Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КФН надзирава 20 000 дружества

Защо бяха необходими промените в Закона за Комисията за финансов надзор, които й предоставиха финансова независимост? Този въпрос сигурно чопли мисълта на  много хора, които нямат детайлна информация за спецификата и за обхвата на работа на този надзорен орган. А подозренията в публичното пространство, между хората, които не са  професионално ангажирани  със застрахователния, пенсионноосигурителния и инвестиционния сектор най-вероятно са, че целта на промените в Закона е комисията да може да дере с такси поднадзорните си структури, за да осигури благоденствието на чиновниците в нея.  Адски атрактивно звучи  и изглежда изключително продаваемо от медийна гледна точка. Но ако беше така, по време на дебатите около промените в Закона за КФН първи  срещу тях яростно щяха да възнегодуват  самите застрахователи, управляващите дружества на пенсионни фондове и инвестиционните посредници. Това не само  не стана, но и трите бранша подкрепиха въвеждането на принципа за самофинансиране на комисията - въпреки че ясно  разбират, че това  ги натоварва с по-големи такси за надзорните им  услуги.

Нещо повече, самите дружества от застрахователния сектор са се обявили срещу първоначалната идея на КФН да въведе диференцирани такси, съобразени с различията в  оборотите на отделните компании.  Идеята е била да се създадат по-облекчени условия за малките застрахователни брокери, но повечето застрахователи са се противопоставили на това намерение.

И са прави. Не можеш да претендираш, че извършваш професионална услуга по посредничество за застраховки и да казваш, че годишна такса от 5000 лв. ти е непосилна. Толкова  сигурно са заплатите, които брокерите плащат на чистачките да им поддържат офиса.

Освен това въвеждането на изискванията на директивата за застрахователни услуги, която трябва да влезе в сила у нас през следващата година, ще ги натовари с такива разходи за обучение и за квалифициране на персонала им, че въпросните 5000 лв.  ще се видят на брокерите като детско сиропче против кашлица. Срещу подкрепата си за въвеждане на принципите за самофинансиране на КФН  мениджърите на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества, на инвестиционните посредници очакват от комисията по-ефективни и по-бързи надзорни услуги.

"Въпросът е можем ли да се справим с тези предизвикателства. Отговорът е, че към настоящия момент не можем. Нямаме необходимия човешки и материален ресурс. Решението на този проблем е в прилагането на приетите наскоро промени в Закона за КФН. При изготвянето на тези промени се ръководихме от европейската практика. Проучихме и установихме, че 18 от всички европейски надзорни органи прилагат модела на финансиране не чрез субсидии от бюджета, а като събират такси от индустрията Това е един справедлив модел, защото освобождава бюджетен ресурс, който може да бъде насочен към повишаване на финансовата грамотност на нашите деца - инвестиция, която ще донесе в бъдеще много добри дивиденти. Основният ни приоритет е да изпълним нашата част от сделката с поднадзорните лица за по-висок експертен капацитет и по-бърза работа на КФН", заяви председателят на КФН Карина Караиванова на пресконференция, която ръководството на комисията даде през седмицата.

За да е ясно

какви са предизвикателствата

които стоят пред този надзорен орган, ще кажем, че той управлява един много широк пазар. На него действат  не 100, не 200, не 2000, а цели 20 000 компании. Те  трябва да бъдат постоянно следени - дали спазват  изискванията на купищата европейски директиви, регламенти и български закони и наредби. Това изисква съответния  немалък брой от висококвалифицирани експерти и многофункционална единна информационна система. Към момента КФН не разполага нито с едното, нито с другото. А  за създаването на нужния й експертен и информационен потенциал  са необходими пари, усилия и време. Едно бързо сравнение:  за осъществяване на банковия надзор върху две дузини кредитни институции БНБ разполага с администрация от 300 служители. На този фон колко надзорни служители ще са достатъчни на КФН, за да контролира бързо и ефективно 20 000 дружества с общ размер на активите от 28.7 млрд. лева? При това става дума за пазари, които растат с по 10-20% годишно през последните три години. И които европейските институции постоянно  заливат  с нови регулации  и, искаме или не, трябва да ги прилагаме у нас.

На пресконференцията всички членове на КФН представиха

своите приоритети за следващата година

"За първи път имаме висок процент на покритието на застраховката за автомобилите - 98%, и то се дължи на новото законово изискване да се дерегистрират автомобилите, за които достатъчно дълго не е имало сключена застраховка. Активно ще продължим да работим за гарантиране на финансовата стабилност на сектора. Наред с това трябва да бъде засилена контролната дейност по отношение на посредниците и разпространението на застрахователни продукти изобщо. Предстои прилагането в българското законодателство на новата европейска директива за разпространение на застрахователни продукти, която обхваща както дейността на посредниците, така дейността на застрахователите. Предстои да бъде разширена контролната дейност върху посредниците, за да видим дали изпълняват всички законови изисквания", каза заместник-председателят на КФН, отговарящ за застрахователния надзор Ралица Агайн.

