Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кой наднича зад провала Дянков

Симеон Дянков винаги е твърдял, че не е обвързан с каквито и да е корпоративни интереси в България. Повечето медии, удобно доверчиви към всяка нова власт, се въздържаха да коментират вярно ли е това, или не. Но дали вече бившият финансов министър наистина е чист като сълза? Да видим.


Още когато бе само експерт в икономическия екип на борещата за власт партия ГЕРБ, в. БАНКЕРЪ предупреди Дянков, че е прекалено обвързан с кръга около издателя на вестник Капитал Иво Прокопиев и това може да му изиграе лоша шега. Напомнянето бе заради идеята, прокарвана от Дянков, в проектираното тогава правителство на Бойко Борисов икономически министър да стане Бисер Боев. Не е тайна, че Боев дълги години бе един от мениджърите в бизнес структурите на Прокопиев.


В интервю за БАНКЕРЪ през юни 2009-а Дянков заяви, че не се притеснява от контактите си с кръга Капитал и работи с Боев, защото му е съученик от Ловешката английска гимназия и му имал доверие. Е, Боев не стана министър на икономиката, но пък влезе за година в борда на предизвикващата скандали преди всички избори (заради политическите назначения в нея) държавна фирма Информационно обслужване. Начело на икономическото ведомство обаче застана друг близък до Прокопиев човек - Трайчо Трайков.


И тъй като думата е за двойката Дянков - Прокопиев, да оставим настрани бизнес връзките и да се концентрираме в генезиса на това приятелство. В него, както казват французите, търсете жената - но не става дума нито за майка, нито за любима. Тя е просто жена и тяхна покровителка с иначе кристалното име Кристалина Георгиева. Понастоящем еврокомисар.


Журналистите с по-дълъг житейски опит си спомнят как в зората на демокрацията тогавашният преподавател в УНСС Кристалина Георгиева бе взела под академичното си крило студента Иво Прокопиев и съдружника му Филип Харманджиев и се грижеше за безпрепятственото им преминаване в по-горен курс.


Години по-късно един друг български вундеркинд попаднал в Световната банка и също станал любимец на Кристалина Георгиева - Симеон Дянков, бива препоръчан от нея на тръгналия по света да си търси министри бъдещ български премиер Бойко Борисов.


Това е възможно най-сбитият преразказ на отношенията от онова време. Веднага след като бе съставено правителството на ГЕРБ и Прокопиев пласира своите приближени в антуража на Дянков, в някои среди се заговори, че той е едно от лицата със сериозно влияние при формирането на политиката на Симеон Дянков.


Сега, както се казва: след дъжд - качулка, депутати от управляващото мнозинство на вече разпусналото се 41-во Народно събрание споделят, че именно Прокопиев и хората около него през 2009-а са убедили Дянков, че България има всички шансове да влезе в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, по-познат като


чакалнята на еврозоната

nbsp;


Те дори обещали на финансовия министър да лобират в чужбина за нашата кандидатура. Което определено обостри апетита на Дянков. Нищо че за българските експерти още тогава бе ясно, че Холандия и стоящата зад нея Германия по никакъв начин няма да позволят това да се случи (и слава Богу!).


Приближените на Прокопиев дори успели да внушат на Дянков, че за да има успех кандидатурата на страната ни, е достатъчно тя да не увеличава бюджетния дефицит и съотношението на държавния дълг спрямо БВП. Това доведе до първата огромна грешка на Дянков, която повлече в пропастта и икономиката в България. В края на 2009-а финансовият министър оряза едностранно плащанията, които държавата дължеше на частния бизнес, с което тласна към фалита сума ти частни компании. Тези мерки обаче не му помогнаха да спечели покана за влизането на България в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото. Единственият резултат от тях бе голям непланиран дефицит (на начислена основа), срив на бюджетните приходи от данъци и актуализация на бюджета за 2010-а. Да не пропуснем... и европейска наказателна процедура заради свръхдефицит.


В края на 2009-а Симеон Дянков, вече като финансов министър, излезе с още едно неочаквано и само на пръв поглед странно предложение. Като компенсация за това, че измести Стоян Мавродиев от реално лидерската му позиция в икономическата група на партия ГЕРБ и за да го постави на мястото му, Дянков предложи


обединение на банковия надзор с Комисията за финансов надзор

nbsp;


При това първоначалният вариант на идеята бе банковият надзор да бъде изваден от БНБ (която година по-рано отказа лиценз за банка на приятеля му Прокопиев), а надзорната мегаструктура да бъде оформена като напълно самостоятелна административна единица. Официалният мотив бе, че така било в повечето държави в Европа, а неофициалният - че взелата властта партия ГЕРБ искаше попътно да се отърве от ръководството на Комисията за финансов надзор, избрано по времето на тройната коалиция, малко преди да изтече мандатът на предишния парламент.


След като номерът с обединението на надзорите не мина, през пролетта на 2010-а ГЕРБ прокараха промени в Закона за Комисията за финансов надзор, с които на практика прекратиха мандатите на тогавашното ръководство начело с Петър Чобанов и дадоха възможност на Народното събрание да избере на 16 юни 2010-а Стоян Мавродиев за нов председател.


