бидко" между тях и българската държава или с посочена от нея държавна институция, което да рекапитализира банката. Но повече шум в залата предизвика идеята за структурата на това дружество. Според писмото консорциумът от инвеститори, представлявани от EPIC, щели да участват в капитала му с активи, които ще получат от мажоритарния акционер на КТБ "Бромак". От държавата се очаквало да осигури 2.3 млрд. лв. ликвидни средства. Инвеститорите предлагат съотношението на акционерното участие в компанията да е 50 на 50. Тук обаче Искров подчерта, че БНБ не може да допусне до акционерно участие в наши банки непроверени компании. "Ние не се съмняваме в Оманския фонд, който е един от участниците в консорциума, но БНБ не познава други негови членове като наскоро създадената "Джемкорп" и не може да гарантира, че въпросната фирма отговаря на всички необходими европейски и български законови изисквания за акционер в банка", добави управителят на БНБ. Тази подробност обаче се загуби в новата шумотевица, която предизвика съобщаването й в залата. Лидерът на ГЕРБ веднага заяви, че при такава оферта е безсмислено да се обсъжда предложението на временната Комисия по бюджет и финанси да се промени Законът за кредитните институции, така че БНБ да получи възможност да преговаря за оздравяването на банки с отрицателен капитал. "От това нагло писъмце на инвеститора, който ни предлага да създадем едно дружество, в което ние да сме с кеша и после да го търсим това дружество я в Белград, я къде ли, ние всички ще станем виновни", отсече Борисов и използва почивката в 11 ч., за да събере парламентарната си група на спешно заседание, на което да обсъдят промяна на позицията си.

Това, че писмото на консорциума от инвеститори е само основа за преговори, че не е правнообвързана оферта, остана без внимание. А останалите предложения в него въобще не бяха подложени на дискусии. Борисов и членовете на парламентарната група на ГЕРБ бяха, меко казано, вбесени. Но не само (или нетолкова?) от писмото на консорциума. Гневът им бе насочен повече към гуверньора на Централната банка, който според лидера на ГЕРБ "буквално до последния момент е тупал топката и носи огромна вина за забавянето на решенията за КТБ".

Истината е, че след като Искров оповести предложението на консорциума в парламента, депутатите от ГЕРБ съзряха огромния политически риск, който ще поемат, ако продължат да настояват да се даде възможност за преговори за оздравяването на КТБ. Това негово действие даде силни козове в ръцете на всички останали политически партии.

В хода на разискванията управителят на БНБ внесе допълнителни мрачни нотки, като напомни, че според директивите на ЕС е много трудно Европейската комисия да разреши държавна помощ за спасяване на банка, която ще е с отрицателен капитал. "А капиталът на КТБ ще е силно отрицателен", подчерта Иван Искров от парламентарната трибуна.

Йордан Цонев обяви, че парламентарната група на ДПС настоява да има прозрачност по случая КТБ, затова тя е внесла проект за промени в Закона за кредитните институции. Те трябва да създадат правна възможност да се направят публични всички кредити и депозити на всички лица, които са били длъжни по закон да оповестяват доходите си публично. "Ние много внимателно ще наблюдаваме процеса по несъстоятелността на КТБ и действията на Фонда за гарантиране на влоговете, защото той е институцията, която предлага синдиците и надзирава тяхната дейност (виж на стр. 3).

Окончателното решение на ГЕРБ по казуса КТБ обяви председателят на временната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. От парламентарната трибуна тя заяви, че има три групи виновни за случилото се с КТБ. В първата влизали собствениците и мениджърите на КТБ, които са взимали  безотговорни решения, някои от които били на границата на престъплението. Втората група виновници били държавните институции като БНБ и ДАНС, които или са проспали, или нарочно са си затваряли очите за нарушенията, които сега се откриват в КТБ. В третата група Стоянова подреди одиторската компания КPМG. "Защо компанията е заверявала отчетите на банката без всякакви резерви? Защото е проявила небрежност или защото така е трябвало?", заяви Стоянова (виж стр. 4).

И Стоянова, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подчертаха, че нито решението за КТБ щеше да се бави четири месеца, нито вложителите щяха да бъдат лишени от достъп до влоговете си, ако БНБ бе изпълнила своето задължение по чл.121 от Закона за кредитните институции, като изготви планове за преструктуриране на банките. "Наясно съм, че Директивата за преструктуриране трябва да бъде въведена до края на годината. Но за някои неща не бива да се чака последният момент и случаят с КТБ показа това", смята Стоянова.

В крайна сметка депутатите приеха три от четирите предложения на временната Комисия по бюджет и финанси. Първото е Министерският съвет съвместно с БНБ и с Комисията за финансов надзор да извършат анализ на банковите закони и да внесат в Народното събрание проекти за промените им, така че те да отговарят на европейското банково законодателство, да гарантират ефективността  на банковия надзор и стабилността на българската банкова система. Второто е, Народното събрание да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните влогове  според условията и сроковете на европейското законодателство. Ще рече, че трябва да бъдат приети текстове, които ще разпореждат плащането на влогове в институции, поставени под специален надзор, преди обявяването им в несъстоятелност. Третото, прието от парламента предложение, бе БНБ да бъде задължена да наеме фирма, която е специализирана в разследване и проследяване на паричните потоци на обявени в несъстоятелност банки. И тази компания да се занимае специално със случая КТБ.

Така Корпоративна банка загуби политическата битка. Ще я продължат депутатите и управителният съвет на БНБ и в центъра й ще бъде въпросът кой да поеме вината за случилото се и кой да носи отговорност пред обществото за ефектите върху гражданите и икономиката от затварянето на КТБ? Този сблъсък също ще вземе немалки жертви.

 

В обичайния си стил лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че “до тази сутрин” имал големи надежди за спасяване на банката. Но преди заседанието говорил с няколко специалисти, после чул казаното в залата и прочетеното от Иван Искров писмо от ЕПИК и се разубедил.

“Искахме с най-добри намерения да се опитаме да оздравим КТБ, но Искров беше категоричен, че банката е не в тежко, а на практика в много тежко състояние и не може да се оздрави. Оттам нататък цялото това решение на бюджетната комисия няма смисъл. Към момента не виждам смисъл да се прави каквото и да било”, заяви Борисов пред медиите, обяснявайки единодушието си с ДПС и БСП. Единодушие, което позволи на ДПС да изчака в сянка предизвестената развръзка.

Подсмихващият се от последния ред в пленарната зала Искров дори не си направи труда да възразява на сипещите се от всички страни критики срещу него и към екипа му. И обеща веднага след отнемането на лиценза на КТБ “да започнем по-активно да се занимаваме с въпроса за дъщерната й банка “Виктория”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във