Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ЧУЖДЕНЕЦА АКЕРМАН И ГЕРМАНИЯ

След официални вечери Йозеф Акерман - главен изпълнителен директор на германския банков лидер Дойче Банк (Deutsche Bank), обича да разказва шеговита история от срещата си с израелския политик ветеран Шимон Перес преди няколко години. Перес упорито се мъчел да си припомни името на един от бившите шефове на Дойче Банк, а Акерман услужливо му подсказвал имената на предишни банкови лидери. Накрая Перес попитал: Не беше ли Ханс Титмайер? Всъщност малката неточност е, че Титмайер е бившият управител на германската централна банка (Бундесбанк) и символ на стопанското възраждане на Германия след Втората световна война.
В интерес на истината предшествениците на Акерман също имат основания да се смятат за участници в икономическото възстановяване на страната. Например Херман Йозеф Абс през 60-те години на ХХ век е бил близък съветник на тогавашния германски канцлер Конрад Аденауер. Роденият в Швейцария Акерман обаче е съвсем различна фигура в корпоративния пейзаж на Германия. Вместо да се държи като предан приятел на местните индустриалци, той е избрал да защитава интересите на банковите акционери. В неговия свят, управляван от щедро заплатени инвестиционни банкери, прекалената немска социална справедливост просто не се вписва. И макар че финансовите резултати на Дойче Банк за второто тримесечие на тази година бяха до известна степен разочароващи за акционерите, ръстът на печалбата й увеличи доверието към мениджърите от щабквартирата на Дойче Банк във Франкфурт.
Решителната глава от банковата биография на Акерман обаче тепърва ще се пише. През октомври ще бъде възобновен показният процес срещу него и срещу още петима ответници по делото за почти 60-те милиона евро премии, определени на изпълнителните директори на Манесман при поглъщането на германската корпорация от английската Водафон през 2000 година. В предишните дела, приключили в негова полза, Акерман подразни мнозина с очевидното си неуважение към германската правна система. Което го прави неустоим обект за изучаване - дали е подценен от германците, или самият той не оценява Германия.
Жизненият път на Акерман тръгва от малко градче в Швейцария близо до границата с Лихтенщайн. Младият Сепи - син на провинциален доктор, учи усърдно, показва отлични резултати в хвърлянето на копие и изкарва края на 60-те години на ХХ век в швейцарската армия. Възходът и паденията в банковата му кариера пък наподобяват любимия му спорт. В Креди Сюис (Credit Suisse) неговият неподкупен чар и административни умения са използвани умело от тогавашния председател на групировката Райнер Гут. През 1996 г. обаче Акерман губи битката за власт с Гут и напуска втората по големина швейцарска банка. Прехвърля се в Дойче Банк в момент, когато германският банков шампион прави първите си стъпки към глобално присъствие и в същото време оставя без отговор въпроса за отговорностите си към местния пазар. Дойче банк все още няма доминираща роля на силно разпокъсания по онова време финансов сектор на Германия с могъщи държавни и кооперативни банки. И все пак местните политици очакват, че финансово-кредитната институция трябва да прояви бащински подход към немската индустрия. Следват множество вътрешни конфликти, стига се до разправии около плановете на Дойче Банк да се обедини с местния си съперник Дрезднер Банк (Dresdner Bank). Акерман, който по онова време е член на управителния съвет на Дойче Банк, взема страната на колегите си - инвестиционни банкери от Лондон, които се противопоставят на сделката, а нейното проваляне слага края на кариерата на тогавашния главен изпълнителен директор Ролф Бройер.
Когато Акерман заема мястото му през 2002 г., предприема решителни действия за възстановяване на финансовите позиции на Дойче Банк. Той провежда няколко кръга за обратно изкупуване на акциите й, за да качи цената им, съкращава работни места и продава дяловите участия на банката в индустриални холдинги. Което неминуемо има и политически последствия - Акерман е прикован към позорния стълб от профсъюзите и от политиците с лява ориентация, когато през февруари 2005 г. обявява рекордна печалба на кредитната институция, съпроводена от съкращаването на 6400 служители.
Кулминацията на конфликта между Германия и Акерман е аферата Манесман. По времето на неприятелската оферта на Водафон за поглъщането на германската медийна групировка швейцарецът е член на надзорния съвет на Манесман и е гласувал за огромното възнаграждение за изпълнителните директори на фирмата. Подобно разточителство обаче не е по вкуса на пестеливите германци и Акерман веднага се превръща в немарлив чиновник, излъгал доверието на акционерите. И макар че Дойче Банк застана зад него и обяви, че той не е нарушил законите, в първия съдебен процес през миналата година банкерът се оказа в съдебната зала в Дюселдорф, където му бе забранено да ползва дори мобилния си телефон.
Изходът от тазгодишното подновено дело вероятно ще покаже дали Германия и Акерман ще се помирят, или ще се разделят с болка - казус, който може и да не се окаже толкова прост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във