Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кредитният мораториум вдига лихвите по заемите

Статуквото при лихвените проценти по депозитите и кредитите ще се запази поне до края на травмиращата 2020 година. Това са основните изводи, които могат да бъдат направени от тримесечната макроикономическа прогноза на БНБ, публикувана на 13 октомври. Но новината едва ли е добра за закъсалите покрай кризата домакинства и фирми. От догодина се очакват интересни раздвижвания, но перспективата отново не изглежда добра нито за банките, нито за техните потребители.

 

Според актуалните данни за банковата система привлечените средства под формата на депозити не спират да нарастват. За осемте месеца на тази година влоговете в банковата система са се увеличили с 892 млн. лв. или с 0.9%, достигайки 100.7 млрд. лева. Депозитите на бизнеса са се повишили с 830 млн. лв., на домакинствата - с 263 млн. лв., на кредитните институции - с 51 млн. лв., а на сектор "Държавно управление" със скромните 17 млн. лева. 

От БНБ прогнозират, че до края на годината депозитите на неправителствения сектор ще продължат да нарастват, при това със сравнително високи темпове. Тази динамика ще се определя от продължаващото формиране на предпазни спестявания, заради по-голямата несигурност в бъдещото развитие на икономиката, запазването на трудовата заетост и липсата на нискорискова алтернатива на банковите депозити.

Централната банка очаква растежът на депозитите леко да се забави през  през 2021-2022 година. Причина: "изчерпването на базовия ефект от невъзможността за потребление по време на извънредното положение в страната и нарасналата норма на спестявания с предпазен мотив през 2020 година.". Означава, че в крайна сметка част от отлежаващите в трезорите пари все пак ще се насочат към потреблението и ще се влеят в икономиката. 

Лошото е, че запазващият се висок приток на средства в банковата система ще допринася за запазване на лихвените проценти по депозитите и то на достигнатите вече ниски равнища. Така че домакинствата и фирмите ще продължат да държат парите си в банките при твърде неизгодни за тях условия. Последната статистика показва, че лихвите по новите депозити на домакинствата докосват нулевото ниво. При депозитите на бизнеса ситуацията е още по-неприятна, тъй като средният лихвен процент по новите депозити вече е отрицателен.  

Турбуленциите през 2020-а дадоха своето отражение и върху кредитирането. Стигна се дори до значително забавяне на ръста на кредитите за гражданите и фирмите, вследствие на влошаването на макроикономическата среда и затягането на кредитните стандарти на банките. 

Към края на осмия месец на годината банковият сектор отчита минимално нарастване на брутния кредитен портфейл на банковата система - с 205 млн. лв. или с 0.3%, достигайки 67.4 млрд. лева. Впечатление прави, че заемите за бизнеса намаляват - с 23 млн. лева, което не е драматично.

Според БНБ тази тенденция леко ще се промени през следващите две години. През 2021-2022 г. се очаква темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства постепенно да се ускори, но ще остане значително по-нисък в сравнение с наблюдавания през 2019 година. Апетитът на потребителите да поемат заеми ще дойде с очакваното постепенно възстановяване на частното потребление и инвестициите.

Неприятната вест е, че лихвите по кредитите вероятно ще се увеличат. "След изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити, въведен заради ситуацията с COVID-19 може да се очаква известно повишение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити поради увеличението на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли", казва централната банка. Всъщност подобен ход на събитията изглежда логичен, но не е. 

По последна информация банките са отсрочили кредити в размер на 9-10 млрд. лева. Докато т.нар. кредитен мораториум бе в сила, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. След март 2021 г. обаче известна част от тези кредити ще влязат или вече ще са влезли в просрочие и ще бъдат класифицирани като лоши. Това означава, че банките ще са принудени да ги покрият с провизии. Кредитните институции пък ще се опитат да облекчат нарастващите разходи за обезценка с увеличение на лихвите при новоотпуснатите кредити. 

Отделно БНБ изброява още няколко фактора, които биха могли да тласнат лихвите по кредитите нагоре - "увеличението на рисковата премия в резултат на повишената несигурност в макроикономическата среда, понижената оценка за кредитоспособността на получателите и по-малката склонност на банките да поемат риск".

 


Икономическото възстановяване ще продължи до средата на 2022 година


Централната банка очаква реалният БВП на българската икономика да се понижи с 5.5% през 2020 г., като прогнозата е отворена за допълнителни корекции, поради безпрецедентния характер на икономическия шок и голямата несигурност предизвикана от него. Това пък доведе до съществен спад на икономическата активност, особено след въвеждането на редица ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 у нас и в чужбина.

През 2021–2022  г. БНБ прогнозира плавно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП се очаква да нарасне съответно с 4.0% и 3.8%. Икономическата активност се очаква да достигне нивото си от преди пандемията към средата на 2022 година. За такова развитие ще допринася най-вече възстановяването на частното потребление в условията на постепенно отслабване на несигурността, умерено повишаване на заетостта и растеж на заплатите. Макроикономическата прогноза включва допускане, че публичните инвестиции ще продължат да допринасят положително за растежа на БВП, подкрепяни от по-висок темп на усвояване на средства от ЕС в последната фаза на програмния период 2014–2020  г. и от продължаващо изпълнение на големи инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет.

БНБ уточнява, че текущите им очаквания са за по-малък спад на реалния БВП през 2020  г., но и по-слаб растеж на икономическата активност през периода 2021–2022 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във