Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЛИРИНГЪТ НА КРЕДИТНИ ДЕРИВАТИВИ ЧУКА НА ВРАТАТА

След колапса на Лиймън брадърс и понижението на кредитния рейтинг на Америкън интърнешънъл груп (AIG), банките могат да активизират усилията си да прекарат търговията на пазара на кредитни производни (credit-default swaps), достигнал обем 62 трлн. щ. долара, през централна клирингова къща или на борса. Купувачите на този вид инструменти получават номинала им в замяна на ценните книжа, срещу които са емитирани, или кешовия им еквивалент, в случай че длъжникът спре да обслужва задълженията си по споразуменията. Всеки контракт се сключва отделно между две страни (контрагенти) и се търгува на извънборсовия (over-the-counter) пазар, където съществува рискът някой от партньорите да фалира. И тъй като сделките са частни, а бизнесът не е регулиран, никой не знае точния размер на евентуалните щети, защото няма централна борса или система за регистриране на операциите. Анализатори от английската банка Барклейз пресметнаха още през февруари тази година, че ако фалира финансова институция, търгуваща с кредитни деривативи (CDS) за над 2 трлн. щ. долара, тя може да донесе на партньорите, с които е осъществявала транзакциите, загуби в диапазона 36-47 млрд. щ. долара. В тази сума не се включват загубите, които ще понесат инвеститорите в резултат на по-високите разходи за защита на компаниите от фалит.
Уолстрийт създаде CDS преди повече от едно десетилетие, за да помогне на банките да се застраховат срещу загуби. По-късно се включиха дилърите с контракти и индекси, които позволяваха на инвеститорите да спекулират с надеждността на длъжниците, без реално да притежават каквито и да било облигации. Пазарът увеличи обема си стократно през последните седем години и за дилърите, които в началото регистрираха сделките на късчета хартия, днес е невъзможно да ги следят. Което принуди дректора на клона на Федералния резерв в Ню Йорк Тимъти Гайтнер да ги събере през септември 2005-а с цел да се разработи план как да се намали купчината несвършена писарска работа, както и на непотвърдените операции.
През юли 2008-а дилърите се съгласиха да образуват клирингова къща, да създадат система за по-добро управление на залозите, които защитават търговските партньори от загуба, и да скъсат взаимно балансиращите се контракти, за да намалят броя на позициите, които трябва да контролират банките. Подобна капитализирана от собствениците структура би намалила риска, защото тя се превръща в контрагент на всяка страна по дадена сделка срещу определена комисиона. Днес банките отсяват търговските позиции и анулират противоположните транзакции, за да намалят потенциалните загуби. Разплитането на мрежата може да продължи и до 2009 г. по оценка на експерти, като в случая най-сложно ще е да се разсече Гордиевият възел на контрактите, които са с различна кредитна оценка, с различни контрагенти и с различни падежи. Което си е истински операционен и правен кошмар.
Пожелал анонимност източник коментира миналата седмица, че създаването на клирингова структура може и да се забави до идната година след като Федералният резерв разпоредил на компанията Клиъринг корп. от Чикаго да получи първо банков лиценз, което я поставя под надзора на щатската централна банка. Междувременно ръководството на Клиъринг корп. заяви, че ще гарантира търговските сделки между дилърите поне в началото и само контрактите по базовите индекси, но не и на индивидуалните фирми. Фалитът на Лиймън може да стимулира усилията за преместване на търговията на тези CDS на фондовите борси. Още повече и двете тържища на Чикаго - CME Group и Chicago Board Options Exchange, предлагат контракти, имитиращи credit-default swaps.

Facebook logo
Бъдете с нас и във