Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Коледа носи милост за длъжниците

Примери за разрушителната сила на небалансирани закони има колкото щеш - и не само у нас, но и в чужбина. Например първопричината за сегашната световна икономическа криза е едно решение на Конгреса и на Сената на САЩ от 2002-а, което облича в нормативна дреха политиката на държавната администрация всеки американски гражданин да има собствено жилище. Благодарение на този законодателен акт бе отприщена вълната на ипотечните кредити, които американските банки отпускаха на всеки кандидат. От тези заеми по-късно се пръкнаха обезпечените ипотечни облигации, които наводниха и заразиха целия банков сектор в САЩ, а оттам и европейския. Последиците са известни на всички.


У нас навремето такъв небалансиран законодателен акт бе приетият през 1994-а Закон за уреждане на необслужваните кредити, станал популярен със съкращението си ЗУНК.


Стагнацията в икономиката, понижението на доходите и ръстът на безработицата докараха много хора до състояние да не могат да си плащат заемите. Притиснати от кредиторите, гражданите, озовали се в състояние на неплатежоспособност, се обърнаха за защита към държавата и поискаха от политиците закони, които да ги закрилят и да опазят имуществото им от принудително изземване. Поискаха го ултимативно и на висок глас, така, както го иска човек, поставен в ситуация на силен стрес и безпределно отчаяние. И политиците бяха принудени да чуят воплите на тези хора. Нали все пак при следващите избори ще разчитат и на техните гласове. Нищо че сред


исканията на длъжниците

имаше и такива, които, ако се изпълнят, ще станем свидетели на разруха, надхвърляща мащабите на тази от края на 1996-а и началото на 1997-а. Става дума за лансираната идея за мораториум върху изпълнителните дела. Стигне ли се дотам, нито правителството ще може да си събере данъците, митата и акцизите, нито частните фирми - било те банки, предприятия, застрахователи и всякакви други, ще могат да си получат парите от клиентите. Ще настъпи пълен колапс.


Друг, макар и по-мек вариант на този мораториум, е искането за отмяна на чл.417 от Гражданскопроцесуалния кодекс, който урежда бързото съдебно изпълнение срещу имуществото на нередовни длъжници или пък искането да се даде възможност за обжалване на оценките на заложеното по заеми имущество.


Не по-малко опасна и далеч от здравия разум е и друга идея, лансирана от граждански организации. А именно, в законите


да се лимитира твърдата надбавка в лихвите

които се начисляват по кредитите. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, въвеждането на подобна мярка ще ни върне съвсем близо до времето на плановото стопанство. Затова народните представители от управляващото мнозинство изслушаха всички тези предложения на гражданските организации, но възнамеряват да ги подминат дипломатично и без коментар.


В случай че ги приемат, не само няма да възстановят баланса във взамоотношенията между кредитор и длъжник, а ще създадат стимули всички да се превърнат в нередовни длъжници. В сегашната икономическа ситуация обаче именно балансът изисква да се предприемат някои мерки за защита на кредитополучателите. Според народния представител от Коалиция за България Румен Гечев до Коледа в Народното събрание ще влязат няколко предложения за изменения във вече съществуващите закони, които да удовлетворят част от разумните искания на длъжниците. Според Гечев


Законът за кредитните институции няма да се пипа

Там и бездруго предстоят големи промени, свързани с въвеждането на новите европейски изисквания за капиталова адекватност. Освен това, както отбелязаха финансово грамотните представители на някои граждански организации - като Любомир Христов например, на БНБ не й е работа да надзирава търговските взаимоотношения между банките и техните длъжници. Това противоречи на основната й функция да защитава правата на вложителите. Затова


основните промени ще са в Закона за потребителския кредит

Депутатите от управляващото мнозинство смятат да вкарат в него специални клаузи за защита на правата на длъжниците, заложили в полза на кредитора единственото си жилище. Забележете, става дума не за всички ипотечни кредити, а само за онези, които са обезпечени с единственото жилище на длъжника. Случи ли се това обаче, по-добре е да се промени и името на закона, което да стане за потребителския и жилищния кредит.


