Банкеръ Daily

Финансов дневник

Контролът над платежните услуги се затяга

Предстоят промени в областта на платежните услуги. Това заяви подуправителят на Българската народна банка Нина Стоянова по повод на  последния тримесечен бюлетин на Асоциацията на банките в България.

"През последните години сме свидетели на постоянно нарастване на плащанията, извършвани по безналичен път и в Интернет среда, динамично развитие на технологиите във финансовия сектор и навлизане на нови пазарни участници. В тази връзка на европейско и на национално ниво са предприети инициативи за усъвършенстване на правната рамка в областта на платежните услуги, с   акцент върху сигурността на плащанията, осигуряване на равнопоставеност на пазарните участници и подобряване на информираността на клиентите", казва Стоянова.

От изявлението на подуправителя става ясно, че предстоят съществени промени в областта на стандартите за комуникация.

Тя припомня, че според разпоредбите на глава пета от Делегиран регламент (ЕС) 2018/3891, доставчиците на платежни услуги, които предлагат на даден платец платежна сметка, която е достъпна онлайн, ще трябва да разполагат с поне един интерфейс, който да позволява на доставчиците на двете нови платежни услуги да се идентифицират пред доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка, както и да комуникират с него по сигурен начин и в сигурна среда.

Според думите на Стоянова се предвижда възможност това задължение да бъде изпълнено по два начина - чрез предоставяне на възможност на доставчиците на новите видове услуги да се свързват с доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, чрез интерфейсите, предназначени за ползвателите на платежни услуги (например, Интернет банкирането на съответната банка) или чрез създаването на специален интерфейс (т.нар. application programming interface - API). В случай, че доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, избере да използва специален интерфейс за достъп (API), то той следва да осигури резервен механизъм, който да позволи на доставчиците на новите услуги да използват клиентския интерфейс на съответния доставчик на платежни услуги, обслужващ сметки, при възникване на проблеми със специалния интерфейс за достъп.

Регламентът предвижда също  възможност компетентните органи по прилагането на Директива (ЕС) 2015/23662, каквато е БНБ, да могат да освободят доставчик на платежни услуги, обслужващ сметки, от задължението да създава и поддържа резервен механизъм на специалния си интерфейс (АPI), ако са изпълнени условията на регламента, свързани с наличност и ниво на обслужване, публикуване на данни, провеждане на стрес тестове, проектиране и изпитване на интерфейса, неговото широко използване, както и отстраняването на възникнали проблеми, посочва подуправителят на БНБ.

Припомняме, че с цел повече яснота при интерпретация на условията за освобождаване, Европейският банков орган (ЕБО) прие Насоки относно условията за възползване от освобождаване от задължението за създаване на резервен механизъм, съгласно член 33, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, които БНБ ще спазва.

Съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, при вземане на решение за освобождаване на даден доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, от задължението за създаване на резервен механизъм съответният компетентен орган (например, БНБ) следва да се консултира с ЕБО, с цел да се гарантира последователното прилагане на условията. До края на 2019 г., поради очаквания значителен брой заявления за освобождаване от задължението за поддържане на резервен механизъм, е предвиден облекчен ред за консултиране с ЕБО. "Българската народна банка е създала организация за своевременното приемане и разглеждане на заявленията за освобождаване, като по този начин ще се позволи на доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, които отговарят на изискванията на регламента, да бъдат освободени от задължението преди влизането в сила на изискването за създаване на резервен механизъм на 14 септември 2019 г.", казва Нина Стоянова.

Друга съществена промяна, която очаква финансовата ни система е по-строгото установяване на идентичността на платеца.

Припомняме, че в изпълнение разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, до 14 септември 2019г. доставчиците на платежни услуги в страната трябва да осигурят пълно прилагане на изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички платежни услуги, извършвани по електронен път. Акцент се поставя върху използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане от различни категории. Двата елемента следва да спадат към някоя от категориите знание (например, статична парола), притежание (например, еднократна парола изпратена с есемес или генерирана от токън устройство) или принадлежност (например, пръстов отпечатък). Регламентът изчерпателно регламентира случаите, при които е допустимо доставчикът на платежни услуги да не прилага процедура по задълбочено установяване на идентичността.

"В случай, че доставчик желае да се възползва от някое от изключенията, той следва да уведоми БНБ за това предварително, като посочи и за коя от предлаганите платежни услуги ще се отнася. В допълнение, в случаите по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/389 относно корпоративните процеси и протоколи за плащане, доставчикът следва да предостави на БНБ доклад от одит, извършен от одитори с опит в сигурността на информационните технологии и плащанията, който да удостовери, че тези процеси или протоколи за плащане осигуряват нива на сигурност, които са поне еквивалентни на тези при прилагането на задълбочено установяване на идентичността, съгласно чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Доставчикът следва да уведомява БНБ за всяка промяна при прилагането на изключенията от задълбочено установяване на идентичността. В допълнение към тези изисквания, е необходимо доставчиците на платежни услуги, които прилагат изключенията, да извършват мониторинг, регламентиран в чл. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, и да предоставят на БНБ резултатите от него при поискване", разяснява подуправителят на Централната банка.

Една от ключовите промени засяга  таксите за презгранични плащания в евро и тези при превалутиране.

С Регламент (ЕС) 2019/5183 се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Уточняваме, че досега такова нормативно изискване съществуваше само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро. Изискването за равни такси е задължително за прилагане от доставчиците на платежни услуги от 15 декември 2019 година.

"В допълнение на изискването за равни такси, в новия регламент са предвидени и изисквания по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, които се очаква да повишат прозрачността и да осигурят съпоставимост в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране", допълва тя.

 Съгласно изискванията по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания, лицата, които предоставят услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба следва преди предприемането  на платежната операция да предоставят информация за общата сума на таксите за превалутиране, изразена като процентна надбавка спрямо последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка.

"Освен това, на платеца следва да му бъде предоставена и информация за сумата, която се заплаща на получателя, както в паричната единица, използвана от получателя, така и в паричната единица на сметката на платеца. По отношение изискванията за таксите за превалутиране при електронните кредитни преводи, доставчиците на платежни услуги ще имат задължението да информират платеца, преди инициирането на платежната операция, за очакваните такси за услугите по превалутиране, приложими за кредитния превод, за очаквания размер на кредитния превод в паричната единица на сметката на платеца, както и за очакваната сума, която трябва да бъде преведена на получателя в паричната единица, използвана от получателя", обясни още Нина Стоянова. Тя уточни, че тези изисквания следва да се прилагат от доставчиците на платежни услуги от 19 април 2020-а. 

Както "БАНКЕРЪ" вече писа по повод приемането на Регламент (ЕС) 2019/518, Регламент (ЕС) 2018/389, както и на Поправка на Директива (ЕС) 2015/2366, бяха подготвени изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи, които предстои да бъдат приети до края на 2019 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във