Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Коронавирусът застрашава европейския пенсионен сектор

Пандемията от COVID-19 нанесе удар по пенсионните системи на територията на Европа и увеличи натиска върху политици и икономисти да предприемат реформи, за да не се стигне до пенсионна криза, която ще трае десетилетия напред. Това става ясно от осмото издание на доклада на Better Finance*  за "реалните доходи на дългосрочните и пенсионните спестявания". И е основание за извода, че "Първото пришествие на корона-вируса  удари пенсиите и даде основания за преразглеждане на пенсионните политики".

 

Големият ръст на безработицата

ще намали данъчните приходи, използвани за финансирането на държавните пенсии и ще редуцира отчисленията в спестовните пенсионни схеми, внасяни от работодатели и работещи. Същевременно, понижението на лихвените проценти и новите програми за покупки на облигации, гарантирани от правителствата, вече орязаха приходите на пенсионните фондове от инвестициите им в инструменти с фиксиран доход. 

Главният управляващ  директор на Better Finance - Гийом Праш - коментира, че икономическите затруднения и извънредните мерки срещу COVID-19 представляват "идеалният микс" за унищожаване на дългосрочната стойност на пенсионните спестявания. Според него правителствата са предпочели

да жертват защитата на пенсионерите

 в полза на изкуственото намаление на кредитните разходи на страните членки на Европейския съюз чрез безпрецедентните субсидии под формата на отрицателни лихви и масирани покупки на дългови книжа.

Пенсионните дружества се сблъскаха с огромни проблеми в усилията си да осигурят достатъчен доход за пенсия още преди да избухне пандемията от коронавируса. Better Finance е проучил конкретните пенсионни данни от 18 европейски държави за период от 20 години и е констатирал, че

фондовете, инвестирали поравно (50:50) в акции и в облигации,

са се отплатили по-щедро на инвеститорите си отколкото огромното мнозинство пенсионни дружества, чиито високи такси за обслужване са намалили доходите на клиентите им.

Доброволните пенсионни планове, известни като пенсионни схеми от ІІІ-и стълб, от своя страна, са имали доста по-мизерна доходност от капиталовите схеми (ІІ-и стълб), в които пенсионни отчисления правят и работодатели и служители.

Чистата средна годишна доходност (след приспадането на комисионните и след корекциите за инфлация) на доброволните фондове е едва 1.3% във Франция, 1.6% в Германия и 2% в Италия през последния десетгодишен период, за който има официални данни (2010-2019-а). Докато нетната годишна възвръщаемост на нидерландските пенсионни планове от ІІ-и стълб за същия отрязък от време е била 5.5 процента.

Друго важно заключение на Better Finance e, че  фондове са се насочили основно към инструменти с фиксиран доход и към пакети от активи (колективни инвестиции) вместо към директни вложения в ценни книжа.

Доста успешна от гледна точка на доходите е била 2019-а заради силните пазари на акции и облигации, но част от тези печалби ще бъдат изконсумирани през тази година.

 

 


Къде е България на Европейската сцена?


Подобно на повечето сектори на икономиката ни и тук преобладават критичните бележки.

 

В резюмето за българския пенсионен сектор, Better Finance посочва,  че дългосрочната реална доходност, която осигурените в пенсионните фондове фактически получават по партидите си и която е критично важна за тяхната способност да натрупат средства и да вземат пенсии в бъдеще, нито се изчислява, нито се публикува. И докладът на Европейската федерация на инвеститорите и на спестителите де факто попълва липсващата оценка на дългосрочното финансово представяне на пенсионните фондове у нас чрез гледната точка на лицата, които внасят осигуровки.

Основните констатации са, както следва:

- бъдещите български пенсионери получават ниска доходност;

- българските пенсионни фондове от всички типове - универсални, капиталови и доброволни - имат по-ниска възвръщаемост на вложенията си спрямо обикновените базови портфейли със сходна инвестиционна стратегия;

- за да могат пенсионерите да разчитат на допълнителни пенсии от универсалните фондове, доходността по партидите им трябва да надхвърля темповете на ръста на средния осигурителен доход в България.

Тристълбовата пенсионна система проваля спестяващите за пенсия българи като им носи мизерна реална доходност и намалява пенсионния доход на осигуряващите се в универсални пенсионни фондове.

В цифрово изражение чистата средна годишна доходност на българските универсални пенсионни фондове за периода 2010-2019-а е 1.1%, а на доброволните - 2.4 процента. За периода от 2002-а до 2019-а стойностите са както следва: минус 0.9% и минус 0.1 процент.

Големите различия във финансовите резултати на пенсионните схеми в отделните държави притеснява отговорните органи на ЕС. Better Finance пък настоява регулаторите да задължат публикуването на стандартизирани данни за резултатите на пенсионните фондове в предишните години, за да могат потребителите да сравняват продуктите. Федерацията призовава Европейската комисия да защити пенсионните спестявания в случай на фалит на застрахователни компании, които са ключов "доставчик" на пенсионни инструменти.

Главният управляващ  директор на Better Finance - Гийом Праш пък е разочарован, че Брюксел не се е намесил да ограничи изплащането на финансови стимули на консултантите, които, според него, създават конфликт на интереси и окуражават продажбата на неподходящи и скъпи пенсионни продукти. 

Предупрежденията на Better Finance идват на фона на опасенията, че растящата безработица ще принуди по-възрастните работници да посегнат по-рано към пенсионните си спестявания, което ще ги лиши от приличен доход, ако живеят по-дълго. Някои страни членки на ЕС дори са позволили официално да се ползват средства от пенсионните партиди като оторизират предсрочни тегления. Има и пенсионни схеми, които вече са обявили, че COVID-19 може да ги принуди да ограничат дори номиналните пенсионни права.

Във връзка със затрудненията на пенсионния сектор Better Finance дава 11 ключови препоръки, които трябва да създадат условия, стимулиращи дългосрочната доходност на дружествата от бранша.

Най-важните пет препоръки за справяне със засегнатите от корона-вируса пенсии са:

- да се хармонизират и въведат в действие правила за ефективно премахване на конфликта на интереси при предлагането на дългосрочни и пенсионни спестовни продукти;

- да се възстанови огласяването на стандартизирани дългосрочни данни за финансовите резултати от предишни години на всички дългосрочни и пенсионни спестовни продукти;

- да се осигури специално третиране чрез добросъвестно регулиране на всички дългосрочни и пенсионни пасиви;

- да се опростят  "базовите пенсионни планове на държавните служители (PEPP)" и да се разрешат директни инвестиции в капиталовите пазари (обикновени акции, облигации, индекси, търгувани на борсата фондове) за спестяващите в РЕРР лица;

- спешно да се въведат хармонизирани и широкообхватни гаранционни застрахователни схеми на територията на ЕС, защото огромният дял персонални пенсии се основава и регулира като застрахователни полици.

 

–––––––––

* Better Finance е Европейската федерация на инвеститорите и спестителите. От 2012-а тя е наследник на организацията на европейските акционери, създадена през 1992-а в Брюксел, за да обедини сдруженията на всички индивидуални инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във