Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КРАЙ НА ПЪРВИ РУНД В БОРБАТА С КРИЗАТА

Не се знае дали заради критиките на опозицията, че правителството все още не е наясно с причините и проявленията на глобалната криза у нас и не е предвидило адекватни мерки срещу тях, или пък в еуфорията около обсъждането на държавния бюджет за догодина, но в последните дни управляващите все по-често и в детайли започнаха да обясняват в публичното пространство по какъв начин смятат да се справят с евентуалните последици от икономическите турбуленции. И докато в края на миналата седмица арсеналът на кабинета се изчерпваше с формулите запазване на макроикономическата стабилност, насърчаване на реалната икономика, увеличаване на доходите и ръст на разходите за ключови области, без да конкретизира как точно ще се случи това, към днешна дата представителите на тройната коалиция редят мярка след мярка за туширане на негативните ефекти от кризата.
Впрочем едната от стъпките вече е направена - депозитите в български банки на стойност до 100 хил. лв. попадат под защитата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. На заседанието си в четвъртък (30 октомври) Народното събрание прие на второ четене повишаването с два пъти и половина на лимита на гаранция, който досега бе 40 хил. лева. Но това така или иначе трябваше да се случи, след като преди по-малко от месец такова решение бе взето единодушно на европейско ниво. С други думи, това е мярка, предприета от солидарност към другите страни членки, а не защото има някаква опасност да се разклати българската банкова система. Тя е стабилна и ликвидна и, както обясняват банкери, вдигането на гаранциите е по-скоро за допълнително успокоение за клиентите на кредитните институции.
Депутатите одобриха и предложението на Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев фондът да гарантира и банковите спестявания до 100 хил. лв. по схемите за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Досега те, както и средствата по третия стълб на пенсионната система, бяха изключени от гаранционния механизъм. Опозицията настояваше това решение да бъде отложено за следващата седмица, когато в пленарната зала ще бъде представен доклад на Комисията за финансов надзор за състоянието на системата за допълнително социално осигуряване. Управляващите обаче предпочетоха да вземат решението сега. Вероятно имат право, че няма нужда от излишни дебати по темата. Ясно е, че проблемите на фондовете не са свързани със спестяванията им в банките, а със сериозните загуби от инвестирането в инструменти с променлива доходност. Въпреки консервативната политика на пенсионните дружества, активите на повечето пенсионни схеми намаляват, а доходността им за предишните 24 месеца е пренебрежимо малка в сравнение с резултатите, които дружествата отчитаха през 2007 година. В края на септември 2008-а Комисията за финансов надзор за пръв път обяви отрицателна минимална доходност за предходния двугодишен период.
Решението на парламента Фондът за гарантиране на влоговете да покрива и депозитите на пенсионните фондове също влиза в графата от солидарност. Впрочем дори да имаше проблем със стабилността на банките, едва ли гаранцията на спестяванията до 100 хил. лв. е голямо успокоение за дружествата, които управляват активи за около 2.4 млрд. лв., като средно около 20% от тях се намират в банки. Разбира се, фондовете не държат всичките си пари в една и съща кредитна институция, но сумите по влоговете им пак значително надхвърлят гарантирания размер. Затова Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване изпрати до БНБ и до депутатите предложение в нормативната уредба да бъде предвидена гаранция за всички банкови спестявания на фондовете - и от втория, и от третия стълб. Интересно как това искане ще бъде прието от опозицията, която при обсъждането на първо четене на промените в Закона за гарантиране на влоговете протестираше срещу предложението за гаранциите върху депозити до 100 хил. лева? Според интерпретациите на представители на малцинството в парламента това било подпомагане на някакви частни инвеститори. Вероятно, улисани да спорят предизборно с мнозинството, са забравили, че някой ден и те ще разчитат на втората пенсия. Но и по думите на депутата от ОДС Мартин Димитров, и на Румен Овчаров гарантирането на депозитите на доброволните фондове изобщо не е на дневен ред. А не би трябвало да е така.
