Банкеръ Daily

Финансов дневник

Кредитното ваканцуване укрепва бизнес отношенията

Не повече от 10% от приспаните заеми ще се влошат

 Българските банкери са оптимисти за бъдещето на управляваните от тях банки след края на мораториума върху кредитите. Общото мнение е, че до осезаемо влошаване на кредитните портфейли няма да се стигне. Банкерите отчитат мярката като навременна и полезна както за клиентите им в усложнената от COVID ситуация, така и за банките.

 

Отношения с традиция не могат да бъдат прекратени заради един вирус, колкото и свиреп да е той, смятат банкерите. Дори не ни трябва мораториум спуснат отгоре, за да опазим добрите си клиенти, ние знаем как да работим, казват те.

Такова е обобщението на анкетата на „БАНКЕРЪ” сред представители на българските банки.

„Още е рано да се правят окончателни оценки как е повлиял мораториума върху качеството на кредитния портфейл на банката. Сигурен съм обаче, че банките като цяло се държаха доста по-разумно от това, което правеха при световната криза през 2008 година. Те явно си научиха урока добре - че е

много неразумно да вземеш актива на длъжника

и да вярваш, че ще си върнеш вземането в пълен размер като го продадеш”. Това коментира специално за „БАНКЕРЪ” Асен Ягодин, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Пощенска банка.

„Кредиторът вече не рискува, защото понякога го дебнат обезценки от порядъка на 60-70%, което означава, че ще си върне жълти стотинки. И лошото не идва само - при подобно неразумно, твърдо поведение се губят работни места, фирмите започват да тъпчат на едно място и това отново се трупа на гърба на банките - обясни Ягодин. - По-добрата тактика е разсрочване, докато е възможно. Струва ми се, че е по-добре заемите да се разсрочат с още един период, дори и без мораториум, за да се балансират нещата до Нова година и от догодина да заработим на високи обороти“, добави той.

За „БАНКЕРЪ” Георги Заманов, член на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Алианц банк България, коментира: „Към момента няма промяна в дела на лошите кредити. Трябва да минат поне 3, а за по-ясна картина и 6 месеца. Ние обаче нямаме притеснения, защото

взехме мерки за изчистване на кредитния портфейл

доста преди пандемията. Успяхме да свием дела на лошите заеми до около 5% при средно за банковата система около 10 на сто. Както знаете, това е моята тясна специалност”.

„Към 28 февруари тази година кредитите, предоговорени по Програмата Covid-19 са 10.45% от обема на кредитния портфейл, а 2.47% са предоговорени от общия брой кредити“. Това заяви за „БАНКЕРЪ” Весела Джиджева - член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Инвестбанк АД. Като брой и като обем кредитите под мораториум в поверената й банка не са много и тя не очаква сериозни промени в дела на лошите заеми.

„Трудно може да се предвиди отражението на мораториума върху качеството на кредитния портфейл, но едва ли ще има изненади“, коментира Ани Ангелова, изпълнителен директор "Банкиране на дребно" на Райфайзенбанк България.

„Около 14% от кредитния портфейл на банката все още е или е бил под мораториум, което е в съответствие с представянето на банковата система. Говорим за общ обем от около 1.5 млрд. лв. за банката и дъщерните й дружества, при обем от над 8.2 млрд. лв. в банковата система - казва  Борислав Бангеев, главен риск директор на УниКредит Булбанк. - Като положителна тенденция мога да отбележа, че огромната част от клиентите, излизащи от мораториум,

изплащат без забавяне задълженията си

спрямо погасителния план, добави той. Но все пак очакваме около поне 10% от кредитите в мораториум да имат продължаващи трудности и да бъде необходимо допълнително реструктуриране".

 


Частните съдебни изпълнители не са в ролята на лешояди

 "Още преди да бъде наложено „извънредното положение“ - преди повече от година, излязохме с предложение да се ограничат изпълнителните действия срещу длъжниците, за да може пандемията да се преживее по-лесно.

След това със Закона за извънредното положение се ограничи образуването на нови изпълнителни дела, на налагане на запори, възбрани на имоти, описи, публични продажби, което пък доведе до спадане на приходите на частните съдебни изпълнители за 2020 година и съответно на плащанията им към държавния бюджет и взискателите.“ Това обясни Иван Хаджииванов, заместник-председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители:

"Кредитите на хората, които не са успели да се организират и да подобрят финансовата си дисциплина, ще станат изискуеми. Предложихме да има възможност, преди да се правят изпълнителни дела, длъжниците да могат да продават свободно чрез нас, защото това ще е много по-евтино и по-бързо, от образуването на изпълнителните дела", коментира експертът.

"Одобрените отсрочени кредити на домакинства към банките в размер на 1.8 милиарда лева са на фона на общи задължения в размер на малко над 25 млрд. лв. кредити за домакинствата, тоест отсрочените са под 10%", коментира темата кредитният консултант Тихомир Тошев. „Но моите очаквания са, че след края на мораториума част от клиентите няма да успеят да се справят със ситуацията. Те ще трябва да търсят други решения, такива решения ще има.

Моят съвет е в такива случаи, длъжниците да се свържат с банката и да обяснят, че не могат да обслужват кредитите си. Оттук насетне банката и клиентът решават индивидуално за всеки един случай какви инструменти да се ползват - разсрочване на кредита, рефинансиране, нов гратисен период, но не и чрез нов безлихвен кредит чрез Българската банка за развитие за физическите лица - това ще е грешка - чрез нов кредит да се погасяват други кредити", заяви още Тошев.

Той обаче изрази надежда, че няма да има сериозен ръст на необслужваните банкови задължения.

 Според Българската стопанска камара мораториумът върху плащането на кредити е най-ефективната мярка за бизнеса, прилагана по време на пандемията. Бизнесът работи с търговските банки от години. Това е основен инструмент за финансиране на предприемачите, те се познават, имат си доверие и това е най-лесния начин да се запази финансовия ресурс, така необходим в криза, в българските предприятия, обяснява Станислав Попдончев от БСК.

Не се очакват сериозни сътресения след отпадането на мораториума по кредитите, смята и Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Икономиката вече се възстановява от шока, който изпита миналата пролет. Така че, този ефект не би трябвало да е кой знае колко сериозен. А и в крайна сметка това беше идеята - мярката да е временна, обяснява Стайков.


Facebook logo
Бъдете с нас и във