Банкеръ Weekly

екстри

Кредитната карта e като нов чепик – важно е да не те стяга

Ожесточената конкуренция между банките не отмина  и издаването на кредитни карти. Всички кредиторки автоматично преиздават картата с изтекъл срок и настойчиво търсят титуляра й  да си я вземе. Често наред с първата карта предлагат и втора - безплатна, за която  за първата година на ползване примерно такса не се дължи. Плюс  уговорката, че от новата карта - на чисто, клиентът може да си рефинансира старото задължение по първата карта и да намали  лихвата по него. И още -  банките се надцакват с процентите по парите, изтеглени чрез  кредитните карти или платени през тях.

Но какъв е основният инструмент на конкурентната борба на територията на кредитните карти?

Задълбаването в данните на БНБ показва, че това става предимно чрез  гратисните периоди. Тези различни по времетраене срокове, през които не се плаща лихва върху изразходваната сума, влияят пряко върху Ефективния годишен процент - ЕГП, което е видимо и с невъоръжено око. Но лихвата извън безлихвения гратисен период за последните години  почти не помръдва.

Ето как:

Според данните за март тази година ЕГП по кредитите от левови карти е бил 15.73 процента. Това е доста по-ниско от равнището през март 2016-а, когато е бил 15.92% и в сравнение с март 2017-а - когато  нивото е било 15.76 на сто. И неизкушеният от финансовите операции  читател ще забележи, че върви плавен тренд надолу в съвкупната цена на заема чрез  кредитната карта. Това е и уловката - "лихвите по кредитните карти намаляват, дайте да си вземе, да си имаме един вид отпуснат кредит, който да си ползваме, когато ни се наложи". Това са мислите на редовия мераклия за пластичното удобство да си имаш отпуснат кредит в джоба, и то върху незаемаща никакво място пластика.

Жестоката истина обаче е в един ред от цифри, който остава почти незабележим. Този ред показва лихвения процент извън безлихвения гратисен период, който всъщност  е "теслата" за длъжника. Защото на практика тези 45 до 50 дни, а в единични случаи - и до 60 дни, в които харчещият клиент трябва да възстанови потрошената сума, за да не плаща висока лихва по нея, често не му стигат. Или стигат да се върне само част от сумата. Доста по-мъчително е времето след гратисния период, през който лихвите, макар и плавно от година на година, растат!

Ето как:  

Средната лихва по кредитните карти извън гратисния период през март 2016-а е била 18.18%, през март 2017-а – 18.29%, в края на миналата година – 18.24 на сто. През март на сегашната година е  18.30 на сто.

Ако подходим с чувство за хумор, можем  да кажем, че с механизма на намаляващия Ефективен годишен процент и увеличаващата се лихва за извънгратисния период се цели да бъде превъзпитан българският картодържател. Защото той бива доближен с тези условия до ползването на бърз кредит от лихварска къща, така че ако иска да има полза, картодържателят трябва да бъде пунктуален в спазването на гратисния период. Земята да обърне, но кредита да върне, за да не плаща с 2-3% по-висока лихва от Ефективния годишен процент.

Банките обаче са обладани от здрава финансова логика и точно затова държат подобен марж между Ефективния годишен процент и лихвата, която начисляват върху изразходваните суми по кредитната карта. За тях е важно да прибират парите, които са отпуснали, ритмично и навреме от предсказуеми длъжници. В противен случай те ги наказват - не с наказателна лихва, но все пак с чувствително по-висока лихва. Един вид - дали сме ти безлихвен срок, като не го спазваш, плати ни "компенсации" за него.

При евровите кредитни карти  тенденцията е същата - измерено през Ефективния лихвен процент поевтиняване има. Ако през март 2016-а "цената" е била 14.35%, през март 2017-а тя е била 13.79%, в края на миналата година - 13.44, сега през  март 2018 тя е 13.07 на сто. Тук обаче намалява и лихвата за извънгратисния период. От 18.31 на сто през март 2016-а, през 18.30% за март 2017-а, 17.94% за края на миналата година до 17.79 на сто през март тази година. Свиването на тази - да я наречем "истинска лихва",  за две години с около половин процент едва ли е голяма новина. Но  единната валута диктува, първо, стабилност като лихвени нива, и второ - тенденция към поевтиняване на продуктите, базирани на нея.

При кредитните карти в долари (а тази валута е с най-динамични котировки, пък и доларовите лихви в световен мащаб са по-високи в сравнение с  почти нулевите  по еврото) лихвите са чувствително по-високи. Те са с над 30% по-високи от лихвените нива по евровите кредитни карти.

Ето статистиката:

Ако през март преди две години лихвите за кредитни карти в долари са били средно 17.74%, през март 2017-а - 18.07 на сто, в края на миналата година - 17.52%, то през март тази година са 17.24 на сто. Средната лихва за извънгратисния период за март 2018-а е 18.44 на сто.

Разбира се, всички тези стойности  са осреднени. Те могат да дадат само най-повърхностна ориентация на човека, решил да се сдобие с кредитна карта. Още повече че банките често предлагат кредитните си карти с редица бонуси и в пакет с други услуги, така че единственият съвет и тук остава - вземете си кредитни карти, така, както си купувате обувки. Гледайте да са ви по мярка, да са ви удобни. Ако леко ви убиват,  по-добре се откажете!

Facebook logo
Бъдете с нас и във