Трябва да е ясно, че в момента МВФ и Световната банка правят специална

оценка за адекватността на застрахователните премии

прилагани на българския пазар. Опасенията са, че този анализ може да покаже, че сега събираните премии са прекалено ниски и не отговарят на поеманите от застрахователите рискове, и да получим препоръки или за тяхното увеличаване, или за повишаване на размера на техническите резерви, които застрахователите заделят. Това кореспондира и с постоянните оплаквания от чужди държави, че български застрахователни компании не изпълняват коректно своите ангажименти по покриване на настъпили щети извън България по автомобилни застраховки. Впрочем членът на КФН Владимир Савов обърна внимания на факта, че има ръст  на подаваните в комисията жалби от клиенти, които най-вече са свързани с размера на  полученото от застрахователя обезщетение. "В повечето случаи се оказва, че полученото обезщетение е напълно в съответствие с договора, подписан от клиента. Това означава, че хората трябва много внимателно да четат това, което подписват, и тук опираме до финансовата грамотност на клиентите. Това е сфера, в която ще работим много активно", каза Савов.

В тази насока много полезен може да бъде опитът на БНБ -  през тази година тя издаде наръчник на потребителя. Доста полезно четиво, в което са описани всички възможни рискове, пред които е изправен банковият клиент. Могат да бъдат намерени и съвети в кои случаи към коя институция и по какъв начин той може да се обърне. Подобен  наръчник - но за ползвателите на застрахователни, пенсионносигурителни и инвестиционни услуги, може да направи и КФН. И ако го направи, дано  избегне един недостатък, който допусна БНБ в своята инициатива -  не направи необходимото, за да разпространи наръчника през мрежата на банковите клонове, така че той да достигне до ръцете на всеки клиент.

Двамата нови заместник-председатели на КФН

Диана Йорданова и Бойко Атанасов  бяха доста пестеливи в своите изложения. Което е разбираемо предвид факта, че те тепърва навлизат в детайлите на бизнеса, който ще надзирават. "Първата ми работа бе да направя цялостен преглед на подзаконовата база, която трябва да бъде преведена в най-кратки срокове в съответствие с всички законови изисквания.  Започнахме работа по изграждане на единна информационна система както за цялата комисия, така и в частност за сектора, за която аз отговарям. За нас това е важно, защото трябва да обработваме огромен поток от информация, за да можем да осъществяваме надзор, базиран върху оценката на риска", каза Йорданова. Тя обясни, че съзнава огромната отговорност, която лежи върху плещите й като човек, който отговаря за сигурността на пенсионноосигурителния пазар. "Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване управляват парите на 3 639 398 осигурени лица и ние трябва да им осигурим стабилност и условия за добра доходност", смята Йорданова.

Бившият данъчен бос, а сега  заместник-председател на КФН, който отговаря за

надзора върху инвестиционните дружества 

Бойко Атанасов обяви, че един от основните му приоритети ще е да защити интереса на инвеститорите в ценни книжа, като осигури прозрачност, стабилност и доверие на финансовите пазари. "Поставил съм си за задача да оценявам добрите практики и да наблюдавам за появата на негативни. Ще направим всичко възможно с колегите да предотвратяваме практики, които влошават бизнес климата  и капиталовия климат. Смятам, че можем да направим много за оптимизация на административните услуги.

Приоритет през следващата година ще е и борбата със сивия сектор, с лицата, които не спазват правилата, и с тези, които извършват дейност, за която не са лицензирани. Планирали сме срещи с прокуратурата и с ДАНС. От следващата година ще имаме конкретен план как да действаме срещу сивия сектор", заяви Атанасов. Това може да звучи като политическо изказване - в стил: "Преизпълняваме бюджетните приходи благодарение на успехите в борбата с контрабандата", но всъщност става дума за решаване на все по-голям проблем. Много хора се оплакват, че дружества, представящи се за инвестиционни посредници, без да имат лиценз за такива, предлагат на доверчиви клиенти различни финансови услуги и ги мамят. Правомощията на КФН за реакция не са кой знае колко големи. Те могат да обявят, че въпросните дружества нямат право да извършват дейност и да им вкарат проверка. И какво от това. Виж, ако следствието, съдът и прокуратурата подгонят нарушителите за измама, това вече е сериозно. И явно този подход смята да предприеме Атанасов. А може би е най-добре да се помисли дали в Наказателния кодекс извършването на финансова дейност без лиценз да се квалифицира като тежко престъпление. Тогава и правомощията на КФН ще са по-големи. Тук опасността е Атанасов да не започне да ги прилага избирателно.

Ако обобщим всичко казано дотук, ръководството на КФН го чака много работа, за да оправдае правото да се самофинансира, което получи от Народното събрание с подкрепата на структурите от застрахователния, пенсионноосигурителния и инвестиционния бранш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във