Банкеръ Daily

Финансов дневник

КТБ: Скелети в килера по делото на Оманския фонд срещу България

България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман по делото за фалита на Корпоративна търговска банка, което фондът заведе в Арбитражния съд във Вашингтон (ICSID) през 2015 година. Подробности по делото изнесе юристът Радосвета Василева, дъщеря на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Василева се позовава на официални документи от трибунала, отправяйки тежки упреци към правителството, политици и медии за отразяването на случая. 


Предисторията


Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял. В Надзорния съвет на КТБ имаше двама представители на Суверенния фонд на Оман, включително неговия изпълнителен директор.

Фондът заведе делото срещу държавата, претендирайки за "причинени материални щети от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойно третиране на инвеститора и лишаването му от възможност да защити правата си пред съд". До делото във Вашингтон се стигна, след като магистратите от всички инстанции у нас не допуснаха за разглеждане жалбите на Оманския фонд срещу отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат правен интерес в такива производства.

Докато КТБ бе под особен надзор някои нейни миноритарни акционери предложиха да инвестират средства в затворената банка, за да може тя да продължи да функционира. Такива намерения изразиха представители на ЕПИК, на Фонда на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и на Gemcorp. До подобна схема за оздравяването на КТБ, въпреки официалните обещания, така и не се стигна. И в крайна сметка банката бе затворена. 

Затова в иска си към България Оманския фонд е посочил, че отказът да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.


Обявената "победа"


На 18 април 2019 г. Министерството на финансите пусна съобщение, че "Султанатът Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ, с което всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали". Тогава за първи път официален източник посочи и за какво обезщетения е претендирал фондът - 80 милиона евро.

"... през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Султаната Оман направи отказ от исковете си срещу България без възможност да ги предяви отново пред този или друг международен трибунал. С това всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали, а делото - приключило в полза на България", обяви победоносно финансовото министерство. 

Няколко дни по-късно - на 22 април - и БНБ излезе с официално съобщение. "Приключването на делото в полза на България доказа законосъобразността на атакуваните от Държавния резервен фонд на Султаната Оман действия и решения на БНБ, свързани с "Корпоративна търговска банка", акцентира Централната банка.

Съобщения със сходно съдържание бяха тиражирани от БНБ и МФ и през август същата година. Разликата бе, че вече се съобщаваше за взето окончателно решение от Международния трибунал във Вашингтон.

В едно от последните заседания на кабинета за 2019 г. тогавашният финансов министър Владислав Горанов включи приключването на арбитражното дело в отчета си пред премиера Бойко Борисов. Така правителството на Борисов успя да отчете поне пиар успех. 


Споразумението между Оманския фонд и България


"Това решение касае всички български граждани. Българските данъкоплатци заслужават да научат колко са платили, за да компенсират щетите на Суверенния фонд на Оман. Въпросът, разбира се, не е само материален – очевидно, за да търси споразумение, българската държава индиректно признава вина по случая КТБ", написа в своя блог Радосвета Василева. 

В публикацията си Василева загатва, че Арбитражният съд във Вашингтон публикува само "цитати" от решението си по делото, защото  Суверенният фонд на Оман и България не са дали разрешение да се публикува арбитражното решение в цялост. 

От детайлите, изнесени от Радосвета Василева, става ясно, че Суверенният фонд на Оман е информирал ICSID, че е постигнато съгласие между ищеца и ответника да се прекрати делото. Страните са поискали в арбитражното решение да пише, че ищецът “оттегля претенциите си и няма да ги предявява на друго място” . Тоест, България е поискала да се застрахова, че Суверенният фонд няма да си търси правата на друго място.

Неприятното в случая е, че не е ясно какво е  споразумението, сключено между двете страни.

"Какво е предложила България на Суверенния фонд на Оман, за да се стигне до този резултат... Знаем, че инвестицията на Суверенния фонд на Оман е била на стойност над 200 милиона. Знаем, че при такива дела инвеститорите търсят и компенсация за пропуснати ползи, бъдещи приходи и т.н. ", коментира още Василева.

От казаното до тук излиза, че за прекратяването на делото сякаш е водена дипломация и българското правителство е изтъргувало с Оманския фонд нещо в замяна. Най-интересното обаче е на каква цена фондът се е съгласил на това прекратяване. Предвид оскъдната информация по казуса до момента и откровеното жонглиране с истината е по-вероятно отговорът на този фонд да остане дълбока тайна и мистерия.


Вижте цялото съдържание на документа


 

 


Публикуваме написаното по темата от Радосвета Василева в личния й блог

 


Публикуваните цитати от решението на ICSID недвусмислено показват, че България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман

Тази седмица Центърът за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка (International Centre for Settlement of Investment Disputes, познат като ICSID) най-сетне публикува excerpts (цитати) от арбитражното решение по дело No. ARB/15/43 (Суверенният фонд на Оман срещу България). Те недвусмислено показват, че България се е споразумяла с втория най-голям акционер в КТБ.

