Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Когато кърпиш положението с хаотично харчене

Все по-тъмни облаци надвисват над главите на премиера Борисов и новия стар бюджетар на републиката Кирил Ананиев
S 250 fe6c277e 748a 4cfa b986 a25dd8d118dd

Задълбочаващата се икономическа криза и най-вече силният протестен натиск за оставката на премиера Бойко Борисов забързаха голямото раздаване на пари, което традиционно се случва в края на годината. Обещанията, дадени след началото на Covid-19 започват да се случват след оповестената покана за членство в ERM II, което също беше очаквано.

Така че в очакване на предсрочни или редовни парламентарни избори Борисов развърза кесията и допусна малко от "мазнинката" да потече към "тулупите", дефилиращи седмици наред по улиците и площадите в големите градове. За пореден път в кариерата си на премиер Бойко Борисов се извъртя на 180 градуса и ако допреди няколко месеца твърдеше, че финансовата дисциплина е верую на неговия кабинет, сега прецени, че най-добрият начин да укрепи разклатената си власт е хаотичното харчене на средства от държавния бюджет.

И отново, заради несбъднатите преди няколко месеца обещания, харченето бе облечено в купешкия израз социално-икономически мерки.

От фискалния резерв

ще бъдат използвани над 1.16 млрд. лева. Разбивката на харчлъка е следната:

- социални мерки - размер на 731.5 млн. лв.,

- икономически мерки - 431.4 млн. лева.

Всъщност, в по-голямата си част социалните плащания са стандартни и могат да бъдат направени и в година без криза и без чутовен натиск върху бизнеса и пазара на труда.

По-подробен прочит показва, че най-големият разход е насочен към пенсионерите - 318 млн. лева. През следващите три месеца всички пенсионери ще получат като добавка към своите пенсии по 50 лева месечно. По този начин ще бъдат подпомогнати общо 2 121 000 пенсионери. Но доколко ефективно ще е това плащане е трудно да се каже. Ако повечето пенсионери разсъждават като моята баба, която казва, че "ще вземе тези 150 лева, но няма да гласува за Бойко", значи премиерът е ударил на камък. 

Съвсем отделен проблем е, че помощите за пенсионерите са само за три месеца и свършват точно преди началото на най-тежкия сезон - зимата.

За плащания на личните асистенти по Закона за личната помощ ще отидат допълнително 122,0 млн. лв. в бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

Увеличава се също така минималният размер на паричното обезщетение за безработица от 9,00 лв. на 12,00 лв. считано от 01.10.2020 година. За него ще отидат  общо 12,0 млн. лева. От началото на месец октомври се предвижда удължаване с 3 месеца на продължителността на изплащане на парично обезщетение за безработица на лицата с минимално обезщетение. Мярката е на стойност 4,0 млн. лева.

Позитивно е все пак, че се отделят повече средства за медицина, което е наложително при сегашните данни за новите заразени с коронавирус. Първо, предвижда се увеличение на стойността на здравноосигурителните плащания за медицинска и дентална помощ средно с 10 % в размер на общо 126,3 млн. лева. Целта е да се увеличат разходите за медицинския персонал, така че да се достигнат минималните нива по Колективния трудов договор.

От 1 август

с 30% ще бъдат увеличени разходите за персонал

на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19. За служителите на първа линия се увеличава ставката за положен нощен труд. Предвидени са допълнителни разходи за извънреден труд в размер 92,0 млн. лв. за структурите от системите на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, НЗОК, НОИ и др.

Друга социална мярка на стойност 67,0 млн. лв., осигурени чрез пренасочване на средства от европейски програми, е осигуряването на нетно възнаграждение в размер на 1 000 лв. на ангажираните борбата с COVID-19 медицински специалисти на първата линия. Плащанията ще са до края на 2020 година.

Така наречените икономически мерки

не заслужават задълбочено тълкуване, защото те отново са насочени предимно към туризма. Например 8 млн. лв. се отпускат за ваучери на стойност 210 лева за ползване на основни туристически услуги от специалистите на първа линия в битката с коронавируса. С 55 млн. лв. се субсидират чартърните полети, като се очаква мярката да обхване над 400 хил. туристи.

В Народното събрание бе внесено и предложение за намаление на ставката на ДДС в размер на 9%, която да важи за туроператорите, за продажбата на вино и бира в заведенията и за фитнесите. Тази абсолютно неадекватна на действителността мярка търпи критики от някои икономисти, които смятат, че намаляването на общата ставка на ДДС от 20 на 15 процента би решило далеч по-справедливо проблема с диференцираните ставки, вместо да се работи на парче. Така и помощта ще е за всички, а не само за някои "богоизбрани".

Факт е, че до момента приоритетно се набляга на туризма и услугите, а производствените сектори, които могат да върнат икономиката към растеж, са извън обсега на правителствените решения.

Съвсем отделен, но сериозен проблем е, че

държавната помощ достига твърде бавно до бизнеса.

Например има фирми, които са подали заявления още през пролетта за подпомагане по мярката 60/40 и продължават да чакат парите си. Както "Банкеръ" вече писа, забатачването на грантовите схеми за малкия бизнес е тотално, което доведе и до рокади по най-високите етажи на Министерството на икономиката.

Ще издържи ли хазната на натиска

е друг съществен въпрос, защото тези първи мерки едва ли ще са и последни. „Пожарното“ раздаване на пари, т.е. под натиск, при всички положения може да ни докара фискални проблеми. Хазната вече отчита спад в приходната част, а с новата порция мерки ще се стигне и до значително свиване на бюджетните буфери.

Коронапъзелът в държавните финанси

постепенно се подрежда. В края на април бюджетният излишък бе 1.63 млрд. лева, докато в края на май се очаква той да се свие под 1.29 млрд. лева. По-важното е, че само за май на консолидирана основа хазната ще отчете дефицит от 352.8 млн. лева.

На годишна база пък излишъкът ще се свие с 1.75 млрд. лева. Хазната бе на "червено" и през март и април, но заради огромния бюджетен излишък, формиран през януари и февруари, приходите превишаваха разходите.

При планиран бюджетен дефицит от  3.5 млрд. лв. в края на годината и при засилваща се криза няма да е изненада да се прибегне към увеличаване на държавния дълг. И по тази тема обаче премиерът Борисов е изключително повратлив. При представянето на новите мерки например, той каза, че засега не се предвижда нов държавен заем. Само ден по-късно обаче министър-председателят прогнозира, че в края на август ще стане ясно дали България ще трябва да тегли заем. "Нека да стигнем края на август, когато ще имаме цялата сметка за полугодието. Тогава ще знаем колко ще е дефицитът. И за това караме на по три месеца, за да може да бъде и по-гъвкава социалната, икономическа и финансова политика", коментира Борисов. За постигнатата в Брюксел договореност за финансиране, вече не се говори. Странно защо!?

Очевидно е, че премиерът е наясно, че обществото трудно приема увеличаването на дълга. Но би следвало да се вслуша и в притесненията на експертите, според които колкото повече се бави решение, за вземането на нов заем, толкова повече ще се усложни и оскъпи "операция" заради неяснотите около развитието на епидемията и времето, което ще е необходимо за възстановяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във