Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРИЗАТА СТИГНА ДО ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Докато американците запознаваха света с подробности от плана за рекапитализация на стопанството си, а европейските лидери стягаха редиците и се убеждаваха един друг, че няма страшно, опасенията за влиянието на кризата върху по-малките държави продължиха да растат. В последния си доклад за капиталовите потоци Институтът за международни финанси прогнозира, че притокът на инвестициите в развиващите се пазари ще спадне рязко през идната година - до 560 млрд. щ. долара срещу 900 млрд. долара през 2007-а.
Всъщност тези прогнози вече се сбъдват. След като помете Исландия,
финансовият тайфун се стовари върху Унгария
и потопи на 15 октомври борсовия индекс BUX (загубил 8.4%) и местната валута, поевтиняла с 5.4% към еврото. На практика на този ден унгарският фондов пазар бе най-слабо представящият се (в еврово изражение) на планетата, а унгарският форинт падна най-рязко от която и да било друга парична единица, с изключение на парагвайското гуарани.
Събитията наложиха Будапеща да се обърне за помощ към МВФ и да поиска системна подкрепа и активно съдействие. А унгарската централна банка договори с ЕЦБ кредитна линия от 5 млрд. евро, за да подсили ликвидността си в евро - това бе първият заем, отпуснат на страна извън еврозоната.
Проблемите на Унгария произтичат от кредитите в чуждестранна валута, които местните домакинства и бизнесмени теглят от няколко години, за да финансират ипотеките и личните си разходи, съчетани с по-нисък растеж и по-голям бюджетен дефицит, отколкото в държави от Източна Европа. Унгарският БВП се е увеличил с 2% през второто тримесечие на тази година срещу 9.3% на Румъния и 5.8% на Полша. Бюджетният дефицит на Будапеща е достигнал 5% от БВП през 2007-а срещу 2.2% на Словакия и 1.6% на Чешката република. Положението се влоши, след като на пазара плъзнаха слухове, свързани със споразумението на Унгария с МВФ и че страната може да е следващата Исландия. И макар че няма особени основания за подобни опасения, когато избухне паника, слухът може да нанесе маса поразии.
По оценка на Чарлз Робъртсън - икономист от холандската Ай Ен Джи груп в Лондон, унгарското стопанство е много по-стабилно от исландското. В Унгария кредитите, отпуснати на частния сектор, са 62% от БВП срещу 407% в Исландия, докато краткосрочните дългови задължения са 112% от резервите на Унгарската национална банка - срещу 1705% на Рейкявик.
Междувременно унгарското поделение на Остерайхише фолксбанкен спря да отпуска заеми в швейцарски франкове и в щатски долари и обяви, че ще продължи да кредитира в евро, защото тази валута присъства в резервите й. Поделението на Байрише ландесбанк тук също прекрати предоставянето на заеми в чуждестранни парични единици. Което пък задълбочи опасенията, че притокът на задгранична валута ще падне рязко и ще ограничи средствата, необходими за финансиране на дефицита по текущата сметка. В момента в страната влизат чуждестранни капитали на сума около 3-4 млрд. евро годишно, почти колкото е недостигът по текущата сметка.
След Унгария
експерти на МВФ направиха визитация и в Украйна
Официални представители на Киев поискали среща с международния кредитор, за да върнат доверието в притисната до стената местна икономика, която въпреки трусовете оставала в добра форма. Мисията на Фонда ще остане в украинската столица една седмица, за да проучи ситуацията.
Икономисти предполагат, че правителството на Украйна ще поиска кредитна линия за запълване на дефицита по текущата сметка, зейнал в резултат на резкия спад на цените на стоманата, от увеличението на финансирания със заеми внос и заради растящите цени на внасяния в страната газ. През първото полугодие на 2008-а недостигът се повиши до 7.9% от БВП срещу 4.2% през миналата година.
Активната кредитна дейност на украинския банков сектор пък разду общия чуждестранен дълг на страната до близо 100 млрд. щ. долара (според последните официални данни от юли). От тях само 15 млрд. щ. долара са били правителствен дълг. А чуждестранните валутни резерви на страната са 37.5 млрд. щ. долара. По сметки на банкови специалисти нуждите на страната от външно финансиране през идната година могат да достигнат общо 55-66 млрд. щ. долара при презумпция, че трябва да се изплати целият чуждестранен дълг.
С други думи, Украйна е по-близко до Исландия отколкото Унгария.
Проблемите в Русия
също се трупат. На 15 октомври средногабаритната московска банка за дребни банкови услуги Глобекс забрани на депозантите да теглят пари, въпреки линеещото им доверие в местната банкова система. Глобекс, която има активи за 4 млрд. щ. долара, е първата обсадена от клиенти руска кредитна институция по време на сегашната криза. Тя е загубила 13% от депозитите през септември, по сметки на Максим Раскоснов, анализатор от местната инвестиционна банка Ренесанс капитал. Други 15% са били изтеглени от началото на октомври, твърди вицепрезидентът на Глобекс Емилия Алиева.
Поне още десетина руски банки са съобщили за рязък скок на тегленията и на закритите сметки. Което дава основание на икономистите да предполагат, че Глобекс ще е само първият от поредицата банкови набези, ако кабинетът не вземе конкретни мерки в кратки срокове. Въпреки че Кремъл обеща 200 млрд. щ. долара за облекчаване на финансовата система на страната (от които 87 млрд. щ. долара през тази седмица), руските борсови индекси продължиха да се сриват, а световният кредитен колапс изглежда по-дълбок от очакванията. Засега той не е засегнал стандарта на живот на руснаците, но евентуална верига от банкови фалити със сигурност ще го направи.
Досега на практика единствено най-големите държавни кредитни институции Сбербанк и Внешторгбанк, които получиха най-големия пай от държавната парична инжекция, не констатират отлив на клиенти. Най-тежко е положението на Глобекс заради голямата концентрация на дейността й в кредитирането на недвижими имоти - един от най-засегнатите от кризата сектори. Освен това банката няма оценка от водеща рейтингова агенция, така че не може да претендира за финансиране от Руската централна банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във