Банкеръ Weekly

казус

Кой прави "Гражданска отговорност" излишна

"Гражданска отговорност" е задължителна, за да може притежателите й при катастрофа да ползват защита, понякога за стотици хиляди лева, които те самите няма как да платят.

Зачестяват случаите, когато задължителната полица „Гражданска отговорност“ става излишна, защото не дава гарантираната защита на своя притежател. Възможно ли е това? Да, ето как става.

Пишещият този текст има валидна застраховка като водач на автомобил "Гражданска отговорност", а уважаемият читател на тези редове е притежател на полица "Каско". Случва се така, че аз го удрям на кръстовище, на което имате предимство, т.е. вината е изцяло моя. КАТ ме санкционира по всички правила. Но след това започва ходенето ми по мъките. И удареният, и аз сме убедени, че полиците, които притежаваме, би трябвало автоматично да се задействат. "Гражданска"-та ми да плати виновно причинените щети, като покрие обезщетението по дължимо по застраховката "Каско“ на пострадалия. (Разбира се, парите няма веднага да се появят, те са резултат на своеобразен "клиринг", т.е появяват се след взаимни прихващания между застрахователите. Но това е технически проблем.) Вместо плавното уреждане на претенциите се наложи практиката застрахователи по "Каско" да съдят виновния за инцидента водач, който има застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, вместо неговия застраховател.

Причината е съвсем близка до ума. Тя опира пак до мудността и корумпираността на съдебната система. Имущественият застраховател по "Каско" знае, че по-лесно ще си възстанови сумите от виновния водач, отколкото от неговия застраховател по "Гражданска отговорност" . Затова съдебната претенция се насочва именно към виновния водач. Това от своя страна подкопава доверието в задължителното застраховане, защото гражданите губят мотив да имат сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Потребителите недоволстват, защото не получават услугата, за която държавата ги е задължила да плащат.

Поради това е предложена една важна промяна в Кодекса за застраховането. С нея се въвежда забрана на застрахователите по "Каско" и по други имуществени застраховки, встъпили в правата на увредено лице, да предявяват регресен иск за вреди към застрахованите по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изключение и тук има и то се отнася до размера на вредите, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за такава застраховка.

На хартия всичко изглежда добре. Застрахователите обаче не са силни в овациите. Те предлагат нещо малко, но доста по-различно. Според тях сегашният застрахователен кодекс необосновано ограничава кръга на лицата, към които застрахователят по имуществена застраховка може да насочи регресната си претенция - застрахователят по "Гражданска отговорност" или причинителят на вредата. Според бранша схемата трябва да изглежда така: ако бъде заведен иск срещу причинителя (застрахован по "Гражданска отговорност"), той трябва да привлече в процеса и застрахователя. Само така постановеното решение обвързва и трите страни и отношенията помежду им са окончателно уредени, без да се налага да се водят допълнителни съдебни процеси.

Създаването на Обезпечителен фонд също е една от новостите в проекта за Кодекс за застраховането, които предизвикват противоречиви реакции. Този фонд ще бъде аналог на Фонда за гарантиране на влоговете при банките и функцията му ще е при несъстоятелност на застраховател да плаща по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В повечето страни от Европейския съюз при несъстоятелност на застраховател дължимото по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите плащат именно тези гаранционни фондове. У нас това задължение не беше вменено на Гаранционния фонд с приемането на Кодекса за застраховането. Обезпечителният фонд пък не беше гласуван от Народното събрание. Затова сега Комисията за финансов надзор отново внася това предложение.

Защо браншът недоволства?

Застрахователите мислят по-рационално от КФН и от Министерския съвет. Те настояват да се даде предимство на мерките за предпазване от несъстоятелност на застраховател пред тези, които се вземат, след като такава вече е възникнала.

Освен това застрахователите смятат, че наличието на Обезпечителен фонд е предпоставка лошо управлявани и недобросъвестни застрахователни дружества да бъдат "финансирани" от добросъвестните застрахователи с по-големи и добре управлявани портфейли - те ще бъдат натоварени и с допълнителни разходи. А пък и имало опасност от недобросъвестно поведение на самите потребители на застрахователни услуги, които може да пренебрегнат обективната оценка за стабилността на даден застраховател и да предпочетат оня, който предоставя същата услуга на най-ниска цена, защото е сигурен, че дори и при несъстоятелност на този застраховател Обезпечителният фонд ще им изплати съответно обезщетение.

Браншът е убеден, че е по-правилно поетапно да се завишат гарантираните лимити на застрахователните вземания, както и поетапно да се акумулират средствата в Обезпечителния фонд. Категоричното убеждение на застрахователите е, че държавата трябва да участва в него с встъпителна вноска.

Но, като знаем нагона й към фискализъм, това няма да се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във