Банкеръ Daily

Базел III:

Капиталовите изисквания към банките - една дебела червена линия

S 250 4f7a0d8d 1bba 40c2 a387 4e5af483d15c

Европейските банкови регулатори, включително и БНБ образуваха широк фронт за навременно въвеждане на завишените капиталови изисквания към банките, които са част от регулаторния пакет Базел III. Натискът, оказан на Европейската комисия, е свързан с решението на Брюксел да отложи с една година прилагането на новите изисквания, които са договорени на международно ниво. Заради корона кризата ЕК прецени, че банките ще трябва да се съобразяват със затегнатите регулации от 2023-та, вместо от януари 2022 година. В същото време обаче Европейската банкова федерация, в която членува и Асоциацията на банките в България, се застъпва за "по-лек подход" при прилагането на изискванията и призовава да се търси баланс между капиталовите изисквания и финансирането на икономиката на ЕС, която все още не се е възстановила от кризата. 

Регулаторите действаха в забележителен синхрон

На 7 септември писма до Европейската комисия изпратиха Европейската централна банка и Европейския банков орган, както и 20 национални финансови регулатора. Под общото писмо на националните банки подписът си положи и управителят на БНБ Димитър Радев. 

В писмата си ЕЦБ и ЕБО посочват, че всяко допълнително забавяне на прилагането на правилата „би било в ущърб на европейския обществен интерес“, а реформите, заложени в пакета Базел III, са "критично важни за преодоляване на недостатъците в съществуващата рамка".

Тук е моментът да припомним, че регулациите, разработени от Базелския комитет за банков надзор, затягат изискванията за капиталовата адекватност, стандартите за стрес-тестовете и риска от ликвидност на пазара. Конкретно, третият пакет от реформи бе обявен в отговор на финансовата криза от 2007-2008 година.

Широкият фронт

Това се акцентира и в писмото на 20-те финансови регулатора от страните-членки на ЕС: "Глобалната финансова криза от 2007-2010 г. ясно показа необходимостта от засилване на пруденциалното регулиране на банките, като бяха необходими близо 8 години, за да се постигне съгласие по всички аспекти, свързани със споразумението Базел III. Ние, като органи за пруденциален надзор и централни банки в ЕС, силно подкрепяме цялостното, навременно и последователно прилагане на всички аспекти на Базелската регулаторна рамка. Според нас прилагането й трябва да се придържа едновременно към същността и посланията на разпоредбите в споразумението Базел III. Непълното спазване на Базелската рамка не би било в интерес за Европа."

Централните банкери и шефовете на регулатори отчитат, че пандемията от COVID19 е показала, че по-устойчивите банки са по-способни да подкрепят реалната икономика, дори и по време на криза. 

Те отчитат също, че осигуряването на устойчивост на банките е добра предпоставка за икономически растеж, нещо от което Европа очевидно се нуждае. Придържането към Базелската рамка би направило наблюдението над банковия сектор по-ефективно, тъй като ще улесни сравнението между различните банки. Което пък ще е в полза на преструктурирането на европейския банков сектор.

"Както световната финансова криза, така и пандемията показаха свързаността между икономиките в световен мащаб. Това, което се случи с високорисковите експозиции в САЩ, както и в Ухан, засегна всички нас. В такава обстановка за всички нас е за предпочитане въвеждането на минималните Базелски стандарти, за да се гарантира устойчивостта, от която се нуждаем. ЕС не прави изключение от това. Още повече, в случай, че ЕС се отклони от Базелското споразумение, това може да бъде последвано и от други страни. Следователно, в дългосрочен интерес за ЕС е да приложи по цялостен, навременен и последователен начин договорените на глобално равнище стандарти, включително всички аспекти на споразумението Базел III", се казва още в общото писмо.

Лобито на търговските банки е против

В свои позиции през годините представителите на Европейската банкова федерация са се обявявали против твърде стриктното прилагане на стандартите на Базел III. Опасенията на търговските банките са, че би се стигнало до необходимостта те да заделят стотици милиарди евро свеж капитал, за да изпълнят изискванията. 

Мнението на федерацията е, че прекалено консервативното калибриране на окончателните правила неизбежно ще доведе и до по-нататъшно увеличаване на капиталовите изисквания, а затягането на регулациите може само да навреди на капацитета на банките да финансират икономиката.

Действително залогът за търговските банки е голям, тъй като по предварителни данни на Европейския банков орган те ще трябва да увеличат капитала си със 124.8 милиарда евро, за да отговорят на изискванията. Според разчети на търговските банки пък тази сума може да нарасне дори до 400 милиарда евро.

„Намаляването на банковото кредитиране при строго тълкуване на Базел III би се отразило на усилията, които ЕС полага за осигуряване на средства за икономиката“, написа Ана Ботин, президент на Европейската банкова федерация, в писмо до Урсула фон дер Лайен през юли.

Какво ще реши ЕК

Европейската комисия все още не е взела окончателно решение по темата. Но каквото и да бъде, то ще ядоса някоя от двете страни в този спор - или регулаторите, или търговските банки. Трябва да се има предвид и че правителствата в Германия и Франция са на страната на банките.

За последно, през юли говорител на ЕК заяви, че: "Комисията ще изпълни нейните международни ангажименти за прилагане на стандартите от Базел III, но ще бъдат направени корекции, за да отразят спецификите на икономиката и банковия сектор на ЕС“.

Развръзката предстои съвсем скоро, тъй като се очаква решението на Брюксел да бъде обявено до края на октомври 2021 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във