Банкеръ Daily

Финансов дневник

Кредитна дискриминация за свободните професии. Има ли я?

С кисела усмивка банките дават пари на „нетрудови елементи”

Банките у нас отпускат значително по-лесно кредити на лица, които работят на безсрочен трудов договор, и по-трудно на хора, упражняващи свободна професия като адвокати, журналисти, хора на изкуството, занаятчии. Това показва проучване на „БАНКЕРЪ”.

 

Ето един автентичен разказ. Той е на адвокат Венцислава Антонова: "От 8 години съм адвокат. 7-8 пъти съм кандидатствала за потребителски кредит. Банките ми отказваха. Затова подадох жалба в Комисията за защита от дискриминация. Определено смятам, че ние сме по-перспектвните кредитополучатели, защото нашите доходи са растящи, защото ние разчитаме на себе си и на нашите клиенти. Когато ги обслужваме добре - получаваме повече”.

Юристката очаква да се стигне до споразумение между нея и банките и оттук нататък те да не прилагат дискриминационни практики спрямо свободните професии, а също и да съобразят формулярите, които се попълват за отпускане на кредит.

Неин колега адв. Веселин Тодоров каза пред „БАНКЕРЪ”, че в неговата кантора „ВЕК” има две преписки по подобни казуси, но по тях все още не са заведени жалби за дискриминация.

Пресаташето на Комисията за защита от дискриминация Любомил Панев заяви за вестника, че няма заведени жалби, но преписките, разговорите и консултациите с КЗД вървят. За тях обаче няма статистика.

Потърпевшите казват: „И две на сто да са отказите, тежко им на тези, на които е отказано кредитиране. То е като при ваксините – единици ги преживяват тежко, а някои и не оцеляват, ама лошото е, когато си сред единиците”.

Предполага се, че кредитната дискриминация идва предимно от малки банки, които подхождат прекалено боязливо към кредитирането на този, все пак нестабилен контингент от искащи заеми. 

Проблемът е ясен, когато 

няма доказани доходи – няма и пари на заем. 

При известен кредитен консултант е постъпило запитване. „Искам да закупя малко студио на Слънчев бряг до 25000 евро. Мога да участвам с 30%, но другите трябва да изтегля от банка. Със свободна професия съм, нямам доказани доходи, трудови, граждански договори и осигуровки. Може ли някоя банка да ми отпусне ипотечен кредит без тези документи и при какви условия?”

Консултантът оценява факта, че кредитоискателят разполага с една сума от 15 000 лв., което ще му позволи да направи минималният процент на самоучастие при покупката на работното помещение. Проблемът е, че дори и при кредитите без доказване на доходите се изисква кредитоискателят да има непрекъсване в осигурителните вноски през изминалалите 12 месеца, а също и постоянен трудов договор. Тези видове заеми като цяло са с по-висок годишен лихвен процент, но при тях се взима реалният, а не осигурителния доход. При това положение банковите институции не биха отпуснали такава сума, дори и при предоставяне на ликвидно обезпечение под формата на ипотека на исканото за закупуване студио. При свободна професия осигурителните вноски към ДОО се осъществяват чрез самоосигуровки.

Някои банкери признаха пред вестника, че при свободните професии  има известна дискриминация, други – категорично отрекоха. От Банка ДСК дори обясниха, че хората със свободни професии са все по-чести клиенти за кредитиране. Самата структура на работната сила е силно променена и от пандемията, го предполагала и тези хора били добре дошли.

„Основният документ, който искаме от хората със свободни професии е Данъчната декларация. Ако обаче човек, сега през май, е подал данъчна декларация за доходите си през миналата година, но за месеците от 2021-а има по-добри резултати, ние приемаме тях за меродавни. Стремим се да вземем решение при най-благоприятните условия за клиента”, коментира служител на кредитната институция.

Най-лесни за кредитиране били IT специалистите, които до крак били на трудови договори.  

От редица банки обаче заявиха, че 

най-трудни за кредитиране са адвокатите

Те съзнателно занижавали доходите си, пестейки осигуровки и в данъчните им декларации имало сравнително малки суми, които не позволявали да заемат исканите от тях пари.  

Тежки драмите преживяха хората със сводобни професии, които пандемията остави „на сухо”.

Емил  Х. от над 10 години работи като маркетинг и пиар специалист на свободна практика. Той консултира няколко модни бранда и пише като автор на свободна практика за няколко издания. Пандемията от COVID-19 и мерките, които трябва да ограничат разпространението на вируса, засягат сериозно сферата, в която той работи. И Емил остава на практика без работа.

„Нямам работа, защото тези бизнеси просто спряха да функционират. При положение, че 

 „Армани“ шият маски и облекла за лекари,

ясно е, че мода скоро няма да има“, казва той. И кредит няма.

Емил е изряден данъкоплатец, но не се е регистрирал като самостоятелно заето лице и не внася осигуровки. Това значи, че той попада в категорията хора, които не можеха да разчитат на безлихвения кредит, гарантиран от държавата.

Както е известно с актуализацията на Закона за държавния бюджет парламентът реши капиталът на Българската банка за развитие (ББР) да бъде увеличен със 700 млн. лева. Целта бе тези пари да бъдат използвани като гаранции за търговските банки за кредити за бизнеса и за потребителски безлихвени кредити за хора, останали без работа заради пандемията и мерките срещу нея.

ББР изготви програма за гарантиране на безлихвените кредити за физическите лица, която бе с бюджет 200 млн. лева. Търговските банки можеха да отпускат по 1500 лева за период от три месеца (общо 4500 лева) безлихвени кредити на хора, които не могат да работят заради пандемията. За да получат такъв кредит, те трябваше да отговарят на определени условия. Най-важното от тях бе да са внасяли осигурителни вноски.

Категориите хора, които можеха да се възползват от безлихвен заем бяха две - служители на трудов договор в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица.

Работниците на трудов договор трябваше да са били в трудово правоотношение поне 6 месеца преди да излязат в неплатен отпуск. Самоосигуряващите се трябва да са прекъснали дейността си заради пандемията или да търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г. сравнено със същия период на предходната година.

По последни данни на НСИ в България има

215 300 самостоятелно заетите лица.

Екс социалната министърка Деница Сачева, коментирайки безлихвените кредити преди време каза: „Каква ще бъде солидарността, която всички хора търсят, зависи от това колко честни и почтени са били досега към държавата”.

От  гледна точка на „ортодоксалния” фиск тя беше, а и е абсолютно права.

Кой обаче да защити от пандемията тези, които не са били перфектни към фиска, но са загубили и източниците си на доходи? Кои са мерките за тяхното оцеляване. Нима пандемията пита кой е изряден за да го удари?

Facebook logo
Бъдете с нас и във