Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КЛАНЪТ НА РУБИН В КОКОШАРНИКА НА ОБАМА

Осланяйки се на предчувствието, че онези, които са играли някаква роля в сегашната финансова криза, ще са най-добре подготвени да я разрешат, бъдещият стопанин на Белия дом Барак Обама подбра икономическия си отряд от средите на ветераните от администрацията на Бил Клинтън. Бъдещият финансов министър Тимъти Гайтнър има пръст в решението Лиймън брадърс да бъде оставена да фалира, задълбочило още повече световния кредитен спазъм. А Лорънс Съмърс, който ще оглави Националния икономически съвет на Белия дом, ръководеше щатското финансово ведомство точно когато Конгресът отмени закона Глас-Стийгъл. Този именно акт даде правно основание да се съборят преградите между търговските и инвестиционните банки. Така Обама доказа за пореден път, че президентите на САЩ винаги са търсели опитна ръка, дори тя да не е била чак толкова чиста. Но едва ли ще успее да надмине върховата селекция на Франклин Рузвелт, който назначи бившия борсов спекулант Джоузеф Кенеди за първия председател на Комисията за ценни книжа и фондови борси. И е постъпил изключително далновидно, твърди специалистът по икономическа история Джон Стийл Гордън, който писа, че Кенеди може и да е бил лисицата в кокошарника, но е знаел къде точно са дупките в него. Четиридесет и седем годишният Обама даде по-семпло обяснение за избора на икономическия си екип - че Клинтън е бил единственият президент демократ за последните 28 години и би било учудващо, ако основните икономически фигури на екипа му нямат връзка с последната администрация на Демократическата партия.
Разбира се, непосредствените цели на Обама ще са съвсем различни. Когато Клинтън пое кормилото на страната през 1993-а, тогавашният му финансов министър Робърт Рубин реши да увеличи данъците и да ореже разходите, за да намали федералния дефицит, достигнал 290.4 млрд. щ. долара. Бъдещият стопанин на Белия дом пък ще наследи рецесия, която може да се проточи и задълбочи. И той ще трябва да увеличи дефицита, за да вкара в действие замисления пакет за стимулиране на икономиката, който по сегашните сметки ще достигне 700 млрд. щ. долара. Но пък планът му може и да спечели доверието на американците, защото и Гайтнър, и Съмърс са протежета на Рубин и привърженици на
рубиномиката: балансирани бюджети
Всъщност другарството между Рубин, Гайтнър и Съмърс открай време върви по две направления. Като финансов министър Рубин се противопоставяше на всички предложения за регулиране на пазара на кредитни производни. Докато Гайтнър като директор на клона на Федералния резерв в Ню Йорк прави стъпки да реформира пазара на тези екзотични продукти още от 2005-а. От друга страна, Рубин даде рамо на инициативата за отмяна на закона от времето на Великата депресия Глас-Стийгъл, който ограничаваше търговските банки да приемат депозити и да отпускат кредити. А неговият приемник Съмърс довърши делото и създаде условия за раждането на мегабанки от породата на Ситигруп.
След като се оттегли от министерското кресло, 70-годишният Рубин стана старши съветник на висшия мениджмънт на Ситигруп, а както се знае, на 23 ноември тя стана поредната щатска финансова институция, която потропа на държавната хазна за помощ. И я получи с щедра ръка - 20 млрд. долара в брой плюс държавни гаранции на закъсали активи в размер на 306 млрд. щ. долара, от които десетки милиарди са свързани точно с тези кредитни деривативи.
Въпреки очевидните противоречия не трябва да се забравя, че Съмърс е роден и отгледан демократ. И подобно на много икономисти от своето поколение е поклонник на икономическото верую на големия британски учен Джон Майнърд Кейнс, който революционизира икономическата теория и проповядваше, че тя може да се превърне в мощен фактор на общественото благо. Днес Съмърс е олицетворение на преобладаващата тенденция в американската икономическа мисъл: че пазарите работят най-добре, когато са оставени да се развиват сами. Но че правителствената намеса под формата на монетарна и данъчна политика е наложителна, особено в периоди на икономически спад. Той дори е готов да отиде още по-далеч и да насочи политиката на правителството към смекчаване на най-острите последствия на капиталистическото развитие. Което доказа и като финансов министър при Клинтън, когато през 1999-а подкрепи решението на администрацията да опрости дълговете на някои от най-бедните държави в света.