В банковите среди обаче се коментира, че


идеята за меганадзора

е била подхвърлена на Дянков от Иво Прокопиев и тя е имала много по-далечна и чисто корпоративна цел - бизнес групата на Прокопиев да постигне заветната си цел и да се сдобие със собствена банка. За получаването на лиценз от БНБ Прокопиев работи още от 2007-а, като първоначалната идея е да създаде кредитната институция съвместно с базираната в американския офшорен щат Делауер Грамърси Файненшъл Груп - компания, чиито дъщерни структури и сега държат миноритарен пакет акции в Българо-американска кредитна банка. БНБ обаче категорично отказа да промени политиката си, която е да не се дават лицензи за нови банки в България. След продължителни преговори управителният съвет на БНБ излиза на 8 май 2008-а с официален отказ да издаде лиценз. Впрессъобщението за него дословно пише:На свое заседание на 08.05.2008 г. Управителният съвет на БНБ разгледа заявлението на Финансиа банк АД (в процес на учредяване) за получаване на лиценз за извършване на банкова дейност, с учредители Алфа Финанс Холдинг АД, гр. София (70% от капитала) и Грамърси Файненшъл Груп ЛЛС, гр. Уилмингтън, Делауеър, САЩ (30% от капитала). Като взе предвид, че от представените първоначално и допълнително информация и документи не са покрити изцяло изискванията на чл.13, ал.2, т.9 и чл.14, ал.3, т.4, т.5 и т.14 от Закона за кредитните институции, УС на БНБ реши да не удовлетвори искането за издаване на лиценз за банкова дейност на Финансиа банк АД (в процес на учредяване).


Във връзка с предприетите от учредителите действия за подобряване качеството на проекта, най-вече от гледна точка намерението за включване като учредител с мажоритарен акционерен дял на голяма банка, лицензирана в страначленка на ЕС, с натрупан богат опит в приоритетните за бъдещата банка направления на дейност, Българската народна банка изразява готовност да разгледа ново заявление при спазване на приложимите за това процедури и в съответствие с насоките, залегнали в приетите от Управителния съвет Основни принципи на лицензионната политика на БНБ.


За да няма неясноти, Алфа Финанс Холдниг е дружество, в което по онова време Иво Прокопиев държи 50% от акциите, а по 24% си делят Константин Ненов и Иван Ненков. Отказът на БНБ е безпелацонен, но въпреки това Прокопиев не губи надежда да се сдобие със собствена банка. Затова влиза в преговори с австрийската ХИПО Инвестментбанк, управлявана от Петер Харолд. Той самият имаше дълга банкова кариера в България като изпълнителен директор на БИОХИМ и на УниКредит Булбанк, която в началото на 2007-а погълна БИОХИМ. През февруари 2008-а обаче Харолд напусна УниКредит Булбанк и се върна на работа в Австрия. По-точно в ХИПО Инвестментбанк.


Според запознати с проекта между австрийците и Прокопиев до ново внасяне на документи в БНБ - с искане за банков лиценз, така и не се стига. Причината е, че нашенският бизнесмен не успява да склони австрийците да станат мажоритарен акционер в планираната кредитна институция. А това е било изрично изискване на БНБ, за да разгледа искането за лиценз.


Твърдостта и последователността в отказа на Централната банка обаче предизвиква раздразнението на Прокопиев и утвърждава у него намерението един ден да си реши бизнес проблема и попътно да си отмъсти. И този ден не закъснява. Според финансисти именно по тази причина в края на 2009-а Прокопиев лансира идеята за изваждане на банковия надзор от БНБ и обединението му с КФН в независима от Централната банка мегаструктура. На Дянков тя е представена като плюс при трупането на точки пред премиера и така той се превръща в удобния говорител, който я лансира в общественото пространство. Едва ли има смисъл да обясняваме, че който осъществява надзора, той дава и лицензите. И една нова надзорна мегаструктура, чиито шефове ще бъдат назначавани от управляващото мнозинство на ГЕРБ, без проблеми би дала на Прокопиев мечтания банков лиценз. Само че идеята за меганадзор не намира подкрепа във финансовите среди. Срещу нея скачат и банкери, и застрахователи, и инвестиционни посредници.


Политиците - и от опозицията, и управляващото мнозинство, пък въобще не искат да обсъждат проекти, които могат да застрашат крехката финансова устойчивост в страната в началото на обхващащата и България глобална криза.


Дянков все още не се е ориентирал

кой кой е в държавата, но се опитва да се хареса на всички, което го принуждава да прекрати дебатите по темата. С течение на времето тя съвсем отмира, а и Прокопиев, който води бизнес битки на широк фронт, включвайки в тях и голяма част от Съюза на издателите в България, бидейки в ръководството му, губи потенциала си за натиск.


За сметка на това бизнесменът с многомилионни дългове, който и днес не фигурира в списъка на преоткрилия омразата си към милионерите - комунисти Дянков, въобще не се отказва от опитите си с негова помощ да урежда собствените си кадри на важни постове във финансовия сектор. През януари 2010-а той се опита да вкара в борда на директорите на Българската фондова борса Петко Шишков - бивш шеф на инвестиционния посредник Булброкърс. Новината предизвика гневна реакция не само във финансовия сектор, но и в медиите. Така номинацията на Шишков бе оттеглена на 20 януари - в деня, в който трябваше да бъде приета. Малко по-късно вестник БАНКЕРЪ публикува статията Опасното развъртане на финансовите обръчи, в който разказваше за разиграваните схеми между Дянков и Прокопиев. Но тогава Дянков все още се състезаваше да спечели одобрението на премиера, а медиите не само не смееха да ритат срещу фаворитите на Бойко Борисов, но бяха готови да словославят техните безумия.


Само тези три случая, а такива има още и БАНКЕРЪ си запазва правото един ден да ги сподели, са достатъчни, за да се види, че и Симеон Дянков е или поне е бил обвързан с корпоративните интереси на човек, който се изживява като морален ментор в българския медиен живот, с политически амбиции и бизнес, придобит на ръба (че и отвъд него) на закона.


Потърпевшите от Дянковите решения е добре да знаят и чии корпоративни интереси е обслужвал... И после хубаво да си помислят защо са на днешния хал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във