Това решение касае всички български граждани. Българските данъкоплатци заслужават да научат колко са платили, за да компенсират щетите на Суверенния фонд на Оман. Въпросът, разбира се, не е само материален – очевидно, за да търси споразумение, българската държава индиректно признава вина по случая КТБ. Имайки предвид и ресурса, който беше впрегнат от правителството на Бойко Борисов, за да излъже българските граждани, и участието на медии с претенции като Дневник и КлубЗ в дезинформационната кампания, човек може да си даде сметка колко нездрава е средата в България.

1. Малко предистория – въпрос за стотици милиони

State General Reserve Fund Oman (Суверенният фонд на Оман) беше вторият най-голям акционер в КТБ. Още когато инвестира в банката, медии, които пишат нелепици за баща ми Цветан Василев от години, започнаха да разпространяват малоумни лъжи – че фондът бил параван на Ахмед Доган, че фондът не бил инвестирал в КТБ, защото ползвал SPV, и пр. Журналисти с претенции принизиха суверенен фонд до някакъв “Омански фонд” – некоректен превод, който показва неграмотност и недобронамереност.

За суверенните фондове (sovereign wealth funds) е писано много в литературата. Най-общо това са държавни фондове, които инвестират парите на данъкоплатците. State General Reserve Fund Oman, който наскоро беше присъединен към Oman Investment Authority, е създаден с декрет на султана на Оман през 1980 г., за да инвестира приходите от петрол на държавата Оман. Инвестиционното им портфолио преди две години възлизаше на 25 милиарда долара, а инвестиционната им политика, например, е обект на обстоен анализ в този доклад, публикуван от Международния валутен фонд. Суверенният фонд на Оман притежаваше над 30% от акциите на КТБ – инвестицията им се оценяваше на над 200 милиона.

Тези, които следят сагата КТБ, знаят, че лицензът на КТБ беше отнет на база на мистериозен доклад, който България крие до ден днешен. КТБ, също така, няма одитиран годишен отчет за 2014 г. до ден днешен. ВАС обслужи организаторите на погрома над КТБ като не позволи на никого да обжалва отнемането на лиценза на банката, за да не стане въпросният доклад публичен. Особеното мнение на съдия Соня Янкулова може да прочетете тук.

Тъй като решението на ВАС е противоправно, баща ми заведе дело срещу България в Съда в Страсбург, а Суверенният фонд на Оман като международен инвеститор си потърси правата пред ICSID.

2. Какво ви казах през 2019 г.?

Тези, които следят моя блог, със сигурност са прочели моите статии “An Arbitration Mystery and Bulgaria’s Rule of Law: How Arnold & Porter Gave Away the Existence of a Secret Deal” и “Liar, Liar, Pants on Fire! How Bulgaria Deliberately Misinformed the General Public about the Outcome in ICSID Case No. ARB/15/43 (SGRF v Bulgaria)”, които са посветени на делото пред ICSID от 2019 г. За да не се повтарям, само ще обобщя, че анализирайки процедурните правила на ICSID и процедурните детайли, публикувани на сайта на организацията, показах, че става въпрос за споразумение. Специалистите, които се занимават с арбитраж, могат да ви обяснят, че ответниците търсят споразумения, когато усещат, че губят делото.

В по-конкретен план, тогава първоначално ви обясних, че тъй като българското правителство публично твърдеше през пролетта на 2019 г., че Суверенният фонд на Оман е оттеглил иска си, може да става въпрос за discontinuance или по Правило 43, или по Правило 44 от процедурните правила на ICSID. Друг вариант няма. Когато стана ясно, че ICSID е оформил Award (арбитражно решение), ви обясних, че става въпрос за споразумение по Правило 43, тъй като прекратяване по Правило 44 се оформя с Procedural Order (процедурна заповед), а не с Award (арбитражно решение).

Да си припомним какво казва Правило 43:

Rule 43
Settlement and Discontinuance
(1) If, before the award is rendered, the parties agree on a settlement
of the dispute or otherwise to discontinue the proceeding, the Tribunal,
or the Secretary-General if the Tribunal has not yet been
constituted, shall, at their written request, in an order take note of the
discontinuance of the proceeding.
(2) If the parties file with the Secretary-General the full and signed
text of their settlement and in writing request the Tribunal to embody
such settlement in an award, the Tribunal may record the settlement in
the form of its award.

Има още един момент, който заслужава внимание – ако страните не са се разбрали кой поема разходите по делото, арбитражният съд взима решение на кой да ги присъди (“rules on costs”).

3. Лъжи, лъжи и още лъжи

През август 2019 г., когато ICSID беше готов с Award, българското правителство организира масова дезинформационна кампания. Всички сме свикнали да ни дезинформират от медиите на Пеевски, но интересното в случая е, че медии с претенции за обективност като Клубз, Дневник и др. също се включиха в разпространението на лъжи.

Някои от публикуваните материали могат да бъдат окачествени като малоумни. От Клубз, например, ни дезинформираха, че хем “Оманският фонд” загубил делото, хем си оттеглил иска.