Във всяко отношение
Лари Съмърс
е колоритна фигура. Роден е на 30 ноември 1954 г. в Ню Хейвън, щата Кънектикът, в семейството на двама професори икономисти в университета на Пенсилвания. И е племенник на двама Нобелови лауреати по икономика: Пол Самюелсън (брат на бащата Робърт Съмърс) и Кенет Ероу (брат на майката Анита Съмърс). По-голяма част от детството си прекарва в Пен Вели - предградие на Филаделфия, щата Пенсилвания, където завършва гимназия Харитън. Едва 16-годишен е приет в Масачузетския технологичен институт, където първоначално иска да учи физика, но по-късно избира икономиката. По онова време е активен член на отбора за дебати на университета. Защитава докторат в Харвард с научен ръководител Мартин Фелдщайн и през 1983-а, едва 28-годишен, става най-младият професор в историята на престижното висше учебно заведение. Носител е на медала на Джон Бейтс Кларк за най-виден икономист на Америка под 40-годишна възраст. Има два брака и три деца.
Навлиза в активната политика през 1988 г. като съветник на тогавашния кандидат за президент на демократите Майкъл Дукакис. През 1991-а напуска Харвард, за да поеме поста на главен икономист на Световната банка, на който е назначен от правителството на Джордж Буш-баща. Във Вашингтон обаче нещата не се развиват в полза на златното момче на икономическите науки. Съмърс прави голям гаф, когато полага подписа си под отчасти шеговитата паметна записка на Световната банка, в която се доказва, че боклуците и замърсителите от САЩ и от другите развити държави трябва да се изпращат в развиващите се страни, защото те са недостатъчно замърсени. Тогава много хора и особено Ал Гор - по онова време сенатор от Тенеси и фанатичен защитник на околната среда, са ужасени от текста на меморандума. И след като Клинтън и Гор печелят изборите през 1992 г., Съмърс се разминава с мечтаната от него длъжност - председател на Съвета на икономическите консултанти. Той трябваше да се задоволи с поста на заместник-секретар по международните въпроси в министерството на финансите.
Съмърс печели доста неприязън във Вашингтон
заради блестящия си ум и дръзкия език, а интелектуалната му арогантност не се приема добре във висшите бюрократични кръгове. И всеки редови чиновник разказва някаква историйка за него. Една от тях е особено показателна: като заместник-министър на финансите Съмърс провеждал среща със световни финансови лидери, между които били петима бивши заместник-министри на финансите на Япония. Той обикалял стаята и обяснявал защо политиката на всеки един от тях е претърпяла провал. Съмърс ги разбиваше интелектуално един по един, коментира пожелал анонимност финансист, присъствал на срещата. Той разказва, че буквално се усещало как напрежението в залата постепенно се повишава.
Съмърс обаче решава да се промени и да стане по-приятен или поне по-дипломатичен. А наставникът му Рубин твърди, че винаги е знаел, че е въпрос на време протежето му да докаже, че е умел политик.
Особено упорито Съмърс се стреми да оправи отношенията си с Ал Гор. Двамата си сътрудничат при определяне на правителствената политика към Русия в периода 1993-1995 година. Икономистът подкрепя Гор по време на изявленията му по повод азиатската финансова криза през 1997 г. и за последвалия колапс на инвестиционния фонд Лонг Търм Кепитъл Мениджмънт през 1998 година. Съмърс изгражда и тесни връзки с управителя на Федералния резерв Алън Грийнспън, работейки рамо до рамо с него особено в кризисните периоди, когато двамата разчитат плътно един на друг. Що се касае до огромната отговорност, която Съмърс трябваше да поеме, наследявайки Рубин на поста министър на финансите на САЩ през 1999-а, той се справи бестящо. Напълно обученият финансист се наложи и след три-четири месеца официален Вашингтон забрави напълно за Рубин.
