Банкеръ Daily

Финансов дневник

Като няма хляб, на ви хазарт

Като няма хляб (разбирай – инфлацията изяжда доходите през цените на храните и горивата), искаме да ви дадем забавления под формата на... хазарт.

Това прозира изпод мотивите на внесения в Народното събрание законопроект за промени в Закона за хазарта.

Той е дело на отцепници от ИТН, подкрепени от депутати от "Продължаваме промяната" и БСП в лицето на Румен Гечев. Промените са свързани с 

дейността на Българския спортен тотализатор, 

като депутатите предлагат да се премахнат някои ограничения пред дейността му, да се разшири мрежата му, продажбите и видовете хазартни игри, които предлага. Най-общо целта е да се улесни достъпът на населението до мекия хазарт, става ясно от мотивите към законопроекта.

Вносителите на промените в Закона за хазарта отбелязват, че БСТ не може да извършва дейността си в пълен обем и да реализира достатъчно приходи, с които после да финансира спорта и културата. От мотивите става ясно, че през 2020 г. БСТ е имал 1507 пункта, като един пункт покрива 4613 души население, а продажбите са били на стойност 125 млн. евро. Дават се примери с някои европейски страни като Белгия, Гърция, Хърватия, Финландия, в които наситеността от лотарийни пунктове е в пъти по-голяма, а оттам и приходите от хазартните игри в тях. Средно за Европа един пукт покрива 1725 души и ако това съотношение се постигне у нас, 

приходите на тотализатора щели да скочат с 35%, 

посочват вносителите. Те предлагат от началото на август тази година да отпадне изискването БСТ да предлага игрите си единствено в собствена приемателна мрежа, тъй като това е финансово необосновано - разходите за поддръжка на собствен пункт и персонал са 7 пъти по-големи от тези за поддръжка на "несобствена точка за продажба". В противен случай броят на тото пунктовете в страната щели да намалеят до 600. Предлага се още изплащането на печалби да се извършва не само в банки, но и в офисите на други доставчици на платежни услуги.

Пазарната картина 

Почти 7 пъти за една година е скочил размерът на корпоративния данък, който внася българският хазарт в държавната хазна, показват данните на Националната агенция за приходите. През 2021 г. приходите от корпоративен данък възлизат на 6 926 359 лв. спрямо едва 976 809 лв. за същия период през 2020 г. Сериозен ръст има и в приходите от таксите, които се събират по Закона за хазарта. През 2021 г. те са в размер на 165 484 565 лв. спрямо 123 681 093 лв. за 2020. Равносметката показва 48 млн. лв. повече в хазната от хазартния бизнес.

Според експертите има забележително развитие на бизнеса и приходите за държавата от него през последните 2 години, след разформироването на Комисията по хазарта през 2019 година и преместването на контрола в НАП.

Данните показват още, че за периода 2014-2021 постъпленията от такси от хазарт са 985.4 млн. лева. Важно уточнение е, че хазартните оператори, извършващи дейност у нас, от една страна заплащат такси по Закона за хазарта, а тези, които са и регистрирани в България, плащат заедно с таксите и корпоративен данък, уточняват от приходната агенция.

Сериозно развитие бележи секторът на онлайн залозите, 

където има все по-силна конкуренция и навлизат нови компании. Само за 1 години броят на хазартните оператори, които са поискали и получили такъв лиценз се е удвоил. За периода от 2017 г. до 2021 г. те са били общо 6. Само за година през 2021 са издадени още толкова лицензи, а през 2022 г. интересът продължава с още 2.

Така към 31 март 2022 г. в НАП има регистрирани общо 354 организатори на хазартни игри, 14 от които за онлайн спортни залагания и онлайн казина. Очаква се още чуждестранни организатори на онлайн хазартни игри да поискат навлизане на българския пазар, отбелязват от НАП.

Данъчните очакват повече приходи именно от онлайн залозите, което е продиктувано от предимствата и възможностите пред потребителите - участниците могат да играят навсякъде и по всяко време, предлагат се голям брой и разнообразни игри на едно място, а онлайн играта позволява на играчите да избират сами начините за плащане на депозит и печалби. Тези и редица други доводи, заедно с комфорта на онлайн играта, привличат все повече участници, посочват от приходната агенция.

Вносителите на законопроекта обаче явно са против чисто пазарната конкуренция, която по принцип дава добри плодове. Те искат държавата да се намесва на този пазар с идеята вероятно да трупа пари във фиска, загърбвайки изконните правила на свободния пазар.

Да припомним, че Държавният тотализатор стана монополист в лотарийните игри след сътресенията в хазартния бизнес в началото на 2020 години. Тогава правителството на Бойко Борисов отне лицензите на фирмите на основния играч Васил Божков. С обясненията, че трябва да се ограничи зависимостта на българите от търкането на талони, на държавното тото бе забранено да преотдава на други търговци тази дейност и бе въведено изискването да организира този вид хазарт само в собствени или наети пунктове със свой персонал.

Новият повей е, че тези ограничения са неправилни.

“Тези промени ще се отразят позитивно на останалите търговци, които искат да се занимават с такава дейност, ще увеличи доходите им и ще засили допълнително социалния ефект от промените", се посочва в мотивите. Предлага се също разширяване на портфолиото на БСТ - да се допусне държавният оператор да организира онлайн моментна лотария, както и да влезе на пазара на спортните залози. Освен това се предвижда БСТ да стане и букмейкър - т.е. да организира спортни залагания и пряко да конкурира компании като "Ефбет", "Уинбет", "Бет365", "Буин" и "Палмсбет". Лицензът на пионера в тази сфера у нас "Еврофутбол" бе отнет преди година, а друга от фирмите на Васил Божков - 7777.bg, загуби възможността да организира игри заради наложени запори. Разширяването на продуктовата гама на БСТ ще позволи да се достигне до нови потенциални участници и ще оптимизира финансовите резултатите на БСТ, посочват вносителите.

Междувременно стана ясно, че СЕМ са се намесили за ограничаване на хазартната зависимост сред населението. Съветът за електронни медии ще праща сигнали на НАП, ако открие нарушения при рекламите с хазарт. За това са се договорили членовете на СЕМ на среща с изпълнителния директор на Националната агенция по приходите Румен Спецов и заместника му Георги Димов.

Двете институции се очаква да сключат меморандум за сътрудничество във връзка с прилагане на Закона за хазарта, в частта реклама на хазартни игри.

В началото на тази година тотализаторът бе оглавен от човек на ИТН - Александър Тодоров, който заради този пост напусна Народното събрание. А принципал на държавния хазарт е министърът на спорта в оставка - Радостин Василев, който преди две седмици напусна не само правителството, но и партията майка "Има такъв народ".

Facebook logo
Бъдете с нас и във