Банкеръ Daily

УниКредит Булбанк очаква:

Корекции в пенсиите и леки промени в данъците

Как икономистите виждат и тълкуват  политическите, социални и бюджетни  събития у нас научаваме от последния Анализ на икономиките на Централна и Източна Европа, подготвен от  "УниКредит Булбанк" и публикуван на 5 юли. 

Най-интересни за българите в момента са 

политически прогнози

предвид задаващите се на 11 юли избори. Основното очакване на икономистите на банката, както и на голям процент от българите е партиите, които организираха протестите срещу ГЕРБ, да спечелят достатъчна подкрепа, така че да формират следващото правителство.

"Българските избиратели ще се отправят към урните през юли за втори път тази година, като очакванията са за фрагментиран парламент с нарастваща подкрепа за популистките партии, които подкрепяха миналогодишните протести срещу ГЕРБ. Последните проучвания на общественото мнение, сочат, че ГЕРБ вероятно ще остане най-голямата партия в парламента, но ще бъде в изолация и шансовете й да състави правителство са минимални. При най - вероятния сценарий популистките партии ‘’Има такъв народ’’ и ‘’Изправи се! Мутри вън!’’, ще обединят сили с дясната ‘’Демократична България’’, за да формират правителство на малцинството, което ще разчита и на парламентарна подкрепа на БСП", посочва банката в своята прогноза. И пояснява: "Икономическата политика на новото правителство няма да се отклонява значително от тази, провеждана от ГЕРБ през последните няколко години”.

Констатацията звучи тежко. Все едно, че у нас епохата на тачъризма ще продължи. А то, една политика, която беше... уж на дясната партия ГЕРБ, пък на практика чисто лява и наситена с най-силните корупционни тоналности. И още нещо - не само БСП ще подкрепя, но и ДПС, и ГЕРБ, за да избършат графита на "статукво" от сурата си. Кой ще е в опозиция тогава?

Какви са очакванията за заплатите на чиновниците

Според икономистите на  "УниКредит Булбанк" увеличенията на заплатите в публичния сектор прилагани от ГЕРБ през последните четири години, вероятно ще бъдат заместени с по-селективен подход. И новият фокус ще бъде върху сектори като образованието и здравеопазването, които са изключително важни за повишаване на конкурентоспособността. Част от причините за промяна в политиката по доходите след изборите са идеологически - тъй като ‘’Демократична България‘‘ e най-убедения привърженик на доктрината за малката държава и ще иска да види  как темповете на нарастване на заплатите в публичния сектор намаляват.  Друга част от причините са чисто прагматични: увеличението на разходите в публичния сектор, предприето от ГЕРБ, вече изчерпа част от свободното фискално пространство, налично преди пандемията.

Прогнозата за пенсиите

Очакванията на икономистите са временните добавки към пенсиите от 50 лв. месечно (възлизащи на общо 0.8% от БВП годишно) да се превърнат в постоянни след изборите. Това допълнително ще изцеди неизползваното след две трудни години на безпрецедентни стимули в подкрепа на засегнатите от пандемията. Лошото в случая е, че пандемията засегна всички, но подкрепа в бизнеса получиха най-вече фирмите приближени до властта.

От "Уникредит Булбанк" смятат, че вероятно ще наблюдаваме забавяне на ръста на минималната заплата, ако Демократична България доминира в правенето на икономическата политика на новото правителство.

"Подобна промяна ще бъде разочарование за нас, се казва в анализа. Ние разглеждаме минималната заплата като един от малкото инструменти, с които правителството може да повлияе на нивата на доходите. Според нас, ако се използва разумно, увеличението на минималната заплата може да помогне за конвергенцията на доходите, както и за намаляване на неравенствата, които вече достигнаха завишени нива в страната", се казва в прогнозата на банката.

Но икономистите не дават отговор на въпроса: как при толкова много авансово наляти средства във фирми при управлението на ГЕРБ едно бъдещо правителство може да намери ресурс за по-рязко покачване на минималната работна заплата?

Не се очакват големи промени в данъчното облагане

Икономистите на банката не очакват големи промени в данъчното облагане. Според тях, БСП ще трябва да се откаже от плановете си за регресивното облагане на доходите на физическите лица, тъй като няма да получи подкрепа за такъв ход от ‘’Демократична България’’, за които запазването на плоския данък върху доходите е приоритет. 

Планът на ‘’Демократична България’’ за редуциране на данъчното облагане на малките компании също има ограничени шансове да се реализира, поне в краткосрочен план, защото непосредствен приоритет на новото коалиционно правителство ще бъде да демонстрира, че може да поддържа фискално благоразумие, въпреки липсата на управленски опит в някои от партиите в бъдещата управляваща коалиция.

Но прогнозата е, че все пак ще има необлагаем минимум на доходите на физическите лица.

"Най-важната данъчна промяна, която очакваме, е въвеждането на необлагаем минимум при облагане доходите на физическите лица. Това изглежда много вероятно, според нас, тъй като всички партии, които се очаква да бъдат представени в следващия парламент, освен ГЕРБ, изразиха подкрепа за подобен ход. Въпреки че няма яснота относно размера на този необлагаем минимум и дали ще се отнася за доходите на всички или само за най-бедните слоеве от населението, ние считаме тази данъчна промяна за много позитивна за растежа на икономиката, тъй като ще увеличи разполагаемия доход на домакинствата с най-ниски доходи", посочват експертите на "УниКредит Булбанк".

Рисковете

Най-големият риск за България е свързан с появата на още една вълна на пандемията от коронавирус през зимата, тъй като до средата на юни  са ваксинирани едва 13% от българите. Икономистите на "УниКредит Булбанк" пишат буквално следното:

"Особено тревожно е, че броя на хората, желаещи да се ваксинират, изглежда доста по-нисък от необходимия за постигане на колективен имунитет според последните проучвания. По тази причина смятаме, че са необходими спешни усилия от страна на правителството и на частния сектор за увеличаване на нивата на ваксинация на населението". 

Същевременно  "УниКредит Булбанк" повиши значително прогнозата си

  за реалния ръст на БВП през 2021 г.

 - до 4.4 процента. Това се дължи основно на по-силното от очакваното възстановяване през годината досега, тъй като правителството реши да остави икономиката отворена колкото е възможно повече по време на втората и третата вълна на пандемията от коронавируса.

"Прогнозата за ръста на икономиката през 2022 г. е леко променена на 4.1% (от първоначалните 4.4%). Смятаме, че икономиката ще се възстанови до предкризисното си ниво на икономическа активност, измерена чрез показателя БВП през четвъртото тримесечие на тази година. Спад в коефициента на безработица до нивата свързани с постигане на пълна заетост, очакваме към средата на 2022 г.", казват от банката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във