От Дневник пък ни излъгаха, че ICSID е отхвърлил иска – твърдение, което изключва лъжите, публикувани в КлубЗ. Няма как хем някой да си оттегли иска, хем арбитражният съд да го отхвърли като неоснователен.

В кампанията по дезинформация се включи и Свободна Европа, която възобнови дейността си с претенции, че ще бори фалшивите новини. Без грам притеснение те легитимираха фалшива новина. Освен това, ни впечатлиха с правна неграмотност като ни казаха, че арбитражният съд отхвърлил “исковете” – буквален превод на claims, използван в прессъобщението на Министерството на финансите, който те са включили в статията си дори без кавички.

Българското правителство обаче се притесни от моите статии и една петък вечер, след работно време, пусна специално прессъобщение, посветено на моята скромна персона – в съобщението се твърди, че аз и баща ми спекулираме. Тогава ви уверих, че баща ми не ми пише статиите, и ви напомних, че имам с какво да се похваля като изследовател в областта на правото. Призовах Министерството на финансите да направи решението публично, след като успехът на България е безспорен. За цялата драма може да прочетете в статията ми “Министерство на финансите или Министерство на истината?”.

Тогава някои медии за заинтересуваха от този дебат между мен и българската държава. Медияпул публикува доста тенденциозен материал, но пък виждате “категоричното отричане” на вменените ми спекулации.

4. Какво ново?

През август 2019 г. ви обясних, че ако Суверенният фонд на Оман и България не дадат разрешение да се публикува арбитражното решение в цялост, ICSID ще публикува excerpts (цитати) от решението. Това гласи Правило 48(4):


 


Rule 48
Rendering of the Award
 …
(4) The Centre shall not publish the award without the consent of the parties. The Centre shall, however, promptly include in its publications excerpts of the legal reasoning of the Tribunal. 

Най-накрая, със закъснение в нарушение на вътрешните си правила, ICSID публикува въпросните цитати. Който има интерес, може да прочете извадката тук.

Лично искам да ви обърна внимание на няколко интересни момента:


  • От параграф 41 научаваме, че молбата за discontinuance е подадена от Суверенния фонд на Оман, който е информирал ICSID, че е постигнато съгласие между ищеца и ответника да се прекрати делото. Тоест, става въпрос за активиране на Правило 43, което цитирах по-горе.


  • От параграф 39 и 55 разбираме, че страните са поискали в арбитражното решение да пише, че ищецът “оттегля претенциите си и няма да ги предявява на друго място” (withdraws claims with prejudice). Тоест, България е поискала да се застрахова, че Суверенният фонд няма да си търси правата на друго място. Напомням ви, че по Конвенцията на ICSID, решенията на ICSID имат тежестта на съдебно решение на най-високата инстанция на държавите, които са я ратифицирали.

Това, което, за съжаление, не става ясно от въпросното арбитражно решение, е – какво е предложила България на Суверенния фонд на Оман, за да се стигне до този резултат?

В този план, от решението ще видите, че нотификацията за прекратяване по взаимно съгласие е дошла точно преди hearings (изслушване пред трибунала) и малко след заповед за представяне на документи (production of documents). Ако следите сагата КТБ, знаете, че става въпрос за мистериозния доклад, на база на който беше отнет лицензът на банката, който все още не е публичен.

5. Някои въпроси

Знаем, че инвестицията на Суверенния фонд на Оман е била на стойност над 200 милиона. Знаем, че при такива дела инвеститорите търсят и компенсация за пропуснати ползи, бъдещи приходи и т.н. Чудно ми е на каква цена фондът се е съгласил на това прекратяване?

Интересно ми е, също така, защо България не се е съгласила да се публикува арбитражното решение в цялост – коя информация от засекретената притеснява българските власти? Facts (фактическа обстановка) са изцяло изтрити, например.

Най-вече става въпрос за истината за КТБ и за много съсипани съдби. Със сигурност съм пристрастна, но мисля, че ако прочетете обвиненията по делото КТБ, ще установите, че са абсурдни. Един ден, вярвам, че ще разберете, че “грабежът на века” се реализира след изкуствения фалит на банката.

Освен това, въпреки че решенията на Надзорния съвет на КТБ винаги са взимани с единодушие, баща ми Цветан Василев е единственият член на съответния съвет с обвинение. В Надзорния съвет на КТБ имаше двама представители на Суверенния фонд на Оман, включително техния изпълнителен директор. Суверенният фонд на Оман е компенсиран с десетки милиони за погрома над КТБ.

Приятно ли ви е български институции да ви лъжат толкова нагло?

Харесва ли ви медии с претенции да разпространяват тези лъжи? Същите, които ви четат морал и ви пазят от фалшиви новини!

Замисляли ли сте се защо хора, изживяващи се като експерти по КТБ, до ден днешен не са изискали информация около споразумението със Суверенния фонд на Оман? Защо никой от тях не настояваше решението на ICSID да бъде публикувано в цялост още през 2019 г., когато беше съобщено за него?

Защо същите псевдоексперти не изискват мистериозния доклад, на база на който беше отнет лицензът на КТБ?

Facebook logo
Бъдете с нас и във