Банкеръ Daily

Финансов дневник

Колко изкарват и за какво харчат парите си българските семейства

Напълно очаквано, предвид кризата с COVID-19, през последните три месеца на миналата година българските семейства са свили още разходите си - както тези за храна, лекарства, транспорт, така и за свободно време. 

Освен това според последните данни представени от Националния статистически институт общият доход средно на лице от домакинство за периода е 1805 лв. и нараства с едва 2% на годишна база. 

За периода октомври-декември с най-висок относителен дял остава доходът от работна заплата (54.1%), следван от доходите от пенсии (30.1%) и от самостоятелна заетост (6.2%). За една година обаче относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 2.1 процентни пункта. Единствено приходите от пенсии се увеличават - с 2.8 процентни пункта.

Статистиката отчита ръст единствено на доходите от пенсии – с 12.6%, от 483 на 544 лв. Всички останали домакински постъпления се свиват - доходът от работна заплата намалява от 996 на 976 лв. (с 1.9%), приходът от самостоятелна заетост намалява от 113 на 112 лв. (с 0.6%), а постъпленията от социални обезщетения и помощи спадат от 53 на 50 лв. (със 7.1%).

Относителният дял на паричния доход на домакинствата пък в общия доход е 99.2%, а делът на дохода от натура – 0.8%.

Общият разход на лице от домакинство

е 1681 лв. и се увеличава с 0.7% спрямо същото тримесечие на 2019 година. С най-голям относителен дял продължават да са разходите за храна (28.8%), следвани от разходите за жилище (18.2%), данъци и социални осигуровки (12.9%) и транспорт и съобщения (11.3%).

Към края на 2020 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява с 0.9 процентни пункта, делът на разходите за свободно време, културен отдих и образование спадат с 0.5 процентни пункта. Отчита се ръст единствено при разходите за жилище - с 1.0 процентен пункт.

В абсолютни стойности през последните четири месеца на 2020 г. спрямо година по-рано нарастват разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - от 286 на 306 лв. (с 6.9%), както и тези за облекло и обувки - от 63 на 64 лв. (с 1.6%).

Всички останали разходи на домакинствата намаляват, като най-значително се свиват тези за свободно време, културен отдих и образование - от 69 на 61 лв. (с 11.5%). За храна и безалкохолни напитки българите са харчили с 2.1% по-малко, или разходът спада от 495 на 485 лв. Разходите за алкохолни напитки и цигари намаляват от 73 на 71 лв. (с 2.9%).

Също така сънародниците ни са ограничили и разходите за транспорт и съобщения - от 191 на 189 лв. (с 0,8%), както и тези за здравеопазване, които намаляват от 118 на 117 лв. (с 0,4%). Разходите за данъци и социални осигуровки остават без промяна - 216 лева.

През последните месеци от годината се увеличава потреблението на месо - от 9.4 на 9.5 килограма, на картофи - от 6.8 на 7.1 кг, както и на плодове - от 12.8 на 13.6 кг, и кисело мляко - 7.0 на 7.2 кг. В същото време българите са намалили консумацията на захар - от 1.8 на 1.6 кг, на хляб и тестени изделия - от 20.6 на 20.5 кг, зеленчуци - от 16.8 на 16.7 кг, месни произведения - от 3.6 на 3.5 кг, и олио - от 3.1 на 3.0 литра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във