След като Гор не успява да спечели президентските избори, Съмърс е освободен от лидерския пост във финансовото ведомство и през юли 2001-а става ректор на Харвард. Разглезените професори обаче не могат да преглътнат енергичния Съмърс и повеждат битка срещу простащината и тиранията. Според тях Харвард се ръководел от недодялан икономист, който в повечето случаи бил зле облечен и за когото непрекъснато се разправяли истории как яде с отворени уста или спи на официални вечери. В крайна сметка превратът на професорите успява заради злополучни неофициални коментари на Съмърс срещу представителките на нежния пол и през юни 2006-а той е освободен от поста си, но обещава да се върне в университета.
На 19 октомври 2006-а става управителен директор на непълен работен ден във фирмата за инвестиционно и технологично развитие Ди И Шоу. А година по-късно спазва обещанието си и се връща в Харвард като професор.
Последната емблематична фигура в икономическия екип на Обама е бившият председател на Федералния резерв
Пол Волкър
Той ще ръководи новия икономически борд на Белия дом (Economic Recovery Advisory Board), чиято задача е да предлага начини за съживяване растежа на САЩ. Главният административен ръководител на групата ще е Остън Гуулзби - икономист от университета в Чикаго, който ще е и член на Съвета на икономическите консултанти на президента. Бордът, който ще включва и експерти извън правителството, ще се събира един път месечно и периодично ще съветва Обама как да укрепи финансовите пазари. Осемдесет и една годишният Волкър ще е на почасова заетост.
Волкър беше съветник на Обама по време на президентската кампания. Той бе сред кандидатите за финансов министър, но впоследствие постът бе отреден на Гайтнър.
Пол Адолф Волкър е поден на 5 септември 1927 г. в Кейп Мей, Ню Джърси, но израства в съседния Тийнек, където баща му е първият общински мениджър. Завършва градската гимназия, а през 1949-а се дипломира в университета в Принстън. Защитава магистратура по политическа икономика в Харвард през 1951-а. Има ред почетни степени от различни университети, включително Нотр Дам, Принстън, Дартмут, Ню Йорк и др. Съпругата му Барбара Бансън, от която има две деца, умира на 14 юни 1998-а след дългогодишна битка с диабета и ревматоидния артрит.
През 1952-а постъпва на работа като икономист в клона на Федералния резерв в Ню Йорк. Напуска през 1957-а, като поема сходна длъжност в Чейз Манхатън бенк. През 1962-а започва работа във финансовото министерство на САЩ като директор по финансови анализи, а година по-късно става заместник на заместник-министъра по паричната политика. Връща се в Чейз Манхатън през 1965-а като вицепрезидент и директор по планирането.
От 1969-а до 1974-а работи като заместник-министър по международната парична политика в министерството на финансите и играе важна роля в решението на САЩ да се откажат от златния стандарт през 1971-а, довело до отмяна на системата Бретън Уудс. От 1975-а до 1979-а е директор на клона на Федералния резерв в Ню Йорк, а през август 1979-а поема кормилото на щатската Централна банка, номиниран от тогавашния президент Джими Картър. Преназначен е на поста през 1983-а от Роналд Рейгън. Именно Волкър има огромен принос за извеждането на САЩ от кризата на стагфлация от 70-те години на ХХ век. Тогава той ограничава растежа на паричното предлагане и се отказва от политиката за определяне на целеви лихвени проценти. Промяната на паричната стратегия обаче допринася за значителна рецесия в началните години на следващото десетилетие, включително и до най-високата безработица след края на Великата депресия. Напуска Федералния резерв през 1987-а и става председател на известната инвестиционна банка от Ню Йорк Джей Ротшилд, Улфенсън енд ко., управлявана от Джеймс Улфенсън, който по-късно става президент на Световната банка.
През април 2004-а ООН натоварва Волкър да проучи евентуални случаи на корупция при изпълнението на програмата за Ирак Петрол срещу храна. В резюмето на проучването си Волкър критикува сина на тогавашния секретар на ООН Кофи Анан, по онова време служител на швейцарската компания Cotecna Inspection, че се е опитал да укрие взаимоотношенията им. От октомври 2006-а е председател на Борда на доверителите на влиятелната консултантска група от Вашингтон Г30 и член на тристранната комисия. Има дългогодишно сътрудничество с фамилия Рокфелер.
Волкър отдавна изразява гласно своето недоволство от начина, по който управляват риска на Уолстрийт, и назначението му идва тъкмо навреме, за да прокара по-строги ограничения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във