Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРЕДИТНАТА ЕУФОРИЯ ЗАПЛАШВА БАНКОВАТА СТАБИЛНОСТ

Стана вече практика в първите три четири месеца на годината финансовият пазар да бъде заливан от най-различни анализи, посветени на какви ли не теми - чуждестранните инвестиции, депозитите в банковата система, равнището на кредитите, богатството на населението и какво ли още не. Но позицията, която експертите чакат с най-голямо нетърпение, е в годишния отчет на БНБ. Всъщност именно в него се представя истината за състоянието на банковия сектор. Разбира се, там не се споменават имена на банки и не се описват конкретни сделки, но зад обобщените констатации дори и непросветените във финансовите дела могат да разберат какво е здравословното състояние на финансово-кредитния сектор.
Според данните в публикувания преди две седмици в доклада на БНБ за 2005 г.
банките у нас са заболели от настинка
По-важното е обаче, че ако тя не бъде лекувана своевременно, може да прерасне в тежък грип с летален край за някои институции. Всички проблеми идват от кредитната еуфория, която, независимо от предприетите от БНБ мерки за ограничаване на заемите - през 2005-а, продължи да превзема повечето банки. Статистиката сочи, че за една година отпуснатите от тях кредити са нараснали с 33%, или с повече от 4.4 млрд. лв., като повече от половината от това увеличение - 2.4 млрд. лв се дължи на ипотечните и потребителските заеми. Обезпокояващо е, че новопривлечените депозити от граждани и фирми са с близо 1 млрд. лв. по-малко от новоотпуснатите заеми. С други думи, всеки нов лев депозит е инвестиран в кредит, който по дефиницията на банковия надзор е най-рисковият актив. Това не би представлявало никакъв проблем, ако размерът на проблемните заеми не нарастваше. Но, според анализа на БНБ, това не е така, а
драмата изцяло е свързана със заемите за граждани
Кредитният риск се характеризираше (има се предвид през 2005 г.) с добро и стабилно равнище на качеството при заемите за фирми и с повишена проблематичност при потребителските и ипотечни кредити. Съществуват основателни опасения, че нарастващата задлъжнялост на домакинствата повишава чувствителността им към различни шокове - промени в лихвите по вече отпуснати кредити, в цените на жилищата и наемите, намаление на доходите в резултат на по-висока инфлация и т.н., се подчертава в годишния отчет на БНБ. И тази констатация е подкрепена с конкретни числа.
В края на 2005 г. общата сума на заемите, с чието обслужване има проблеми, е 1.42 млрд. лв., или 7.7% от всички отпуснати кредити. Година по-рано - в края на 2004-а, тези заеми са били 974 млн. лв., или около 7.1 процента.
По същество системата не поддържа класифицирани активи извън заемите, което е показател за значимостта на кредитния риск, констатират експертите на БНБ.
БНБ предупреждава за авантюризма
наблюдаван от нея в политиката на някои кредитни институции.
През разглеждания период бяха характерни също и наличието на прекален оптимизъм при оценка на риска на активите, слабости в планирането и управлението на капиталовия растеж, рефлектиращи в забавени реакции от страна на мениджмънта на някои банки. Те допуснаха прекалено чести колебания на капиталовата си адекватност около минимално допустимите нива, като в отделни случаи се стигна и до нарушение на изискванията за някои регулатори, пише в отчета на БНБ.
Ще припомним, че именно капиталовата адекватност, според международните банкови стандарти, известни още като Базелски, отразява най-точно финансовото състояние на една банка. Тя се формира, като размерът на собствения капитал (той включва акционерния капитал, заделените резерви и неразпределената печалба) се раздели на общия рисков компонент (сбор от риска), с който са оценени всички банкови активи. За България минималният размер на показателя капиталова адекватност е 12% и ако една банка падне под неговите граници, това означава, че стабилността й е нарушена. В такъв случай БНБ е длъжна да се намеси, като въведе специални ограничения за въпросната кредитна институция - намаляване или спиране на кредитирането, искане за увеличение на капитала, а в по-тежки случай и поставянето на банката под особен надзор. При отрицателна капиталова адекватност БНБ е длъжна да отнеме лиценза на банката. Всъщност точно това се случи в средата на 2005 г. с Международна банка за търговия и развитие, в която първо влязоха квестори, а след това съдът я обяви в несъстоятелност.
От доклада на БНБ става ясно, че
няколко банки са имали проблеми със стабилността си
Разбира се, имената им не се споменават, защото ако въпросните кредитни институции бъдат персонифицирани в подобен документ, това със сигурност ще означава тяхната бърза и безвъзвратна смърт. Но експертите на Централната банка недвусмислено подчертават, че на нашия пазар съществуват финансови играчи, които са заплашени от сериозни проблеми.
Независимо че не са изпитвали затруднения от ликвиден характер, съществуват институции, на които се обръща по-голямо внимание поради следните причини: сравнително ограничен достъп до финансовия пазар, засилена чувствителност към въздействието на различни фактори - например негативни публикации или промяна на акционерната структура, по-проблематично от обичайното качество на активите и породени от това нестабилни приходи..., пише в отчета на БНБ.
Неприятното е, че причините за нестабилността на въпросните институции се дължи предимно на нарушения в областта на кредитирането. Впрочем това е основна слабост на целия банков сектор. Поне това са показали проверките на специалистите от БНБ. През 2005 г. те са направили 108 инспекции, като при 89% от тях са констатирани проблеми в процеса на кредитиране.
По-съществените нарушения се отнасят до неправилно отчитане в по-нискорискови класификационни групи на кредити с повишен рисков профил, неспазване на законовите ограничения за големите заеми, некоректно отчитане на кредити за икономически свързани групи лица, които са носители на общ риск, твърдят експертите от управление Банков надзор в доклада на БНБ. Те правят и още една констатация, която буди безпокойство.
Отделни банки провеждат непредпазлива политика
като кредитират дружества, финансово обвързани с главните акционери, и заобикалят умишлено ограниченията за максимално допустимия размер на вътрешните кредити. Обикновено управлението на този вид кредити е свързано с приемането на ненадеждни обезпечения и многократно предоговаряне на погасителните вноски по главниците, непосредствено преди срока на издължаването им. Честа практика е тези кредити да се изразходват изцяло или частично - не по предназначение. Впоследствие, чрез поредица от транзакции между ограничен кръг дружества, тези суми постъпват в полза на юридически лица, приближени на собствениците на банковите институции, отпуснали кредитите, се казва в доклада на Централната банка. Всъщност това е твърде предпазливо описание на всички тези нарушения. Не трябва да се забравя, че именно подобни финансови машинации са една от основните причини за рухването на цялата финансово-кредитна система през 1996 година. Явно някои мениджъри не са си взели поука от този катаклизъм или изминалите десет години са заличили кошмарите от него.
Всички изводи, направени в отчета на БНБ, само потвърждават думите на един високопоставен финансист, който в началото на 2005 г. в тесен кръг заяви: Запомнете, българската банкова система е спокойна, но не е стабилна. Ще рече, че всеки повод за паника сред вложителите ще предизвика сриването на няколко банки в страната. А подобен повод може да се появи дори ако само една ог големите банки в страната изпита временни затруднения в обслужването на своите задължения. Констатациите в отчета на БНБ за 2005 г. всъщност обясняват защо тя въведе строги ограничения за кредитирането и вече ясно, че те няма да бъдат вдигнати, докато процентът на проблемни заеми не започне да намалява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във