Другите забележки по проекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете на Овчаров, Велчев и Цонев обаче бяха взети предвид. В крайна сметка депутатите решиха Народното събрание да е органът, който ще разрешава отпускането на държавен заем за Фонда за гарантиране на влоговете, когато средствата в него не достигат. Идеята на представителите на тройната коалиция бе тази функция да бъде дадена на Министерския съвет и така да се избегне тромавата процедура по гласуване в пленарната зала. Опозицията обаче я нарече опит за отнемане на конституционното право на депутатите да контролират изразходването на държавния бюджет и широко отваряне на вратата на сейфа и безконтролно допълване на фонда без никакви критерии. Явно народните избраници са забравили, че тези критерии ясно са записани в Закона за гарантиране на влоговете и когато една банка фалира, няма нужда от кой знае какви обсъждания, за да се даде право на депозантите й да получат парите си обратно. Би била кошмарна ситуацията, когато финансовите пазари се гърчат от криза, клиентите да се редят на опашки пред банките за спестяванията си, а фондът вместо да плаща, да чака решение от депутатите. Които, разбира се, грубо политиканстват и вместо да гласуват, се замерват с обвинения и с абсурдни пледоарии.
На второ четене в пленарната зала не минаха и заключителните разпоредби на законопроекта. Те предвиждаха възможността за период от една година фондът да гарантира от името и за сметка на държавата заемите, предоставени на междубанковия пазар. Тази мярка би имала като резултат намаляване на напрежението в сектора и дори сваляне на лихвите. Но и самите банкери споделят, че на малък пазар като българския играчите си имат достатъчно доверие и пазарът не е преставал да функционира нормално.
Дотук не може да се каже, че в решенията на парламента има някакви изненади. Леко притеснение обаче буди одобрената от депутатите политика в условията на световна финансова криза. В четвъртък народните представители гласуваха премиерът и управителят на БНБ да представят пред Народното събрание на всеки три месеца или при възникване на необходимост информация за икономическото развитие на страната и за осъществяваните от тях политики и мерки. Спор няма, че решенията на правителството трябва да са под контрола на народните избраници. Но Централната банка е абсолютно независим орган. И това не е българска измишльотина. Дори Европейската централна банка изисква в закона за работата на БНБ изрично да бъде подчертано, че при вземането на решения членовете на управителния й съвет не могат да се влияят нито от български държавни институции, нито от тези на Европейския съюз. Та в този контекст не е ясно къде се вместват докладите на гуверньора пред Народното събрание...
Това бяха нещата, които вече са свършени. Останалите намерения на управляващите, афиширани в публичното пространство, все още не са придобили документална форма. Сред най-коментираните мерки са инвестиране в инфраструктурата, увеличаване на капитала на Българската банка за развитие и вдигане на лимитите на Българската агенция за експортно застраховане. Очаква се до дни правителството да капитализира трансформираната държавна кредитна институция, като налее в нея между 100 и 500 млн. лева. Тук идеята е хем да се насърчава дребният бизнес, хем да се налива ликвидност в банковата система. През седмицата финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че преди да стигнат до малките и средните предприятия, средствата, предоставени на Банката за развитие, ще минават през частните търговски кредитори под формата на кредитни линии. По думите на финансист номер едно това е и начинът държавната банка да бъде насърчена да търси външно кредитиране.
Лошото обаче е, че сред намеренията за справяне с кризата никъде не се предвижда намаление на данъчната и осигурителната тежест. Единственото, което досега стана ясно, е, че вероятно ще бъде възприето предложението на НДСВ младите семейства, които ползват ипотечен кредит до 100 хил. лв. за закупуване на основно жилище, да ползват преференции по налозите си. Политическият съвет на управляващата коалиция е постигнал съгласие от данъчната им основа да се приспада лихвата по заема им. Пред Българското национално радио обаче финансовият министър заяви, че тази мярка няма да може да се приложи от началото на следващата година дори и правителството да реши да въведе преференциите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във