Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кой диктува финансовите стъпки на правителството

S 250 66ed4554 3173 4077 b4e5 6c4199024c7a

Eврокомисарят, отговарящ за валутния съюз - Валдис Домбровскис, все по-често гастролира в медиите с изявлението, че "България може да се присъедини към механизма ERM II още през юли, ако изпълни и последното условие пред нея". Позициите на Домбровскис не бива да ни изненадват. Неговата биография го представя като убеден привърженик на общата европейска валута. Латвиецът е икономист по професия, но по-важното е, че е бивш министър на финансите (2002-2004 г.) и бивш премиер на Латвия, като именно в неговия мандат начело на страната тя приема еврото (на 1 януари 2014 г.). Още повече, че по време на неговото управление в Латвия доминира партията "Единство", която има принадлежност към Европейската народна партия (ЕНП), част от която е и ГЕРБ на Бойко Борисов.

 

Ясно е, че в думите на Домбромскис прозира петата по големина кредитна институция у нас - Първа инвестиционна банка, която е принудена да набира капитал, защото се явява пречка пред амбициите на правителството за членство в предверието на Еврозоната. ПИБ вече получи одобрение на проспекта си от Комисията за финансов надзор и ще предлага акциите с емисионна стойност от 5 лв. за 1 лв. всяка, колкото ще е номиналната й стойност. Банката ще се опита да пласира 40 млн. акции чрез БФБ, а операцията ще се счита за успешна, ако

бъдат записани и напълно заплатени най-малко 4 млн. акции.

Търговията с правата за увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ) започна на 15 май. Съгласно разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции на банката най-късно до 11 май. Планираният краен срок за записване на акциите от притежателите на права е на 25 юни. Тоест - тогава ще се разбере дали прогнозите на Домбровскис, а и на управителя на БНБ Димитър Радев за ERM II ще се сбъднат.

В следващите седмици пък ще стане ясно какъв е интересът към новата емисия акции на ПИБ - от една страна това ще е индикатор за доверието към банката, но от друга, ще се види реакцията на държавата, предвид важния политически залог.

От Първа инвестиционна банка посочват увеличението на капитала като

регулаторно изискване, но не и като жизнена необходимост.

Може да добавим, че до него се стига поради безпрецедентната ситуация - да се присъединим едновременно към ERM II и Банковия съюз. Стандартната процедура досега бе първо държавата да влезе в т. нар. еврочакалня, а след това банковият сектор да бъде подложен на проверка от ЕЦБ и към него да бъдат издадени съответните предписания.

Е, за България се направи изключение, но не в добрия смисъл на думата. Страната ни е отличник в изпълнението на Маастрихтските критерии, т.е. законовите условия за членство в чакалнята на еврозоната. Периодичните появи на Валдис Домбровскис, който от ноември 2014 г, е европейски комисар за еврото и социалния диалог в Комисията „Юнкер“, а Комисията „Фон дер Лайен" се издига до зам.-председател на ЕК, в случая се явяват по-скоро подканване. И незнайно защо българските власти реагират с покорство. 

В такъв случай е логично да повдигнем въпроса какво ще е отношението към страната ни, ако (или когато) се присъедини към ERM II, а след това към еврозоната. Отново ли всичко ще се случва с поставяне на условия и изобщо ще се съобразява ли някой някога с мнението на България? Отношението на правителството в последните месеци предполага, че общо взето ще сме беззащитни в една не много дружелюбна среда.

Засега управляващите сякаш гледат само ползите и не представят България като достойна страна за член на "клуба на богатите". Казва се например, че влизането в ERM II дава тласък за реформи с положителен ефект върху икономиката и растежа. Има ли капацитет за осъществяването им обаче е доста спорен въпрос.

Друг често изтъкван плюс е, че ще се повиши кредитният рейтинг на страната, което води намаляване на рисковата премия при търговията с държавни облигации. Коментира се и сключването на суаповата линия между ЕЦБ и БНБ, което се отчита от властимащите като израз на доверие към страната ни. Нищо че на практика не се очертава скорошна нужда от директен обмен на валута с европейския регулатор, а и не бе съобщено какво обезпечение е поискано от страната ни по това суапово споразумение.

Но най-вече правителството се е огледало в инструментите за подкрепа на икономиката за справяне с пандемията. Например

достъпът до Европейския фонд за преструктуриране

с целево равнище 55 млрд. евро.

В отговор на депутатско питане финансовият министър Владислав Горанов заявява, че ЕФП предлага възможности да се финансира преструктурирането със суми, многократно надхвърлящи ресурсът на националния ни фонд. Министърът обаче пропусна да отбележи, че достъпът до тези средства няма да е в ръцете на БНБ, нито на правителството, а на ръководителите на фонда, които през годините неколкократно отказаха да финансират преструктурирания на закъсали трезори от Италия, Испания и Латвия.

Горанов изтъква и 

700-те млрд. евро в Европейския механизъм за стабилност,

известен също като спасителния фонд на еврозоната.

Освен като антикризисен фонд скоро и страните от ERM II може да получат достъп до част от тези средства като предпазен механизъм на Европейския фонд за преструктуриране. Идеята явно е страната ни да получи шанс да кандидатства за новите кредитни линии в размер на 2% от БВП при облекчения условия и по-ниски лихви.

Не на последно място, в отговора си Владислав Горанов споменава и програмата на ЕЦБ за извънредно

изкупуване на облигации в условията на пандемия за 750 млрд. евро.

Точно тази политика на ЕЦБ обаче бе атакувана от Германския върховен съд, който на 5 май постанови, че банката е превишила мандата си, даден й по силата на договорите за ЕС, поради което решенията ѝ по програмата противоречат на германската конституция. В крайна сметка, ако до 3 месеца ЕЦБ не успее да докаже, че действа съобразно целите в договорите за ЕС и не превишава правомощията си, Германия ще трябва да излезе от програмата за изкупуване на правителствен дълг.

Последните събития онагледяват

как действа еврозоната

- богата Германия диктува дневния ред, докато бедната България безропотно поема ангажименти и само кима с глава.

Членството във валутния съюз само по себе си е положителен ход, дори в известна степен безалтернативен (ангажимент, който сме поели още с влизането си в ЕС), но то не би следвало да означава тотално преклонение пред уж безгрешните чиновници в Брюксел и Франкфурт. Едно присъединяване само заради келепира (по Бай Ганьовски) може да е достатъчно за управляващите, но не и за повечето хора в държавата.

Показателно е също, че споровете за бъдещето на еврозоната едва сега започват, докато у нас спорове за присъединяването ни към нейното предверие няма, а именно в спора се ражда истината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във