Според Гечев от преференциите в променения закон няма да се ползват лица, които имат дялове или право на ползване върху повече от един имот. Възможната максимална такса за предсрочно погасяване на такъв жилищен заем също ще бъде фиксирана с промяната в закона до 1%, като конкретната формулировка ще е близка до тази, която важи за потребителския кредит.


Ще бъде вкаран специален текст, който ще дава възможност при предварително заложена клауза в договора за ипотечен заем кредиторът да се смята за удовлетворен, ако продаде жилището на длъжника, независимо за каква цена. Такава постановка съществува и във все още неприетата окончателно европейска директива за ипотечния кредит.


Що се отнася до


формирането на плаващите лихви

според Гечев, споразумението с банките вече е почти постигнато. Те били съгласни с искането лихвите да се образуват на базата на независими пазарни индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР, основен лихвен процент и т. нататък.


Банките са абсолютно наясно, че в момента всички тези индекси са на рекордно ниски нива заради кризата и при подобряване на икономическата ситуация могат да вървят само нагоре. Обърнете внимание, че за ноември 2013-а, в ситуация на дълбока икономическа стагнация, основният лихвен процент, обявяван от БНБ, е 0.02 процента. А в отделни периоди на 2005-а и 2006-а, когато имаше значителен икономически ръст и взрив на нови кредити, основният лихвен процент е достигал до 6 процента. И то не защото БНБ е решавала така. По закон тя няма право да налага лихвени равнища. Високата лихва бе просто резултат от пазарната конюнктура - на банките не достигаха левове, за да отговорят на постоянно растящото търсене на заеми.


Някои мениджъри на кредитни институции обаче смятат, че въвеждането на независими индекси - за формирането на плаващите лихви по кредити, крие


доста рискове в бъдеще

Те се опасяват, че в ситуация на икономически ръст, заради натиска на конкуренцията, много банки ще се поддадат на изкушението да намалят рисковите надбавки. При една последваща криза обаче, а такава е неминуема заради цикличността на световната и българската икономика, когато независимите индекси ще започнат да падат, банките няма да могат да повишават рисковите надбавки без съгласието на длъжниците. А кой длъжник ще се съгласи да му бъдат увеличени вноските? Което означава, че кредиторите ще влязат в загуби заради отрицателни чисти доходи от лихви, с всички негативни последници от това както за самата банка, така и за цялата система. Оценките на тези дългосрочни рискове обаче не са приоритет за повечето български политици, чиято кариера е с далеч по-кратък хоризонт от цикличността на кризите.


Заради промените в Закона за потребителския кредит ще трябва да настъпят и корекции в Закона за защита на потребителите, който регламентира правата и задълженията на Комисията за защита на потребителите. Тя е овластена да следи дали кредиторите изпълняват своите ангажименти спрямо длъжниците. Вярно е, че ако искаме наистина да има подобен надзор с висока степен на експертност и компетентност, то трябва да се създаде независима институция за контрол на търговските практики на кредиторите. Това всъщност предлага и Любомир Христов. Но създаването на такава структура предполага изработването на нов закон. А това изисква и повече време.


Ето защо депутатите са решили засега да увеличат правомощията на вече съществуващата комисия. Но избягват детайлите как точно ще стане това. Добре е обаче да помислят за увеличаване на санкциите.


Преди дни стана известно, че комисията е глобила една от компаниите за бързи кредити за нарушаване на закона. Глобата е направо смешна - 6000 лева. Компанията ще плати и ще продължи да върти своя бизнес така, както си знае, а не така, както е редно. Друга работа щеше да бъде, ако законът даваше право на комисията да я глоби с 10% от годишния оборот. Тогава всеки кредитор щеше да се замисли, вкарвайки в договорите си клаузи, които ограбват клиентите. И точно в тази посока депутатите могат да направят корекции, показвайки, че наистина са загрижени за гражданите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във