Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Корпоративната данъчна революция на ОИСР

Анхел Гурия

Най-богатите държави в света предлагат набор от принципи, които ще прекроят корпоративното данъчно облагане на мултинационалните компании. Прилагането им ще освободи потенциал за допълнителни данъчни приходи в размер до 100 млрд. щ. долара годишно в глобален план. 

 

Става въпрос за публикувания на 12 октомври за публично обсъждане и забележки двустълбов данъчен модел на ОИСР, преговорите по който бяха забавени заради пандемията от COVID-19. По време на срещата на финансовите министри и на председателите на централните банки на Г-20 на 14 октомври той отново бе включен в дневния ред на предстоящите реформи. Окончателното политическо споразумение и одобрение на "революционния данъчен модел" се очаква да бъде постигнато в средата на 2021-а.      

Предлаганите реформи от ОИСР биха позволили на данъчните власти по света да увеличат с 4% годишните приходи от корпоративни налози. Сключването на политическа сделка по данъчните промени ще е и първият голям тест за следващия стопанин на Белия дом след президентските избори през ноември, защото САЩ са основната пречка пред политическия напредък на преговорите.

По време на видеоконференция на 12 октомври генералният секретар на ОИСР - Анхел Гурия - заяви, че "без глобално, основано на консенсус решение, рискът от по-нататъшни некоординирани и едностранни мерки расте с всеки изминал ден". Гурия добави, че "евентуален провал на преговорите ще доведе до данъчни войни, които ще прераснат в търговски точно когато световната икономика е подложена на неимоверен натиск". Подобен негативен изход ще отнеме 1% от глобалния БВП.

Моделът на ОИСР съдържа два основни стълба.  

Те трябва да гарантират: 

- че мултинационалните компании плащат корпоративни данъци върху печалбите си там, където развиват дейност и 

- че не могат да ги прехвърлят в данъчните убежища, изплъзвайки се от данъчните власти по света.

Първият стълб революционизира начина за корпоративно облагане

Високо рентабилните мултинационални групи, включително американските технологични гиганти и европейските компании за луксозни стоки, трябва да разпределят част от глобалните си печалби на страните, в които живеят клиентите им, дори продажбите да са осъществени дистанционно. Този елемент в началото ще има малък ефект, но ще е фундаментална промяна на сегашната система, при която корпоративният данък се изчислява и плаща на база физическото местоположение на корпорацията. 

Допълнителните приходи от първия стълб няма да са съществени, но той ще преразпределя около 100 млрд. щ. долара начислени корпоративни налози по света и ще гарантира, че компании като "Гугъл", "Амазон" и "Фейсбук" ще внасят повече данъци в Европа и в развиващите се държави, а "Мерцедес Бенц" и "Луи Вюитон Мое Енеси" ще плащат повече в САЩ

Според оценките на авторите на реформата, от този елемент ще спечелят икономиките с нисък, среден и висок стандарт на живот, а инвестиционните центрове ще загубят.  

С вторият стълб се въвежда минимална ефективна корпоративна данъчна ставка, която всеки мултинационален играч трябва да плаща, независимо от адресната регистрация на централата си.   

Това означава, че ако компанията се намира в данъчно убежище с ниски корпоративни данъци, другите държави ще имат право да събират налози в размер на глобалния минимум, с което ще охладят апетита да се прехвърлят печалби в юрисдикции с изгодни данъчни системи.  

От въвеждането на двата стълба на новата система ще се получават годишно по 100 млрд. долара повече приходи от корпоративни данъци без да се повишават данъчните ставки, пресмятат експертите на ОИСР, включително сумите, които Вашингтон вече събира от подобен механизъм, който въведе едностранно. (Бел. ред. - Става въпрос за норматива GILTI, който се прилага за печалбите на чуждестранните поделения на американски компании от нематериални активи като патенти, търговски марки и други. Той бе въведен, за да се попречи на американските корпорации да изнасят печалби от САЩ като използват интелектуална собственост и в момента те са длъжни да плащат ефективен минимален данък от 10.5%, който след 2025-а ще стане 13.125 процента.)

Увеличението на ефективността на събираемост на корпоративните данъци ще ограничи инвестициите на мултинационалните групи, но в рамките под 0.1% от глобалния БВП, по сметки на ОИСР. Докато алтернативата: "некоординирани и едностранни данъчни мерки и повишение на наказателните налози и търговски спорове" ще има далеч по-разрушителен ефект в размер на 1% от световния БВП, предупреждават експертите на организацията. 

За да се постигне споразумение обаче, следващата американска администрация трябва да се съгласи щатските компании да не приемат първия стълб на новия модел като доброволен. За това настояват най-вече Великобритания и Франция, докато други европейски държави са склонни да приемат сделка само за втория стълб. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във